8 – ПРОВЕРКА НА ПОКАЗАНИЯТА

След като са получени свидетелските показания, следващата стъпка в едно съдебно дело е те да се проверят и да се направи оценка. Показанията на свидетелите имат изключително значение.

1. Техните описания на възкресението са независими едно от друго. На пръв поглед може да се открият несъответствия, но по-прецизната проверка показва, че показанията взаимно се допълват, а не си противоречат. Точно това юристът очаква от независимите свидетели. Всеки съд би се усъмнил в свидетели, чиито показания съвпадат дума по дума, което ще означава, че те предварително са се наговорили какво да кажат пред съда. Тъкмо обратното е важно – когато много свидетели са единодушни в показанията си за едно и също нещо, но всеки го описва по свой начин. Такъв е и нашият случай.

2. Тук броят на свидетелите е внушителен. Във „Фипсън за уликите“ (Рhiрsоn оn Еvidеnсе) четем: „Като правило, съдът може да работи с показанията на един единствен свидетел… и когато тези показания са неоспорими, на тях може да се разчита. Един надежден свидетел тежи повече от няколко други.“ Рhiрsоn оn Еvidеnсе (Swееt & Махwеll, 13th Еdn.), 32-01.

Разбира се, потвърждението, макар да не е решаващо, винаги е желателно, защото само то може да превърне вероятността в сигурност. Тук случаят е точно такъв: не просто едно описание на човек, видял Исуса, а дванадесет отделни свидетелства, включващи над петстотин души. Показанията на един потвърждават показанията на останалите. Да не говорим, че някои от свидетелите са видели Исус повече от веднъж; Петър Го е видял шест пъти, Йоан, Яков и Натанаил – пет пъти, а Тома и другите ученици – четири пъти.

3. Тези свидетели или са писали като очевидци на събитието, или се позовават на разкази на очевидци. Като цяло техните сведения са от първа ръка, а не случайно дочути. Случайно дочути показания са например, когато Дейвид казал на Рейчъл, която казала на Стефан, а той казал на мен и така нататък… Подобни данни не се приемат от съдиите, защото така всеки може да злоупотреби, а и разказът лесно се изменя, предаван от уста на уста.

Както изтъкна проф. Ф.Ф. Брюс – бивш професор в Манчестърския университет, – „Най-ранните проповедници на евангелията са познавали цената на автентичните показания и винаги са се позовавали на тях. „На тези неща ние сме свидетели“ – това твърдение те повтарят с голяма вътрешна убеденост. Съвсем не е било така лесно, както някои си мислят, да се съчиняват думи и дела на Исус през онези ранни години, когато толкова много ученици са били живи и са могли да си спомнят какво се е случило и какво не“. Ф.Ф. Брюс, Достоверността на Новозаветните документи, (Нов Човек, 1991).

4. Тези доказателства са емпирични: основани са на наблюдението и личния опит, а не на теория. Точно такъв вид показания изисква модерното време – това, което може да се види с човешко око, да се чуе с човешко ухо и да се докосне с човешка ръка.

Такива са показанията в евангелските текстове. Първите ученици разказват, че са видели Исус с очите си, а както вече споменахме, в един от случаите го виждат повече от петстотин души наведнъж. Те са чули и гласа на Христос, фактически двамата по пътя към Емаус са разговаряли с Него над два часа. Освен това виждаме, че Мария Магдалина и останалите се хванали за нозете му (Матей 28:9). Те са докоснали Исус. И трите главни човешки сетива – зрение, слух и осезание са били включени в общуването.

5. В едно съдебно дело характерът на свидетелите винаги е важен. „Фипсън за уликите“ (Рhiрsоn оn Еvidеnсе) твърди следното: „Надеждността на свидетеля зависи от неговото познаване на фактите, от неговата интелигентност, безкористност, честност и почтеност. Степента на доверие, която заслужават неговите показания пред съда е пропорционална на тези качества.“ Рhiрsоn оn Еvidеnсе (Swееt & Махwеll, 12th Еdn.), раrа.1598.

Сред свидетелите на възкресението ще открием мъже и жени с изключителен характер, чиито показания би приел всеки съд. Понякога се смята, че тези свидетели са били прости мъже и жени, които биха повярвали във всичко, или пък, че Исус се е явил само на учениците Си. Това не е вярно.

Един от най-важните свидетели на възкресението е апостол Павел. Никой не може да каже за него, че е бил прост. На всичко отгоре е бил книжник (познавач на закона) и като такъв той е имал способността да преценява доказателства. Дори беглият прочит на неговите писма показва един блестящ интелект.

Не може да се твърди, че Павел е бил сред първите ученици. Цялото му минало на фарисей е било против християнската вяра. Той бил обществен враг номер 1 на ранната църква. И ето, че когато тръгнал към Дамаск, за да разгони християните, неочаквано срещнал възкръсналия Исус. От този миг нататък целият му живот се променил.

Приемането на вярата от Павел не е било половинчато дело. То е било трайно и всеобхватно. Павел не само спира да гони ранните християни, той става може би най-великият християнин, който някога е живял. Мразен, преследван, замерян с камъни, бит с камшик, затварян, претърпял корабокрушение и накрая намерил мъченическа смърт – всичко това заради вярата си в живия Исус. Въпреки че поставя себе си на последно място в списъка на свидетелите, в много отношения той може да бъде поставен първи, защото това е сигурно най-великият свидетел за истината на възкресението.