Съдържание Цялата книга на една страница

Глава 1 – ВЯРА

“А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.” Евреи 11:1

 

Книгата “Послание към евреите”, която е част от Новия Завет, е написана за уморени християни. Като повярвали в Господ Исус Христос, те очаквали нов радостен, послан с много цветя живот. Но срещнали страдания, гонения заради вярата и огнена омраза. И горчиво разочарование ги обладало. За това авторът на посланието ги насърчава. Представя им лика на Господ Исус в слава. И понеже пътят на поучението е дълъг, а този на примера – кратък, той отправя погледите им към редица прекрасни примери от миналото, с увещание да не отпадат. Отчаянието е лош съветник. Имайте вяра!

Но що е вяра? Според едни, тя е сърдечна връзка с Бога. Други приемат, че е твърдо упование в Него, а трети мислят, че е дълбока вътрешна увереност в благата Му воля. В единадесета глава имаме класическото определение на това понятие. В оригинала, тук е употребена гръцката дума „елпицомен”. Тя се среща само веднъж в Библията и то на това място. Никъде другаде тази дума не се е срещала. За това истинското ѝ значение през хилядолетията било неясно. Преводачите се стараели да го налучкат. За голямо щастие преди няколко години бил намерен непознат до сега гръцки ръкопис, в който се споменава тази дума с ясното значение: „нотариален акт”.

Кога се издава нотариален акт? Не когато купим килограм домати или един хляб, но щом закупим къща, вила, нива или нещо друго. Тях ние не можем да поставим в пазарска чанта. Но имайки в джоба нотариалния акт, ние сме спокойни собственици на имота и разполагаме с него, като господари. Вярата е крепостен акт, написан с Христовата кръв и подпечатан със Святия Дух. Съдържа знание, защото иде от слушане, но има и твърдата увереност, че притежава истината.

Тя е правилен поглед към миналото. Тя даде на Авел олтар, за да принесе сърдечна жертва. Изгради ковчег на Ной за да го спаси от потопа. Ерихонските стени паднаха не от многократното обикаляне, но от  в я р а т а  н а  е в р е и т е. Великанът Голият падна не от камъка, а  от  в я р а т а  на Давид. Господ Исус изпрати учениците си, като агнета срещу вълци. И с какво ги въоръжи? Не с остри зъби или здрави рога,  а  с  в я р а. За това те страдаха, наистина, но и победиха.

Вярата е днес тъй необходима. Някои твърдят: Вярата е била наистина полезна и нужна, но за миналото. Днес вече имаме техника, наука, философия, изкуство. Защо ни е вярата тогава? Тя е вече остаряла и мястото ѝ е в музеите. Има наистина временни неща. Но има и вечни. Вярата е нещо вечно. Можем ли да кажем за слънцето, че е остаряло и при днешната наука и нови мощности то е излишно? Или за въздуха, че вече не е нужен? Вярата е била нужна преди. Необходима е и днес. Докато човечеството страда, труди се и очаква, ще продължава и да вярва. Вярата е ръката, която приема Божиите дарове, устата, която усвоява небесната храна, касата, в която се събират вечните бисери.

В една картинна галерия в Рим е изложена картина, която представлява изцелението на слепия Вартимей. Двама посетители я разглеждат. „Знаеш ли, кое най-много ми харесва?” пита единият. „Сигурно Исус?” – „Не. Нещо друго.” – „Тогава  може би слепеца?” – „И това не.” – „Най- ми харесва тоягата на слепеца. Вартимей тича към Исуса и още преди да е прогледал, захвърля тоягата. Знае, че тя вече не му е нужна. Ето това е вяра!”

Вярата е поглед над пространството. Уверена е, че Бог е Господар над вселената и не прави грешки. Спасява грешници и ги дарява с опрощение на греховете им. Грижи се за нас и щом Го обичаме всичко съдейства за нашето добро. Тя е стълбата, по която се изкачват нашите молитви към Бога и слизат Неговите щедрости. Това ни вдъхва спокойната увереност да вършим ежедневните си задължения като богослужение.

Мъж и жена работят в един фар, далеко в океана. При тях е на посещение един познат, който се чуди на изолирания им живот. Но ето излиза яростна буря. Вълните се нахвърлят срещу фара като разярени зверове. Гостът е уплашен. „Не виждате ли каква опасност ви грози – пита той неспокойно. Та вълните могат да катурнат фара. И тогава?” Пазачите отговарят спокойно: „Затова не сме и мислили. Знаем, че фарът е здраво изграден на голяма скала. Нашата длъжност е да чистим стъклата на фара и да поддържаме нощно време лампите в изправност, за да не се разбие някой кораб в подводните скали. А вълните не наблюдаваме. Те идват и си отиват, но фарът остава.” Ето това е вяра.

Тя е поглед и към бъдещето. Знаем, че като се разруши нашето земно тяло имаме при Бога дом вечен, неръкотворен. Тя ни уверява, че Господ Исус пак ще дойде на земята като Изкупител на Своите и като съдия на невярващите. Тя е входната карта за Божието царство и е толкова просто нещо, че мнозина не искат да я приемат.

За земните явления имаме сетива: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание. Духовните приемаме чрез вяра. Тя най-топло се изразява в молитвата. Тогава вярващият приема Божията близост с дълбоко и щастливо умиление.

Любовта говори: Бог иска да бъде мой и това ме прави щастлив.

Надеждата твърди: Бог всичко знае и превръща злото в добро.

Вярата поддържа: Бог може и за това превъзмогвам света.

Драги читателю, имаш ли вяра в Бога? Каква е тя? Не е нужно да бъде голяма или силна. Важното е, да е жива и да те свързва с всемогъщия небесен Баща и Неговия Син Господ Исус. Моля Бога за това, да ти даде тази жива спасителна вяра. Безценен Божий дар за нас в този свят е вярата. Явление на вечните невидими неща.