5 – ИСТОРИЧЕСКИТЕ ФАКТИ

Как един адвокат започва съдебно дело? Обратно на разпространеното мнение той не започва с мисълта колко голяма присъда ще поиска. Той започва с фактите. Всяко обсъждане на възкресението трябва да тръгне оттук.

Преди няколко години взех участие в един инсцениран съд за разследване на възкресението. Той бе организиран от Християнския съюз към правния колеж в Честъртън, който покани Хуманитарната студентска група да води следствието. Имаше както привърженици, така и противници на възкресението. Бяха повикани и експерти като свидетели.

Преди началото полюбопитствах да разбера на коя страна ще застанат моите събеседници студенти и доста се изненадах, когато чух, че цялото християнство било мит! Исус Христос никога не е съществувал? А аз съм бил поканен да се явя пред съда и да дам показания за фактите около Исус Христос. Това означаваше, че моите доказателства бяха решаващи.

Започнах обяснението си с това, че историята ни дава три факта за Исус Христос, а именно:

1. Той е историческа личност и е живял преди около 2000 години.

2. Той е бил разпънат на кръст и е умрял.

3. На третия ден след погребението на тялото гробът бил намерен празен.

От този момент ранните християни вярват, че Исус е възкръснал от мъртвите. Тези факти могат да се докажат по три начина.

 

Еврейски летописци

Най-значителният от тях е Йосиф, който е роден в Ерусалим около 37 г. сл. Хр. във високопоставено еврейско семейство. На младини получава добро образование, изучава различните школи на еврейската мисъл и става фарисей (член на древно юдейска религиозно политическа секта), която постепенно загубва относително прогресивния си характер (в сравнение с други форми на юдаизма) и се изражда до краен фанатизъм и лицемерно благочестие. (Бел.ред.).

През 64 г. сл. Хр. – годината, в която е подпален Рим, Йосиф идва в града като член на една еврейска мисия. Силно впечатлен от видяното, той се сближава с част от императорското семейство. Но при завръщането си в Ерусалим заварва евреите готови да въстанат срещу римската власт. Изглежда Йосиф се е опитал да ги спре, но така или иначе останал верен на родината си. По време на боевете той предвожда еврейската войска в Галилея.

След потушаването на бунта Йосиф се предава на победителя – римския пълководец Веспасиан– и по-късно му предрича, че един ден ще стане император. Веспасиан задържа надарения евреин като свой личен пленник и когато през 69 г. сл. Хр. предсказанието се сбъдва, го освобождава. Като участник в свитата на римския военачалник Тит, Йосиф е свидетел на падането на Ерусалим през лятото на 70 г. сл. Хр.

Впоследствие той се връща да живее в Рим, става римски гражданин и близък приятел на императора. Йосиф посвещава втората половина от живота си на еврейската история и написва многобройни книги. Една от тях е 20-томна история на еврейската нация, която обхваща периода от най-ранните корени на еврейството до съвременните на автора събития и бунта срещу Рим.

Йосиф се позовава на много други фигури от Новия Завет – Пилат, Анна, Ирод, Йоан Кръстител и (два пъти) Исус Христос. Първата бележка е много кратка и се отнася за Яков, „брата на Исус, наречен Христос“. Втората бележка е по-дълга и много по-важна, но нейното съдържание се оспорва. Причината за това е, че в този текст Йосиф ни съобщава не твърде малко, а твърде много интересни факти. Той казва, че Исус бил Месията, Който се явил жив пред учениците Си на третия ден. Съществува мнение, че като евреин Йосиф не би трябвало да вярва в този факт и че неговият текст е бил подправен от ранните християни. Ала въпреки това същите думи с малки изменения са запазени във всички ръкописи, достигнали до нас.

Проблемът за оригиналното значение на текста може би се решава с публикувания през 1972 г. арабски ръкопис от професора в Еврейския университет в Ерусалим Шоломо Пинес. Този ръкопис пропуска спорните откъси и съобщава следното:

„По това време имаше един мъдрец, наречен Исус. И Неговото напътствие беше добро и (Той) се славеше с добродетел. И много хора сред евреите и другите народи станаха Негови ученици. Пилат Го осъди на смърт и Го разпъна на кръста. А тези, които бяха Негови ученици, не се отказаха от учението Му. Те твърдяха, че Той се явил пред тях три дни след разпъването и че бил жив. Според тях, Той трябва да е Месията, за Когото пророците са разказвали чудеса.“ (Древности 18:3, в арабския текст „Nеw Еvidеnсе оn Jеsus“ Lifе Rероrtеd аnd „Тwо Viеws оf Jеsus“, Nеw Yоrk Тimеs, 12th Fеbruаry 1972, с.1 & 24.)

Нека обобщим фактите, които научаваме от двете бележки на Йосиф:

1. Времето, в което е живял Исус.

2. Той е братът на Яков.

3. Някои са Го наричали Месия.

