Глава 5 – Упражняване на власт

Вратата към упражняване на властта се върти около две фрази, с които Павел се молеше за ефесяните: „… И Го тури да седне от дясната Си страна на небесата“ (Ефесяни 1:20) и „… И като ни съвъзкреси“ (Ефесяни 2:6).

Размишлявайте върху тези две молитви. Научете се да се молите с тях за себе си. Хранете се с техните истини, докато те не станат част от вътрешното ви съзнание. Тогава те ще започнат да господстват в живота ви. Но не се опитвайте да ги приемете с ума си. Трябва да получите откровение за тях в духа си.

Забележете, че Христос не само седи отдясно на Отца, над всички власти в областта на Сатана, а и ние сме там, защото Бог „ни съвъзкреси“. Не само сме били поставени да седнем, но забележете къде седим: „далече по-горе от Всяко началство и власт, сила и господство…“ (Ефесяни 1:21).

В ума на Бог ние бяхме възкресени, когато Христос бе възкресен. Когато Христос седна, и ние седнахме. Говорейки за позиция, там сме ние сега: Ние седим отдясно на Отец с Христос, (фактът, че Христос седи, означава, че за момента някои аспекти от Неговата работа са преустановени.)

Цялата власт, която бе дадена на Христос, ни принадлежи чрез Него и ние можем да я упражняваме. Ние Му помагаме, като извършваме делото Му тук, на земята. И един аспект от работата Му, за който ни казва Словото на Бог, е да победим дявола! Всъщност Христос не може да извърши без нас работата Си на земята!

Някой може да оспорва: „Е, Той може да се справи и без мен, но аз се нуждая от Него.“

Не, Той не може да се справи без теб, така както и ти не можеш да се справиш без Него. Виждаш ли, истината, която Павел показва тук, в Ефесяни, е, че Христос е главата, а ние сме тялото.

Какво ще стане, ако тялото ти каже: „Мога да се справя и без главата. Не се нуждая от главата си.“

Не, тялото ти не може да се справи без главата ти. Ами какво ще стане, ако главата ти каже: „Е, аз мога да се справя и без тялото. То не ми е необходимо. Мога да се справя без ръце и крака.“ Не, не можеш.

По същия начин Христос не може да се справи без нас, защото работата на Христос и на Бог се извършва чрез тялото на Христос. Неговата работа никога няма да бъде извършена без нас и ние никога няма да се справим без Него.

Ефесяни 6:12 казва: „Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили…“ Ако извадиш този стих от контекста и започнеш да приказваш за ужасната ни битка срещу дявола и да описваш колко силен е дяволът, значи пропускаш смисъла на това, което Павел казва – защото не това той казва в Ефесяни.

Помни, че когато Павел написа това послание до църквата в Ефес, той не го раздели на глави и стихове. Учените направиха това с много по-късна дата, за да ни помогнат да боравим с текста. Понякога можем да навредим много, вземайки един стих от главата, изваждайки го от контекста и карайки го да казва нещо, което той не казва.

Във втора глава Святият Дух вече е казал чрез Павел, че ние седим над тези сили, с които трябва да се справим. Не само Христос седи отдясно на Отец, далеч над всички тези сили, но и ние също, защото Бог ни е сложил да седим заедно с Христос.

Затова в нашата битка срещу врага и неговите сили трябва да помним, че сме над тях и че имаме власт над тях. Словото ни казва, че понеже Исус ги победи и ние трябва да ги победим. Неговата победа ни принадлежи, но ние трябва да я изпълняваме.

Демоните, с които Исус отказа да се справи

През 1952 г. Господ Исус ми се яви във видение и ми говори около час и половина за дявола, демоните и демоничното обладаване.

В края на това видение един зъл дух, който изглеждаше като малка маймунка или фея изтича между мен и Исус и разпростря нещо като преграда от пушек или тъмен облак.

След това този демон започна да скача нагоре-надолу, викайки с писклив глас: „Якети-як, якети-як, якети-як.“ Аз не можех да виждам Исус или да разбирам какво Той казва.

(През цялото това преживяване Исус ме учеше на нещо. И ако внимаваш, ще откриеш тук отговора на много неща, които те безпокоят.)

Не можех да разбера защо Исус позволява на демона да вдига такава врява. Чудех се защо Той не смъмри демона, за да мога да чувам какво ми казва. Изчаках малко, но Исус не направи нищо срещу демона. Исус все още говореше, но аз не можех да разбера и една дума от това, което казваше -а трябваше, защото Той даваше инструкции за дявола, демоните и как да упражнявам властта.

