Глава 1 – Молитвите на Павел

Властта на вярващия е разкрита в“ Посланието към ефесяните“ по-пълно, отколкото в което и да е друго послание, написано до църквите. Тъй като тази книга е базирана на Ефесяни, нека ви окуража да четете няколко дена първите три глави на посланието отново и отново.

Ще откриете, че в края на първа и трета глава има помазани от Духа молитви. Павел не се помоли с тези молитви само за църквата в Ефес. Тези молитви са приложими за нас днес точно толкова, колкото бяха приложими за вярващите в Ефес, защото те бяха дадени от Святия Дух.

Ефесяни 1:16-20

16 Непрестанно благодаря Богу за вас и ви споменавам в молитвите си,

17 дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете,

18 и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство,

19 и колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите – сила, която е според действането на могъщата Негова мощ,

20 с която подейства в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата.

Ефесяни 3:14-19

14 Затова, прекланям коленете си пред Отца [на нашия Господ Исус Христос],

15 от когото носи името всеки род на небесата и на земята,

16 да ви даде според богатствата на славата Си да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек,

17 чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, тъй че закоренени и основани в любовта

18 да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии що е широчината и дължината, височината и дълбочината

19 и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните с цялата Божия пълнота. 

Повратната точка в моя живот дойде, когато се помолих с тези молитви за себе си повече от хиляда пъти. В началото ги четях на глас, като започвах от първа глава. Персонализирах молитвата, като казвах „ме“ там, където Павел казваше „ви“.

Например, четейки Ефесяни 3:14-17, казвах: „Затова прекланям коленете си пред Отца [на моя Господ Исус Христос], от когото носи името всеки род на небесата и на земята, да ми даде според богатствата на славата Си да се утвърдя здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек, чрез вяра да се всели Христос в моето сърце…“

Прекарвах много време на колене, молейки се с тези две молитви на олтара в църквата в Източен Тексас, която пастирувах. Държах Библията си пред мен отворена на тези молитви и се молех с тях за себе си по няколко пъти на ден. Понякога казвах на жена си, че отивам в църквата да се моля и не желая никой да ме безпокои, освен ако не е спешен случай. Понякога оставах в молитва два или три дена без прекъсване.

През зимата на 1947-48 г. прекарах около шест месеца, молейки се по този начин. И тогава се случи първото от нещата, за които се молех. Бях се молил за „дух на мъдрост и откровение“ (Ефесяни 1:17) и духът на мъдрост и откровение започна да функционира! Започнах да виждам неща в Библията, които не бях виждал никога преди. Тя просто започна да се отваря пред мен.

През тези шест месеца аз напреднах в духовно израстване и в познаване на Словото повече, отколкото през 14-те години на служение и през 16-те години като християнин.

Това беше едно от най-големите духовни открития, които бях правил.

Казах на съпругата си: „Какво въобще съм проповядвал? Толкова невеж съм бил за Библията, че е чудо, че дяконите не са дошли и не са ми казали да се осъзная!“

Ако искаме да израснем, трябва да имаме този дух на мъдрост и откровение на Христос и Неговото слово. Той няма да ни бъде предаден от нашия интелект. Святият Дух трябва да ни го открие.

Хората често искат да знаят как да се молят за други християни. Ако започнеш да се молиш за тях с тези молитви от Ефесяни, ще видиш резултата в живота им. Предлагам ти да се молиш с тези молитви и за себе си.

Преди години се молех с тези молитви за един член на моето семейство по два пъти на ден – сутрин и вечер. Той отчаяно се нуждаеше от изцеление, но, изглежда, не можеше да разбере какво Библията поучава за божественото изцеление.

Когато се молех, аз слагах името на този човек в молитвата, там където преди слагах себе си. След 10 дена той ми писа: „Започвам да виждам неща, които никога преди не съм виждал.“ (В момента, в който станеш библейски, неща започват да се случват.)

Бе изненадващо да видя колко бързо се променяха познатите ми, когато започвах да се моля за тях според Писанието. (Бях се молил за някои от тях години наред, без да има резултат) 

Властта на вярващия

Ефесяни 6:12

12 Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, срещу властите, срещу управителите на тъмнината в този свят, срещу духовните сили на нечестието във високи места.

Благодаря на Бога, че чрез Исус Христос имаме власт над такива зли духове. Трябва да разбираме казаното от Павел тук в светлината на написаното от него в предишните глави. Трябва да осъзнаем, че имаме власт чрез Христос. Нашата битка с дявала трябва винаги да бъде със съзнанието, че имаме власт над него, защото той е победен враг – Господ Исус Христос го победи вместо нас.