4. Бил е известен като добър и мъдър човек.

5. Той е имал много ученици, както евреи, така и местни хора.

6. Пилат Го е осъдил на смърт чрез разпъване.

7. Учениците съобщават, че Исус е възкръснал от мъртвите и че се е явил пред тях на третия ден след разпъването Му.

8. В резултат на това учениците продължили да разпространяват Неговото учение.

Съществуват и други сведения за Исус в еврейската литература, най-известното от които е запазено в трактата „Санхедрин“ (Sаnhеdrin). То също потвърждава, че Исус е бил разпънат в навечерието на празника Пасха и че това е било нарушение на еврейските религиозни закони.

 

Езически писатели

Любопитно е да се отбележи, че първото съобщение за Христос и християните в римската литература се съдържа в полицейските донесения от онова време. Римляните почитали Цезар като бог, но за ранните християни Бог бил Исус. Така се стигнало до неизбежния конфликт с Рим и неговия император.

Корнелий Тацит (55-120 г. сл. Хр.) е римски историк, живял по време на управлението на половин дузина императори. Той е роднина на Юлий Агрикула, управител на Британия от 80 до 84 г. сл. Хр. Тацит се славел като „най-великия историк в Древния Рим, който имал всеобщото признание на учените, заради моралната си почтеност и извънредната си добросъвестност“.

В една от книгите си „Анали“ (Аnnаls) той разказва историята на Рим от смъртта на Август през 14 г. сл. Хр. до тази на Нерон през 68 г. сл. Хр. Тук откриваме и съобщение за прословутия пожар в Рим през 64 г. сл. Хр. и опита на Нерон да прехвърли вината си върху гърба на християните.

„За да пресече слуховете, Нерон обвини и подложи на изтезания една група хора, които народът наричаше „християни“ и които бяха мразени, заради техните зли обичаи. Основателят на тази секта, Христос, е бил осъден на смърт от управителя на Юдея, Понтий Пилат по времето на император Тиберий. Техните ужасни суеверия бяха временно потушени, но ето, че отново започнаха да се появяват – вече не само в Юдея, но дори в самия Рим, където всякакви мръсни и срамни деяния привличат вниманието.

Първо бяха арестувани онези, които признаха, че са християни. После, според сведенията, изтръгнати от тях, бяха осъдени стотици хора, по-скоро заради антиобществените им вярвания, отколкото заради подпалването. От тяхната смърт направиха посмешище. Те бяха обличани в кожи на диви животни и разкъсвани от кучетата, бяха разпъвани и изгаряни, и когато падаше мрак – те светеха в нощта като факли. Нерон отвори градината си за този спектакъл и устрои зрелище на арената, а сам той се смесваше с тълпата или наблюдаваше отстрани, облечен като кочияш. Като стана това, хората започнаха да съжаляват тия нещастници, въпреки че като християни те бяха виновни и заслужаваха смъртта си. Защото хората разбраха, че тая сеч е била не заради общо благо, а заради манията на един човек.“ (Тацит, Аnnаls 15:44, quоtеd in Тhе Нistоry оf Сhristiаnity (Liоn Рublishing, 1977), с.71.)

Това описание показва колко честен е Тацит (който е езичник) към ранните християни. Прави впечатление, че неговите доказателства не са така преки, както тези на Йосиф, Той просто е записал онова, което са мислели за християните по негово време. Но независимо от всичко описанието му е важно. Времето, изминало между смъртта на Христос и неговия разказ, едва ли е достатъчно, за да се съчини някаква легенда. Тоест, описанието на Тацит трябва да почива на фактическа основа. Дори се предполага, че той е могъл да получи информация от един доклад на Пилат до императора, благодарение на своите връзки с римските управници.

И тъй, Тацит ни дава следните сведения:

1. Християните са се наричали според името на техния основател Христос.

2. Христос е бил предаден на смърт от Понтий Пилат.

3. Това се е случило при управлението на император Тиберий (14-37 г. сл. Хр.).

4. Неговата смърт прекратила „суеверията“ за известно време, но скоро отново избухнали.

5. Те били особено силно разпространени в Юдея, където са започнали.

6. Впоследствие достигнали Рим.

7. Когато големият пожар в Рим разрушил значителна част от града, Нерон обвинил за това християните.

8. Те били арестувани и преследвани заради тяхната вяра.

9. Много римляни смятали това за несправедливо и изпитвали състрадание към ранните християни.

10. Народът осъзнал, че те са били наказани не заради общото благо, а заради манията на Нерон.

Малко след това Плиний Млади дава пълно описание на християнството в едно писмо до император Траян през 112 г. сл. Хр. Той имал навика да пише до императора по всякакъв повод и е смятан и днес за един от най-добрите автори на писма. Така например от него днес знаем за страхотното изригване на Везувий през 79 г. сл. Хр.