Помислих си: „Господ не знае ли, че не чувам това, което Той иска да чуя? Трябва да чуя това. Пропускам го!“

Почти изпаднах в паника. Отчаях се и извиках: „В името на Исус, ти, нечестив дух, заповядвам ти да спреш!“

В момента, в който казах това, малкият демон тупна на пода като чувал с картофи и черният облак изчезна. Демонът лежеше там треперещ, хленчещ и виещ като набито кутре. Той не искаше да ме погледне. „Не само млъкни, но напусни в името на Исус!“ – заповядах аз. Той избяга.

Господ знаеше точно какво се случва в ума ми. Аз си мислех: „Защо Той не направи нещо за това? Защо Той позволява това?“ Исус ме погледна и каза: „Ако ти не бе направил нещо за това, Аз нямаше да мога да сторя нищо.“

Това бе истински шок за мен – изуми ме. Отговорих: „Господи, знам, че не Те чух правилно! Ти каза, че не би сторил нищо, нали?“

Той отговори: „Не, ако ти не бе сторил нещо за това, аз нямаше да мога да сторя нищо.“

Четири пъти проведохме този диалог. Той подчертаваше, казвайки: „Не, Аз не казах, че нямаше да сторя, Аз казах, че нямаше да мога да сторя нищо.“

Казах: „Скъпи Господи, просто не мога да приема това. Никога през живота си не съм чувал или проповядвал нещо такова!“

Казах на Господ, че без значение колко пъти съм Го виждал във видения – Той трябва да ми докаже това с поне три стиха от Новия Завет (защото ние не живеем в Стария Завет, а в Новия.) Исус се усмихна сладко и каза, че ще ми даде четири стиха.

Казах: „Чел съм Новия Завет 150 пъти, а много части от него и повече пъти. Ако това е там вътре, аз не знам за него!“

Как да се справиш с дявола

Исус отговори: „Сине, там вътре има много неща, за които не знаеш.“

Той продължи: „Нито веднъж в Новия Завет не се казва на църквата да се моли Бог Отец или Исус да направят нещо срещу дявола. Всъщност да правиш това е загуба на време. Казано е на вярващия да направи нещо с дявола. Причината е, че вие имате властта да направите това. Църквата не трябва да се моли на Бог Отец за дявола. Църквата трябва да упражни властта, която й принадлежи.

Новият Завет казва на вярващите те сами на направят нещо с дявола. Най-малкият член на тялото на Христос има точно толкова власт над дявола, колкото който и да е друг, и ако вярващият не направи нещо относно дявола, в много области няма да се случва нищо.“

Ние вярваме, че определени хора имат власт. Но Исус каза, че най-малката част от тялото на Христос има точно толкова власт над дявола, колкото всеки друг, и чак когато започнем да вярваме това, ще свършим работата.

Исус продължи: „Аз направих всичко, което ще правя относно дявола, докато ангелът не слезе от небето, не вземе веригата, не го върже и не го сложи в бездната“ (Откровение 20:1-3).

Това бе истински шок за мен.

„Сега – каза Той – ще ти дам четирите стиха, които доказват това. На първо място, когато Аз възкръснах от мъртвите, аз казах: „Даде Ми се всяка сила [власт] на небето и на земята“ (Матей 28:18). Думата “сила“ означава “власт“. Но Аз моментално делегирах властта Си на земята на църквата и Аз мога да работя само чрез църквата, защото съм главата на църквата.“

(Твоята глава не може да упражнява власт, където и да е, без твоето тяло.)

Вторият пасаж, който Исус ми даде, бе Марк 16:15-18:

Марк 16:15-18

15 И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.

16 Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден.

17 И тия знамения ще придружават повярвалите: В Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;

18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват.

Той каза: „Първото знамение, което споменах, че ще придружава всеки вярващ – не всеки пастор или евангелизатор, – е, че те ще изгонват демони. Това означава, че в Мое име те ще упражняват власт над дявола, защото Аз съм делегирал на църквата властта Си над дявола.“

Помни, Колосяни 1:13 казва: „Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син.“ (Един превод казва: „Отец ни е освободил от силите на тъмнината.“) Това отново е гръцката дума “сила“, която означава “власт“.

