Глава 5: ОТКРОВЕНИЕТО КАТО ОСНОВА НА ПОЗНАНИЕТО

Новият човек в Христос има нови презумпции и нов Господар над своите мисли. Вместо да се бори за интелектуална неутралност, той е “вкоренен в Него,” обхождайки се по начина по който е приел Христос: чрез вяра, с просвещението от Святия Дух, под върховната власт на Исус Христос – не според мисловните схеми на светската мъдрост. Тоест, християнинът приема за начало истинното Божие Слово като свой стандарт за истина и посока.

Бог ни казва да приклоняваме сърцата си към Неговото познание, ако искаме да познаем сигурността на словото на истината (Притчи 22:17-21). Характерно за философите днес е или да отричат, че има абсолютна истина, или да отричат, че човек може да бъде сигурен в познаване на истината; тя или не съществува, или е недосегаема. Но това, което Бог ни е написал (т.е. Писанието), може “да ви направи да познаете верността на думите на истината” (ст. 20-21). Истината може да бъде достигната! Но за да я схване здраво, човек трябва да се вслуша в увещанието на стих 17: “Взимай присърце Моето знание.” Божието знание е първостепенно, и всичко, което човекът може да знае, може да бъде основано само върху приемането на това, което Бог първоначално и върховно е познал. Човекът трябва да мисли Божиите мисли след Бога, защото “в Твоята светлина ще видим светлина” (Псалм 36:9).

Свидетелството на Давид беше, че “Господ Бог мой озарява тъмнината ми” (Псалм 18:28). В тъмнината на човешкото невежество, невежеството, което произтича от опита на човека за самодостатъчност, идват Божиите думи, носейки светлина и разбиране (Псалм 119:130). Така Августин правилно казва, “Вярвам, за да разбера.” Когато човекът направи Божието Слово (отразяващо Божието първостепенно познание) своя презумптивна начална точка за всяко мислене, обещаните плодове са разбиране и познание за истината. “Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми, за да опазиш разсъдливост, и устните ти да пазят знание” (Притчи 5:1-2).

Обаче, да направите Божието Слово ваша презумпция, ваш стандарт, ваш наставник и ръководител, изисква да отхвърлите интелектуалната самодостатъчност – отношението, че сте автономен, че сте способен да постигнете истинско познание независимо от Божиите насоки и стандарти. Човекът, който си приписва (или търси) неутралност в своето мислене, не осъзнава своята пълна зависимост от Бога за всяко познание, което е получил относно света. Такива хора (често) създават впечатление, че са християни само защото те, като превъзходни интелекти, са осъзнали или са доказали (до голяма или значителна степен) ученията на Писанието. Вместо да започнат с Божието сигурно Слово като основа на техните изучавания, те искат ние да смятаме, че започват с интелектуална самодостатъчност и (използвайки това като своя отправна точка) изработват “рационално” приемане на Писанието. Макар че християните могат да се отклонят в автономен дух докато извършват своите научни дейности, все пак това отношение не е в съгласие с християнската изповед и характер. “Страх от Йеова е начало на мъдростта” (Притчи 1:7). Всяко познание започва с Бога, и следователно ние, които искаме да имаме познание, трябва да приемем като начало Божието Слово и да отхвърлим интелектуалната автономност. “Не продължавайте да говорите горделиво; да не излезе високомерие из устата ви; защото Господ е Бог на знания” (1 Царе 2:3).

Йеова е Този, Който учи човека на познание (Псалм 94:10). Така че всичко, каквото имаме, дори познанието, което имаме относно света, ни е дадено от Бога. “Какво имате, което не сте получили?” (1 Коринтяни 4:7). Тогава защо хората се гордеят с интелектуална самодостатъчност? “Както е писано, който се хвали, с Господа да се хвали” (1 Коринтяни 1:31). Всяко интелектуално начинание на човека трябва да започва със смирено покорство на Божието Слово. Когато хората не прославят Бога както трябва (да се преклонят пред Неговото Господство в света на мисленето), техните мисли стават празни и сърцата им се помрачават (Римляни 1:21). Човекът, който претендира за “научна неутралност” или “философска автономност,” навлича Божието осъждение именно върху тази област, с която човекът се хвали – неговия разум. Онези, които откажат да приемат като презумпция епистемичното (т.е. в областта на познанието; бел. прев.) Господство на Христос, истината на Писанието като стандарт за познание, и необходимостта от Божията светлина преди да могат да видят светлина, биват водени към празни мисли и помраченост. Само вижте какъв “научен” материал се произвежда от университетите в нашата страна: екзистенциално отчаяние, релативизъм относно истината, непрактичност на подробните изследвания, нечовечни научни “открития” и гонене на политически дивиденти! “Не обърна ли Бог светската мъдрост в глупост?” (1 Коринтяни 1:20). Когато хората не са добри настойници на това, което Бог им е дал (напр. научни способности), тогава Бог отнема от тях дори това, което те са притежавали (напр. като прави тяхната наука “празна”).

Но като християни ние сме чули Христовото Слово, което е способно да ни обърне от тъмнина в светлина (Деяния 26:18). Единият премъдър Бог (Римляни 16:27), Който е направил света със Своята мъдрост (Псалм 104:24), ни дава дух на мъдрост и просвещава очите ни (Ефесяни 1:17-18), за да Го познаваме (в спасението) и да имаме познание за Неговия свят (в истината). Основата на познанието е Божието откровение. Вие основан ли сте в него или сте интелктуално тласкан от вълните?