Глава 6: ОБОБЩЕНИЕ И ПРИЛАГАНЕ: АМОСВИДЕТЕЛСТВУВАЩИЯТ АВТОРИТЕТ НА БОГА

Материалът от последните пет глави може да се подреди в следното тематично обобщение:

1. Всяко познание е скрито в Христос; човешкото познание на истината зависи от Божието първостепенно познание, започва със страх от Господа и изисква покорство на Божието Слово.
2. Философията, която не приема като начало Божието Слово, е празна измама; като потиска истината, подчинява се на човешки предания и разсъждава според презумпциите на света вместо на Христос, такова мислене води до помрачен ум и безполезни изводи. Бог обръща на глупост прехвалената мъдрост на света.
3. Опитът да се възприеме неутрална позиция между приемането на Божието Слово като отправна точка и не приемането му е неморален опит за служене на двама господари.
4. Неутралното мислене ще изличи всяка християнска характеристика, ще заличи противопоставянето между светския и вярващия ум и ще пренебрегне пропастта между “стария човек” и “новия човек.” Християнинът, който се стреми към неутралност, несъзнателно възприема презумпции, които са враждебни на неговата вяра.
5. Християнинът е “нов човек,” с обновен ум, ново посвещение, нова насока и цел, нов Господар, и следователно нови презумпции в света на мисленето; мисленето на вярващия трябва да бъде вкоренено в Христос (по същия начин, по който е повярвал): да се покори на Неговото епистемично Господство, а не на мисловните схеми на отстъпническата псевдомъдрост. Християнинът отхвърля надменността на човешката автономност и се стреми да обича Бога с целия си ум, и да разсъждава по такъв начин, че Бог да получи цялата слава.
6. Така алтернативите са напълно ясни: или основавате всяка ваша мисъл върху Христовото Слово, и с това печелите съкровищата на мъдростта и знанието, или следвате диктата на автономното мислене и с това бивате заблудени и ограбени от истинското познание за истината.
7. Следователно, Божието Слово (в Писанието) има абсолютна власт за нас и е върховен критерий за истината.

 

От факта, че Бог е върховният Създател на небето и земята, от факта, че светът и историята са само това, което Неговият план постановява, от факта, че човекът е създание по Божия образ, трябва да заключим, че всяко познание, което човекът притежава, е получено от Бога, Който е начало на всяка истина и самият Той е първоначалната Истина. Нашето познание е отражение, възприемателно пресъздаване на първоначалното, абсолютно, съзидателно познание в Божия ум. Трябва да мислим Божиите мисли след Бога – както заявява първата точка по-горе. Когато човек потиска истината относно Бога, тогава неизбежно неговото мислене и тълкувателни действия ще бъдат насочени към заблуда и глупост (точка 2). В не може да има средно положение; човек или съзнателно започва с Бога в своите мисли, или не започва с Бога (точка 3). Следователно вярващите, които се опитват да поставят такава средна позиция, трябва или да загубят своята здрава основа, или в крайна сметка да работят от основата на невярващия (която въобще не е основа) – както е показано в точка 4. Самото естество на това какво означава да бъде, да ставаме и да живеем като християни, достатъчно показва, че вярващият трябва да приема истината на Божието Слово като първоначална презумпция и да се откаже от всякакви грешни претенции за самодостатъчност или неутралност (точка 5). Така човек бива изправен пред очевидния избор или да живее под Божията власт, или да не живее под нея (точка 6). Следователно, размишленията върху разграничението Създател/създание (с което започна този абзац) не могат да не ни доведат до заключението (точка 7), че гласът на Създателя е глас на абсолютна, неоспорима власт; Неговото Слово трябва да бъде стандартът, по който съдим всичко, и началната точка на нашето мислене. Това е неизбежното учение на Писанието (от което са извлечени горните точки).

Хората трябва да забележат, че когато Исус поучаваше, Той поучаваше със самосвидетелстващ авторитет, а не като някой, чиито мнения трябва да бъдат подкрепени с авторитета на други съображения или други хора (Матей 7:29). Следователно никой човек няма властта да поставя под съмнение словото на Христос. Ако човекът не приеме и не послуша думите на Христос, тогава той не само е глупак, който изгражда живота си върху гибелен пясък (Матей 7:26-27), но и ще бъде съден от същите тези думи на власт (Йоан 12:48-50). Божието Слово има върховен авторитет. “Горко на онзи, който се препира със Създателя си!” (Исая 45:9).

Стандартът, по който отсъждаме всички учения, трябва да бъде това Слово на авторитет от Бога (1 Йоан 4:11; Вт. 13:1-4): “При закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоряване за тях” (Исая 8:20). Ако откажете да се покорите презумптивно на Божието самосвидетелстващо, авторитетно Слово, тогава ще бъдете “раздвоен ум” и нестабилен във всичките си пътища, блъскан и тласкан от вятъра (Яков 1:5-8). Вместо да бъдете воден от “Вятъра” на Божия Дух, вие ще бъдете носен от всеки вятър на учение през измамата на хуманистичното мислене и хитростта на заблудата (Ефесяни 4:13-14). Следователно, ние трябва непоклатимо да се държим за изповедта на нашата християнска надежда (Евреи 10:23). Чуйте Божиите думи: “Аз Господ говоря правда, възвестявам правота” (Исая 45:19). От самото начало Неговото Слово трябва да бъде смятано за авторитетно вярно; човек не трябва да се колебае в това отношение. Божията истинност е върховният стандарт за нашите мисли: “Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив!” (Римляни 3:4).

Словото на Господа е себесвидетелстващо истинно и авторитетно. То е критерият, който трябва да използваме за съдене на всяко друго слово. Следователно, Божието Слово е неуязвимо. То трябва да бъде здравата скална основа на нашето мислене и живот (Матей 7:24-25). То е нашата презумптивна начална точка. Всяка наша логика трябва да бъде подчинена на Божието Слово, защото никой човек не е положение да отговаря срещу него (Римляни 9:20), и всеки, който спори с Бога, накрая ще се окаже без отговор (Йов 40:1-5). Това, което управлява нашите мисли, не трябва да бъдат променливите човешки мнения, а себесвидетелстващото, авторитетно, върховно истинно слово от Бога, защото “можеш ли да гърмиш с глас като Него?” (Йов 40:9).