Този стих трябва да се чете така: „Отец ни е освободил от властта на тъмнината и ни е преселил в царството на Своя скъп Син.“ Бог вече ни е освободил от властта на тъмнината! Затова ние имаме право да говорим на тъмнината – т. е. на Сатана и на неговото царство – и да им казваме какво да правят! 

Упражняване на власт над другите хора

Вярващите имат власт над дявола. Те могат да разчупят силата на дявола, ако той надигне глава някъде в техния собствен живот или в живота на семейството им или на тези, които обичат. Там те имат власт. Те ще бъдат свободни от врага, защото имат правото да упражняват Властта си над него.

Но това не означава, че те би трябвало да излизат по улиците и да изгонват демоните от всеки минувач. Това главно означава, че те ще упражнят власт над дявола в собствения си живот.

Трябва да осъзнаеш, че имаш власт над собствения си дом, която нямаш над моя дом. Духовната власт е много подобна на естествената. Например, ти нямаш власт над моите пари. Не можеш да ми кажеш какво да правя с парите си, освен ако не ти позволя. Ти нямаш власт над децата ми.

Ти можеш да накараш дявола да спре някои от маневрите си в живота на някой друг, но не можеш винаги да го изгонваш, защото нямаш власт в този „дом“. Това е нещо, което сме пропуснали. Само чрез ходатайство можеш да упражниш духовна власт в семейството на някой друг.

Следващият пасаж, който Исус ми даде, е Яков 4:7: „… противете се на дявола и той ще бяга от вас“ (предполагаемият обект на това изречение си ти).

Вярващият трябва да има власт над дявола иначе Библията нямаше да му казва да направи нещо относно дявола. Писанието не казва, че дяволът ще бяга от Исус, а казва, че той ще бяга от теб!

По същия начин ти не се молиш Исус да положи ръце на болните, а ти им полагаш ръце. Забележи, че ръцете не са в главата, ръцете са в тялото: „на болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват“. Когато полагаш ръце на болните, ти упражняваш властта над дявола.

Тази власт е твоя независимо дали чувстваш това или не. Властта няма нищо общо с чувствата. Но ти трябва да я упражняваш.

След това видение и след като Исус ми даде този стих от Яков, моят дух ми каза, че думата „бяга“ е важна. Погледнах в речника и открих, че едно от значенията е “да бягаш като от ужас“! Тогава разбрах защо демонът в моето видение бе започнал да хленчи и да вика – той бе уплашен.

Оттогава досега съм видял и други демони да треперят от страх, когато упражнявам дадената ми от Бога власт над тях. Те не се страхуваха от мен, а от Исус, когото представлявам.

Във видението Исус ми даде още един стих, който ни казва да направим нещо относно дявола. Този трети стих бе в Първо послание на апостол Петър. Петър написа: „Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне“ (1 Петрово 5:8). Твоят враг означава твоят опонент.

Много хора четат само дотук. Те казват: „О, дяволът ме преследва!“ Те молят за молитва, за да не ги стигне дяволът – но дяволът вече ги е хванал, щом говорят по този начин. Тогава е твърде късно за молитва.

Какво да правим относно дявола? Да се търкулнем и да се престорим на умрели ли? Да си заровим главата в пясъка и да се надяваме, че той ще изчезне? Не, благодаря на Бога, забележете какво се казва, когато продължим да четем. Следващият стих казва: „Съпротивете се нему, стоейки твърдо във вярата, като знаете, че същите страдания [изпитания] се понасят от братята ви в света.“ Преводът American Standard Version казва „твоята вяра“ вместо „вярата“. Това ми харесва повече.

В това видение Исус ми каза: „Петър не написа това послание, за да каже на християните: “До мен достигна новината, че възлюбеният брат Павел изгонва демони, че той изпраща кърпички и парчета плат и болестите и злите духове напускат хората, така че предлагам да пишете на Павел да ви прати кърпичка“.“

Не, вместо това той им каза да направят нещо с дявола. Защо? Защото имат власт над него. Духът на Бога чрез апостол Петър не би ти казал да направиш нещо, което не можеш да направиш. Причината, поради която можеш да го направиш, е, че всеки вярващ има същата власт, която Павел имаше в Исус Христос. Петър не ни каза, че само Павел може да изгонва демони или че Павел ще се съпротиви на дявола вместо нас. (Защо да караш Павел да го прави, след като ти можеш да го направиш за себе си?) 

Да подкрепяш християни бебета

Хората винаги ме питат защо не са били изцелени. Някои си мислят, че нещо не е наред с проповедника, който се е молил за тях!

