Съдържание Цялата книга на една страница

Глава 2 – ПЛОДОВЕТЕ НА ВЯРАТА

В посланието към Евреите 11:29 четем:

 

С вяра израилтяните минаха през Червеното море, като по сухо, на което като се опитаха и египтяните се издавиха.”

 

Това било преди 3500 години. Много пъти, преди и след това събитие, хора са преминавали Червеното море с лодки или кораби. Но тука се казва, че преминаването станало с вяра. И за това не може да се забрави. Делата на вярата са вечни.

Големият вожд на еврейския народ тогава, Мойсей, смело се явил в палата на жестокия и крайно славолюбив фараон Рамзес II и поискал да бъде пуснат народът, който вече 430 години робувал на египтяните. Разбира се, високомерният властелин гордо отказал. Последвали много язви, т.е. наказания от Бога, които засягали цялата египетска държава. Но надменният монарх все отказвал. Най-после през една съдбоносна нощ минал ангелът на смъртта и погубил във всяко египетско семейство първородното дете. Трагедията била неизмерима. Египтяните подканяли евреите по-скоро да напуснат страната, за да престанат наказанията. Еврейският народ излязъл от Египет и се настанил до брега на Червеното море на бивак. Обаче загубата скоро била забравена. Кой сега ще работи на изнежените господари – египтяни? Кой ще изпълнява безплатно амбициозните им планове? Защо оставихме да бъдем надхитрени от своите роби? И фараон Рамзес II дава заповед на многобройните си кавалеристи и военни страшилища тогава – бойните колесници, да тръгнат да догонят робите и отново да ги върнат на работа. Фараонът мислеше, че се бори против роби. И не искаше да разбере, че воюва против Бога. Кой земен жител е могъл да се похвали, че е победил Бога?

Свободните вече роби изведнъж съзират наближаващата стихия. И смъртен страх ги обладава. Отново тежък безплатен труд. Пак жестоки удари с тояги по още незаздравялите рани. И зароптаха против Мойсей. „Защо ни изведе от Египет? Нали ти казахме, остави ни да робуваме. По-добре е да работим там, отколкото да бъдем избити сега.” Те виждаха земните си врагове. Обаче небесните си приятели, невидимите Божии ангели, те не виждаха. Имаха две възможности: или да вдигнат бели знамена и да се предадат, или да извършат масово самоубийство и да се издавят в морето. Но Бог беше определил трети път. Този на вярата. А той водеше през морето. Колкото по-страшна е безизходицата, толкова по-велико е делото на вярата. Бог за това ни води през трудности, за да ни манифестира славата Си. Тука откриваме чудна любов и дълбока премъдрост.

Когато египетската армия наближила, Бог заповядал на Мойсей да простре жезъла си над морето. Изведнъж се появил силен вятър, който разделил водата на морето, така че се образувал път по морското дъно. Но ще има ли смелост народът да тръгне по този опасен път и то нощно време? Сигурно Мойсей и брат му Арон първи са тръгнали, а след тях – всички. Освен това небесен светъл облак предвождал бегълците, а тъмен облак застанал пред гонителите и спрял хода им. Пътят по морското дъно бил път на вяра,  а не на виждане. Окото вижда опасностите, а вярата съглежда победата. В I Коринтяни 10:2 ни се казва, че народът приел кръщение, минавайки през морето. А от Псалм 77:17 ни става ясно, че валял дъжд. От това кръщение робите се превърнали в свободен вече народ.

Като видели как и накъде се изплъзнали робите им, египтяните се стъписали. Те никак не предполагали, че така майсторски ще им избягат. И сега въпросът е: да ги последват ли по дъното на морето? Но си казвали: Ако робите могат, и ние можем. Освен това имаме колесници, теглени от здрави коне. Трябва да знаем, че всеки, който върви напред без вяра, тича към гибелта си. Когато Бог иска да накаже някого, отнема му ума. Известно време, докато всички навлязат, пътуването било спокойно. Но според Псалм 77.18 станало земетресение. Излял се пороен дъжд. Колелата на колесниците затъвали до осите. Разбрали с ужас, че Бог воюва против тях. И понечили да се върнат обратно. Открили безумието си, но твърде късно. Преди можеха да оставят робите си на свобода и да си живеят спокойно. Сега те ги оставиха свободни, но не можели да се успокоят, нито да се върнат в домовете си.

Когато бившите роби застанали на отсрещния бряг, Мойсей отново прострял жезъла си. Вятърът спрял и водите на морето се съединили като погребали армията на преследващите ги. Радостта на спасените била неописуема.

Има някои много важни поуки и за нас днес. Колко е хубаво, че Бог понякога разстройва нашите любими планове, за да ни покаже Своя много по-разумен план и така да ни издигне на по-висока плоскост.

Всички истински велики дела и постижения са плод на вярата. Но само онази вяра е полезна, която е преминала през огнено изпитание. Защото тя не само ни спасява, но и превръща трудностите и пречките в свои съюзници и слуги.

Всичко е възможно за този, който вярва, защото той се е сдружил с Бога, за Когото няма нищо невъзможно.

Вярата е ръката, която движи ръката, която движи света.

Само тогава разбираме Божието Слово, когато го приложим на изпитание в нашето ежедневие. Неговата власт ни става тогава очевидна, когато преминем през опасности.

Не гледай само на трудностите. Погледни към Бога, Който стои над тях и ги командва.

Онзи, Който може да раздели морето, за да преминем през него, Който преодолява всичките трудности, заслужава нашето доверие и вечна благодарност, вярна служба и пламенна любов.

следваща глава Глава 3 - ЩО Е ЖИВОТЪТ