Съдържание Цялата книга на една страница

Глава 4 – КАМЪКЪТ, КОЙТО ПРЕЗРЯХТЕ

Той (Исус) е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.

(Деяния 4:11)

 

В книгата Деяния на апостолите, четвъртата глава, ни се говори за странен съд. Апостолите Петър и Йоан трябва да отговарят пред върховния духовен съд в Ерусалим за вярата си в Господ Исус. Съдиите, садукеи и фарисеи са враждебно настроени. На брой около 70, те съдят двамата апостоли. Но Петър смело заявява: „Исус е камъкът (скалата) Когото вие зидарите отхвърлихте. Той стана глава на ъгъла и чрез никого другиго няма спасение, освен чрез Него.”

Велик бил момента, когато всемогъщият Бог решил да сътвори пречудната вселена и нашата красива земя. Безкрайно чуден бил процесът на провеждането на този грандиозен план. Но не по-малко величествено е Божието решение да основе Своята църква, тялото на Господ Исус Христос. Не е чудно, че тя съществува вече близо две хилядолетия, въпреки негодността и греховността на своите представители, въпреки огнената омраза и жестоките кървави гонения през първите векове.  Нейната основа е Божият Син Господ Исус, камъкът, канарата.

Бог основа царството Си и на земята. Сред омразата – царството на любовта. Сред мрака – царството на светлината. Сред измамата – царството на истината. Сред падението и греха – царството на опрощението и спасението. Господ Исус, Божественият камък дойде на земята. Но го срещна дива омраза, бясно преследване, ожесточено презрение. И кои Го отхвърлиха? Не обикновеният народ, но имено зидарите, тези които разбират от градеж, специалистите, началниците, фарисеите, садукеите.

И защо това? Понеже грехът, комуто робуваха, бе затворил ума им и заключил сърцата им за небесните истини. Това е и стара и нова история. Така Йосиф бил продаден от братята си, защото им пречел в греховния живот. Чистият му живот ги изобличавал. Съвременниците на праведния Ной цели 120 години наблюдавали как този свят човек гради кораб на един хълм. Те би трябвало да се заинтересоват какво означава това. Да се вслушат в святите предупреждения за наближаващия потоп, поради всеобщото падение. Но те му се подигравали и го обявили за луд. Не е чудно, че всички се издавили.

И днес мнозина отхвърлят Господа Исуса. Не всички се обявяват за безбожници. Но по учтив, културен начин се държат настрана. Иде момент, обаче, когато въздържаната хладност се замества от огнена ненавист. Маската на благоприличие се смъква и отдолу лъсва звярът.

Чували сме за вулканите. Защо все още ги има и причиняват големи нещастия и страхотни поражения? Защото вътрешността на земята е разтопена лава, а кората на нашата планета е сравнително тънка. Лавата е немирна и от време на време търси отдушник. На разпети петък човечеството преживя такъв вулкан. Омразата на човека против Бога, скрита дълбоко в сърцето, намери своя отдушник. Човечеството прикова Божия Син на кръста. Вие не сте ли чували и днес громки или сподавени викове „Разпни Го, разпни Го”? Наблюдавайте събитията по земното кълбо и ще се уверите, че то е обширна Голгота, където ние приковаваме Богочовека на кръст.

Въобще, отношението на човека към Бога не е променено. Но и отношението на Бога към греха остава непроменено. Той и днес се отвръщава от злото и го наказва. И днес Той подготвя Своите кадри за царството Си, царство на правда, мир, радост и любов. Исус ще заеме Своето място: глава на ъгъла, т.е. център на идното човечество. И тогава милиони с ужас ще открият фаталната си житейска грешка.

Първата годеница на великия Моцарт скоро му върнала годежа. Понеже бил малък и тя се срамувала от него. Но после признала: „Незнаех, че бил такъв гений. В него виждах само един малък човек.” И днес мнозина виждат в Исуса само незначителна земна фигура. Но който Го отхвърли или отмине, се втурва в гибел. Живот без Христос е грешен живот и носи само разруха.

„Който нападне този камък, ще се строши” – твърди сам Господ Исус. Всяка агресия против истината е гибелна. В опасни места на моретата са издигнати мощни фарове. Нощно време те пръскат спасителна светлина за корабите. Но нощни птици се нахвърлят върху тях и умират. Високи океански вълни яростно ги нападат и се разбиват на воден прах и пяна. Такъв вечен фар е Г о с п о д И с у с – с в е т л и н а т а   н а   с в е т а. Тъмните сили, които Го нападат и отхвърлят, погиват. Показна е в тази насока съдбата на римския император Юлиян Отстъпник. Възпитан в християнството, тъй отстъпил и решил да въведе отново езичеството в държавата. При едно сражение в Месопотамия се заклел пред Юпитер: „Ако спечеля битката, ще ти принеса всичките християни в жертва”.  Но една стрела се забила в гърдите му. Като я извадил, кръв бурно бликнала и обляла пясъка наоколо. Отчаян, императорът грабнал шепа пясък и кръв, захвърлил ги нагоре и извикал последните думи на своя угасващ живот: „Ти победи, Галилеянино!”

Господ Исус продължава. „Върху когото падне камъкът, ще го смаже”. Имаме страшния съд. Един ден всички земни жители ще застанат на съд пред Бога. Всички ще отговаряме за делата си.  Б л а ж е н и   с а   т е з и,  к о и т о  н я м  а  т   о т   к а к в о   д а    с е   с р а м у в а т . Н о   в с е к и   щ е   ж ъ н е,   к а к в о т о   е   с я л. Тук можем да сеем каквото си искаме. Но сме длъжни да жънем само онова, което сме сяли. Какво е то? Същият апостол Петър в първото си послание ни увещава: „Елате при този Камък. Той е скъпоценен и избран от Бога”.

Драги читателю, Бог е поставил в нас Своя монограм, съвестта. Тя ни изобличава, като вършим зло. Нека това да не ви дразни, но приемайте гласа ѝ, като увещание на Божията любов. Застанете на тази здрава канара. Вие можете да треперите, но тя никога не трепери. Отворете сърцата си за Господ Исус. Молете Му се: „Господи Исусе, Ти си единствената здрава канара. Искам върху Теб да основа живота си. Зная, че ме любиш. Помогни ми и аз да те обикна. Приеми сърцето ми. Искам да живея за Теб в този живот и през вечността”. Амин!