Обяснявам им, че в началото, когато са се спасили, те са били християни бебета и Бог е позволявал други да се молят за тях и да ги носят с вярата си. Но Бог очаква след известно време това бебе да започне да расте, да проходи и да започне само да върши нещата. Бог слага бебето на земята и му казва да ходи, но мнозина не искат. Твърде много хора искат да си останат бебета и някой да се моли за тях през цялото време.

Ние искаме да помогнем на тези, които не могат да си помогнат сами, но трябва и да учим хората, за да могат те да израснат и да употребяват собствената си власт. Защото ще дойде време, когато ще трябва да употребяват собствената си власт, ако искат да получат отговор на молитвите си.

Веднъж съпругата ми и аз бяхме настанени в дома на младо семейство по време на една конференция. Жената бе посещавала нашата църква, преди да се омъжи. Те ни помолиха да се молим за тяхното момченце, само на няколко месеца, което имаше херния. Лекарите искаха да го оперират.

Ние проклехме хернията и й заповядахме да изсъхне и да умре. След няколко дена тя бе изчезнала напълно и не бе необходимо бебето да бъде оперирано.

Майката на бебето каза: „Брат Хегин, не искам да бъда критична, но, изглежда, В нашата църква само ние, младите хора, искаме да имаме вяра за изцеление. Не знаех кого да помоля да се моли за бебето, преди ти да дойдеш, защото никой не бива изцелен тук.“

Колкото повече напредваме във възрастта, толкова по-силни трябва да ставаме във вярата си, но твърде често това не е така. В нейната църква, както в много други, повечето хора бяха спасени от младежките им години и Бог е позволявал на други да се молят за тях по онова време. Но поради липса от правилно поучение те са си останали в бебешка възраст на християнското си развитие. Те казаха: „В началото, когато станахме християни, обикновено бивахме изцелени, но сега не.“

Все едно никога да не притежаваш твои собствени дрехи, а винаги да зависиш от дрехите на някой друг. Същото би било никога да не упражняваш своята собствена вяра или сам да се молиш, а винаги да зависиш от молитвите на някой друг.

Какво се случва с хората, които никога не се опитват да упражнят вярата си, а винаги разчитат на вярата на другите? Току-що прочетохме: „Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне.“ Но вярващият може да направи нещо относно него.

Исус, Яков и Петър ни казват да направим нещо относно дявола. Павел казва в Ефесяни 4:27: „И не давайте място на дявола.“ Това бе четвъртият стих, който Исус ми даде. Той обясни: „Това означава, че не трябва да даваш никакво място на дявола в теб. Той не може да Вземе никакво място, ако ти не му позволиш. И ти трябва да имаш власт над него, иначе това нямаше да е истина.“

Власт на земята

Исус прибави: „Тук са четиримата ти свидетели. Аз съм първият, Яков е вторият, Петър е третият и Павел е четвъртият. Това установява факта, че вярващият има власт на земята, защото Аз съм делегирал властта Си над дявола на вас тук, на земята. Ако не направите нещо относно това, нищо няма да се случи. И поради тази причина често нищо не се случва.“

Сега можеш да разбереш защо нещата са се случили по начина, по който са се случили! Не знаейки властта си – не знаейки какво можем да направим – ние не сме правили нищо и всъщност сме позволили на дявола да продължава да върши каквото си иска.

Трябва да осъзнаем това. Нека се събудим. Може да се наложи да променим начина, по който се молим, и да се заемем с дявола. Аз направих това. Няма да бъдеш наранен, ако се промениш. Би било добре за теб. Имаме власт да направим това. Ние седим отдясно на Отца, далеч над началства и власти. Ако ние сме далеч над тях, то имаме власт над тях.

Ефесяни 1:22-23 продължава, като казва: „И всичко покори под нозете Му и постави Го да бъде глава над всичко в църквата [Нозете са части на тялото. Нозете не са части от главата.], която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, който изпълнява всичко във всички.“ Както посочи Джон А. Макмилан, колко чудесно е да знаеш, че най-малките части от тялото на Христос – тези, които са на самото ходило, малкото пръстче на крака или нокътчето на малкото пръстче на крака – са далеч над мощните сили, за които говорим.

Помни, че в Лука 10:19 Исус каза на другите седемдесет ученици, които изпрати: „Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпиони, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.“ Колко власт над дявола има църквата? По-малко от това? Не, благодаря на Бога, не.