Но властта на вярващия е аспект от християнския вървеж, за който малцина вярващи знаят. Някои вярват, че властта над дявола принадлежи само на избрани хора, на които Бог е дал специална сила. Не е така. Тя принадлежи на всички божи деца!

Ние получаваме тази власт, когато се новородим. Когато бъдем направени нови създания в Христос Исус, ние наследяваме името на Господ Исус Христос и можем да го използваме в молитва срещу врага.

Но дяволът не иска християните да научат за властта на вярващия. Той иска да продължава да ни побеждава, когато си поиска. Затова той ще направи всичко, което може, за да попречи на християните да научат истината за властта; той ще се бори с нас по този въпрос повече, отколкото за каквото и да било друго нещо. Той знае, че когато научим тази истина, неговият разцвет ще свърши. Ние ще управляваме над него и ще се наслаждаваме на властта, която по право ни принадлежи.

Ефесяни 1:3 казва: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, който в Христа ни е благословил [цялата църква] с всяко духовно благословение в небесни места.“ Друг превод представя „всички духовни благословения“ като „всяко духовно благословение“. Това означава всяко духовно благословение, което съществува. В Христос всички духовни благословения ни принадлежат. Властта ни принадлежи независимо дали осъзнаваме това или не. Но не е достатъчно само да знаем това. Действието според знанието дава резултат! За християните е трагедия да преминат през живота и никога да не открият какво им принадлежи.

Някога замислял ли си се за това: Спасението принадлежи на грешника. Исус вече е купил спасението за най-големия грешник, точно както е направил това за нас. Поради тази причина Той ни казва да отидем и да дадем добрите вести; да отидем и да кажем на грешниците, че са примирени с Бог.

Но всъщност ние никога не сме им казвали това. Казвали сме им, че Бог им е ядосан и брои всичко грешно, което са направили. Но Библията казва, че Той не задържа нищо срещу грешника! Бог казва, че е унищожил всичко.

Това е нещо ужасно: Бедният грешник, ако не знае това, ще трябва да отиде в ада, въпреки че всичките му дългове са отменени! Второ Коринтяни 5:19 ще ти каже това.

Няма проблем с греха. Исус го разреши. Има проблем само с грешника. Доведи грешника при Исус и това ще изцели проблема. Да, звучи малко различно от това, на което хората са били поучавани, но това е, което Библията казва.

Грешникът не знае какво му принадлежи и то няма да го ползва. По същия начин, ако християните не знаят какви неща им принадлежат, те няма да ги ползват. Те трябва да открият какво им принадлежи. Затова Бог е сложил в църквата учители. Затова Бог ни даде Словото Си: за да ни каже какво ни принадлежи.

В естествения свят също може да ни принадлежат неща, но ако ние не знаем за тях, те няма да ни ползват.

Разказвал съм за момента, в който скрих 20-доларова банкнота В портфейла си и забравих за нея. Тогава един ден ми свърши бензинът, започнах да претърсвам портфейла си и открих 20-доларовата банкнота. Не можех да кажа, че не съм ги имал, защото съм ги имал през цялото време — носил съм ги в джоба си месеци наред. Понеже не знаех какво имам, не можех да го похарча, но когато не знаех, то си е било мое точно толкова, колкото когато знаех.

Преди години прочетох за един мъж, който бил намерен мъртъв в една малка овехтяла стая, която наемал за 3 долара седмично. Около 20 години той бил позната гледка по улиците на Чикаго, винаги облечен в дрипи и ядящ от контейнерите за боклук.

Когато не го видели два-три дена, загрижени съседи отишли да го потърсят и го открили мъртъв в леглото. Аутопсията установила, че е умрял от недохранване, а в пояса, който препасвал кръста му, имало повече от 23 000 долара.

Този мъж живеел в жалка бедност, продавайки вестници, за да преживява, а имал пари. Той можел да живее в най-луксозния хотел в града, вместо в тази малка съборетина. Можел да яде най-добрата храна вместо боклук. Но той не използвал това, което му принадлежало.

Ние трябва да знаем какво ни принадлежи. Исус каза: „И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни “ (Йоан 8:32). В Осия Бог казва: „Людете Ми [не грешниците, не светът] погиват поради нямане на знание…“ (Осия 4:6). Всъщност погиват хора, които не би трябвало да погиват.

следваща глава Глава 2 - Какво е власт