Плиний бил типичен държавен служител, който за всичко чакал инструкции от „горе“. По време на неговата служба като администратор в римската провинция Витания (Северозападната част на Мала Азия) християнското влияние било толкова силно, че езическите храмове пустеели. Плиний не бил сигурен как трябва да постъпи с християните и писал на императора, за да получи указания. В писмото му откриваме описание на ранния християнски култ към Исус.

„Те (християните) имали обичай да се срещат в определени дни преди разсъмване, при което пеели в редуващи се стихове химни за Христос, прославяли Го като Бог и тържествено се обричали да не вършат непорочни дела, никога да не лъжат, да не крадат и да не прелюбодействат, да не изменят на думата си и да не отказват утешение, когато ги призовават към това. А също имат обичай да се отделят от другите хора и да се събират, за да се хранят заедно – по един редовен и позволен обичай.“ (Плиний, Ерistlеs Х 96, quоtеd in Gаry R. Наbеrmаs, Аnсiеnt Еvidеnсе fоr thе Lifе оf Jеsus (Тhоmаs Nеlsоn, 1984), с.95.)

От това писмо научаваме повече неща за Исус и ранното християнство.

1. Ранните християни се срещали редовно (вероятно в неделя).

2. Те са пеели химни.

3. Почитали са Христос като Бог.

4. Заклевали са се да не вършат порочни дела.

5. Живеели са в образцов морал.

6. Вероятно бележката за общите трапези има някаква връзка с Господната Трапеза.

 

Новият Завет

Понякога противниците на християнската вяра се опитват да изопачат доказателствата на авторите на евангелията, макар това да е невъзможно. Техните сведения са или взети от очевидци, или са основани върху разкази на хора, които са били християни. Доказателствата им трябва да се приемат така, както всички други. В противен случай един съдия по дело за убийство би следвало да не признае уликите на някой, който е видял убиеца с очите си!

Когато преценяваме както трябва древните исторически документи, можем да отбележим четири опорни точки:

1. Датата на написване на оригиналните съчинения.

2. Датата на най-ранното стигнало до нас копие.

3. Времевата разлика между оригиналното съчинение и най-ранното копие.

4. Броят на наличните копия.

Ако приложим тези критерии към доказателствата на евангелистите, ще видим, че тяхната надеждност е извън съмнение.

1. Исус е бил разпънат в началото на 30те години, а най-ранното евангелие вероятно е било написано в края на 60-те. Изследователят на Новия Завет Джон А.Т. Робинсън дори посочва много по-ранна дата на написването на евангелията в книгата си Rеdаting thе Nеw Теstаmеnt (SGМ Рrеss, 1977) аnd Тhе Рriоrity оf Jоhn (SGМ Рrеss, 1985). Това прави разстояние във времето между Исус и първото евангелие от около 36 години. За разлика от някои твърдения излиза, че свидетелите още са били живи, когато са писани първите текстове.

2. Близо до моя офис в Манчестър, в библиотеката на Джон Риланд се намира един фрагмент от Йоановото евангелие, датиран около 130 г. сл. Хр. Това е най-ранният текст от Новия Завет – с половин столетие пред другите.

3. Времето, изминало между този фрагмент и оригинала, е около 40 години. За сравнение – времето, изминало от оригинала на Цезаровите „Галски войни“ (Gаlliс Wаr) до най-ранното копие, е 900 години). А също са налице Бодмеровият папирус, съдържащ голяма част от Йоановото евангелие (с разлика от около 70 години) и папирусите от Честър Бийти, включващи голяма част от Новия Завет (разлика от около 110 години).

4. Смайващ е броят на древногръцките ръкописи на Новия Завет – като цяло или на части. Това са над 13 000 екземпляра, в които 98 на сто текстът е един и същ. (Пак за сравнение – има само 9 различни копия на „Галски войни“ (Gаlliс Wаr).

Нищо чудно, че един от големите специалисти по Новия Завет сър Фредерик Кениън казва: „Ние можем да твърдим категорично, че библейският текст в основата си е сигурен. Особено що се отнася до Новия Завет. Броят на ръкописите, преводите и цитатите от него у най-старите църковни писатели е толкова голям, че едно нещо на практика е сигурно – верният прочит на всеки съмнителен пасаж е запазен в древните автори. Това не може да се каже за никоя друга древна книга по света.“ Sir Frеdеriс G. Kеnyоn, Оur Вiblе аnd thе Аnсiеnt Маnusсriрts (Наrреr & Вrоthеrs, 1941).

Юристите знаят да преценяват, както трябва доказателствата. Основно правило е, когато имаме работа с древни документи, те да се оставят да говорят сами за себе си. В своята книга „Един адвокат сред теолозите“ (А Lаwyеr аmоng thе Тhеоlоgiаns), сър Норман Андерсън подчертава (бележка 2, глава 1): „Обяснението трябва да се приеме за благонадеждно, освен ако няма доказателство, което да потвърди обратното“ (стр.25).

следваща глава 6 - ПРАЗНИЯТ ГРОБ