Но ако се вслушаш в говоренето на един средностатистически християнин или чуеш как някои проповедници проповядват, ще придобиеш впечатлението, че дяволът е по-голям от всички и че той ръководи всичко. Да, той е богът на този свят и той ръководи светската система. Но Библията казва, че ние сме във този свят, а не от този свят, така че той не ни ръководи. Дяволът се е разхождал по нас твърде дълго.

Това не са неща, с които да се шегуваме. Ние сме глупави, когато си правим леки майтапи с тях. Един проповедник ми каза веднъж, докато разговаряхме: „Е, брат Хегин, аз накарах дявола да бяга. Проблемът е, че аз бягам и той бяга след мен!“

Да кажеш такова нещо само показва невежеството ти. На първо място, не ти е работа да бягаш от дявола. Библията казва, че той ще бяга от теб. Ти трябва да го подгониш. За съжаление такава е картината с проповедниците и църквите през голяма част от времето; всъщност през повечето време. Виждаме това навсякъде. 

Да царуваш като цар

Нека погледнем отново в Римляни 5:17: „… Защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, сиреч, правдата, ще царуват в живот чрез единия Исус Христос.“ Разширена-та Библия казва, че ще „царуваме като царе в живота чрез Единия, Исус Христос, Месията, Помазаника“.

Божият план за нас е ние да управляваме и да царуваме в живота като царе; да управляваме и царуваме над обстоятелствата, бедността, болестите и всяко друго нещо, което би ни попречило. Ние царуваме, понеже имаме власт. Ние управляваме чрез Исус Христос. В следващия живот ли? Не, в този живот.

Ако трябва да изпеем или да кажем нещо, нека бъдем сигурни, че то съответства на Божието Слово. Някои хора пеят: „Ето, аз се скитам като просяк в жегата и в студа“ или „Скъпоценни Исусе, не ме забравяй“ – всякакъв вид неверие.

Ние не се скитаме като просяци, защото не сме просяци. Ние сме деца на Бога, наследници на Бога, сънаследници с Исус Христос (Римляни 8:17). Ние сме тялото на Христос. Ние седим с Христос отдясно на величието нависоко, далеч над всички началства и власти, сили и господства, слава на Бог!

Това не звучи като просяк или „Скъпоценни Исусе, не ме забравяй“, или „Само ако мога да вляза“, или „Стоейки някъде в сенките, ще откриеш Исус“, или „Господи, построй ми колиба в ъгъла на славната земя“.

По-скоро бих слушал магаре да реве, отколкото да слушам такива песни. Но ние сме ги пели толкова дълго, че вярваме, че са истина. Хората проливат по няколко сълзи при „скитащ като просяк“ и си мислят, че поради това са били благословени!

Твърде често ние, християните, действаме като малките птичета – стоим със затворени очи и широко отворена уста. Всеки може да мине и да ни нахрани с каквото и да е и ние сме готови да го приемем. Е, аз няма да си държа очите затворени и устата отворена. Ще си държа очите отворени и устата затворена! 

Смиреност срещу бедност

Много християни например сравняват смирението с бедността. Един проповедник ми каза веднъж колко смирен бил някой човек, защото карал много стара кола. Аз отговорих: „Това не е смирение – това е невежество“ Да караш стара кола бе представата на този проповедник за смирение.

Друг човек каза: „Знаеш ли, Исус и учениците никога не са карали кадилаци!“ Тогава не е имало кадилаци. Но Исус яздеше на магаре. Това бе кадилакът за онова време – най-доброто транспортно средство, което имаха.

Вярващите са позволили на дявола да ги измами и да ги държи далеч от всяко благословение, на което биха могли да се насладят. Бог не е възнамерявал да бъдем ударени от бедност. Той каза, че трябва да царуваме в живота като царе. Кой би си представил един цар да бъде поразен от бедност? Идеята за бедността не си подхожда с царете. 

Да упражняваш власт в семейството си

Бог не възнамеряваше дяволът да господства в семействата ни. Когато нашите деца бяха малки и дяволът се опиташе да им нанесе болест, аз се ядосвах на дявола и му казвах да си свали ръцете от децата ми. Аз му казвах: „Аз управлявам над домочадието си. Ти не ръководиш този дом. Аз управлявам чрез Исус Христос.“ Аз го гонех и той бягаше. Ти също можеш да го изгониш.

Преди години проповядвах в Севера и бях събуден посред нощ. По някакъв начин знаех в духа си, че някой е във физическа опасност и започнах да се моля на езици. (Това е мястото за ходатайство.)

Попитах Господ какво не е наред и Той ми каза, че става въпрос за по-големия ми брат. Знаех, че животът му е в опасност. Около час и половина продължих да се моля тихо на езици. Молитвата ми не притесни жена ми, която спеше до мен в леглото. Най-накрая получих усещане за победа и започнах много тихо да пея на езици. След това заспах отново.

След два дена ми се обади сестра ми от Тексас. Тя плачеше почти истерично. „Дъб катастрофира и си е счупил гръбнака – изплака тя. – Той е в ужасно състояние. Той е в Канзас. Лекарите не знаят дали ще живее или не.“

„Почакай малко – казах аз. – Успокой се. Той не е толкова зле, колкото те си мислят. Ако е бил, Бог вече го е докоснал, защото аз се молих преди около две нощи и вече получих отговора.“

„Така ли?“

„Да. Не се притеснявай ни най-малко за това. Той е добре.“

След два дена тя отново се обади. Бе се информирала за състоянието му и бе разбрала, че Дъб е излязъл от болница и е с гипсиран гръбнак. Той не умря, както лекарите бяха предсказали, и не бе парализиран.

Той дойде у дома в Гарлънд, Тексас, и бе много отпаднал и депресиран, понеже жена му го била напуснала, докато го нямало, и взела децата със себе си. Аз проповядвах в моята църква онази неделя сутрин и се опитах да го накарам да дойде с нас, но той не искаше. Той беше бебе християнин, токущо спасен.

Посред проповедта видях видение. Очите ми бяха широко отворени, но пред себе си видях брат ми в градския парк. Чух го да си казва: „Е, знам какво ще направя. Ще убия нея и след това ще убия себе си.“

Спрях напълно притихнал и казах: „Почакайте малко. Има нещо, с което трябва да се занимая тук. След това ще се върна към проповедта си.“

Казах на този демон, който го тормозеше: „Дяволе, спри точно сега! Заповядвам ти да напуснеш този мъж в името на Исус Христос“ (събранието не знаеше за кого говоря, но дяволът знаеше). Това бе всичко, което казах. След това се върнах към проповедта си.

Когато се прибрахме у дома, брат ми бе там и явно бе в добро настроение. Каза, че се разходил до парка и е решил да вземе нещата в ръцете си. Казах му: „Знам това.“ И му разказах какво бях видял.

Той каза: „Нещо дойде внезапно върху мен и все едно нещо се издигна от мен. Все едно облак бе повдигнат от мен и аз се върнах вкъщи, подсвирквайки си и пеейки.“

Дъб не знаеше как сам да се докосне до Господа, защото бе бебе християнин. Понякога тези от нас, които сме по-стари в Господа, трябва да помагаме на християните бебета и да благодарим на Бог, че можем да правим това. Ще дойде време в техния живот, когато те ще трябва да знаят как да правят сами някои неща. Тогава няма да можем да действаме вместо тях.

Научи се да бъдеш издигнат

Ние, християните, трябва да се научим, че седим с Христос. Трябва да се научим да бъдем издигнати до мястото, което Бог иска за нас!

Църквата твърде често се проваля в това служение на власт. Вместо това тя е преклонена в поражение и е обзета от страх.

Ефесяни 1:22 казва: „И всичко покори под нозете Му [на Исус], и постави Го да бъде глава над всичко в църквата.“ Исус е глава над болестта, заболяването и всяко друго нещо, което е зло, както Той доказа, когато бе на земята.

Ако обърнем думите, ще извадим най-дълбокия смисъл още по-ясно: „…глава за църквата над всички неща“. Исус е главата над всичко заради църквата.

Трябва да разсъждаваме върху тези божествени истини, за да може духът ни наистина да ги разбере. Веднъж след като ги разберем, ще пожънем богата Жетва. Когато имаме това отношение на почит, Духът на истината, Святият Дух, ще може да ни издигне до място, където можем да видим истинското значение на божието откровение. В Ефесяни Павел се моли ефеската църква също да има този дух на мъдрост и откровение.

Бог направи Христос глава над всичко за църквата. Той е главата заради нас. За да можем ние чрез Него да упражняваме властта над всичко.

Когато разберем какво ни принадлежи, ще се наслаждаваме на победата, която Христос има за нас. Дяволът ще се бори да ни попречи да стигнем там, но чрез упорита вяра в Христос победата може да бъде наша.