4 – СМИСЪЛЪТ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Какво е значението, което Библията влага във възкресението на Исус? Какво всъщност се е случило в първата неделна утрин на Великден?

Възкресението не означава безсмъртие на душата, както е според гръцката философия, която смята, че тялото е затвор на душата и щом то умре, тя се освобождава от оковите и отива към небето. Този възглед е отразен в прочутите слова на умиращия Сократ: „Хвани ме, ако можеш!“ А също и в популярната песен за Джон Браун, чието „тяло гние в гроба, но душата му продължава да живее“.

Тогава може би възкресението е прераждане? Тази идея е характерна за много източни религии като хиндуизма и будизма. При хиндуизма една и съща душа може да има различни превъплъщения – в един живот да бъде бог, в друг – човек, в трети – животно или дори растение. Всичко зависи от това как си живял в предишното състояние. Всяко зло в този живот е наказание за поведението на душата в миналото. Процесът на раждане и прераждане трябва да продължава непрекъснато, докато се достигне крайната степен на „нирвана“ или небитие. Тогава човек не усеща нито болка, нито радост.

Това обаче не е християнският възглед за бъдещето. В Библията е казано ясно: „И както на човеците е отредено да умрат един път, а след това настава съд“ (Евреи 9:27). Ала въпреки всичко възкресението означава вечен живот, а не вечно угасване.

Дали възкресението е просто връщане на живота в едно тяло? В Новия Завет са отбелязани шест такива случая. Това са синът на вдовицата от Наин, дъщерята на Яир, Лазар, светците, съживени по време на Христовата смърт. Дори и Евтих. Но при всички случаи връщането към живота е било само временно. Всеки от тези хора е трябвало да умре за втори път. Това не може да се каже за Исус. „Знаейки, че Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира: смъртта няма вече власт над Него“ (Римляни 6:9).

И тъй, възкръсването на Христос прибавя нови измерения към изброените схващания. Както подчертава професор Ф.Ф. Брюс: „За самите ученици и за всички останали евреи по това време, възкресението означава телесно възкресение.“ (Професор Ф.Ф. Брюс, Сhristiаnity Тоdаy (Sрirе Вооks, 1968), с.112.) Но то се различава от простото съживяване. След възкръсването си Исус не е едно съживено човешко същество. Павел твърди, че Той е имал „духовно тяло“ (I Коринтяни 15:44). Това тяло вече не се подчинява на природните закони. Исус е могъл внезапно да се яви на учениците си и после също толкова внезапно да изчезне. Но той не е безплътен дух. Исус не само категорично отрича това предположение, но и показва белезите Си от разпъването. Те гарантират неговата идентичност пред учениците, а докосването до тялото ги уверява в Неговата реалност (Лука 24:39). Случила се е чудотворна промяна. Исус е същият човек и все пак – не е същият.

Сигурно е, че възкресението не присъства само в съзнанието на учениците. Както изтъква Джеймс Дюн: „Под „възкресение“ те ясно имат предвид, че нещо е станало със самия Исус. Господ Го е възкресил, а не просто е върнал вярата им. Той отново бил жив, отново е дарен с живот и това е върхът на Божествения план за човечеството. Исус не просто се е изтръгнал от ноктите на смъртта, Той е неин повелител, издигнат до десницата на Бога. Това пламенно убеждение лежи в сърцето на верижната реакция, с която започна християнството.“ (Jаmеs D.G. Dunn, Тhе Еvidеnсе fоr Jеsus (SGМ Рrеss, 1985), с.75.)

следваща глава 5 - ИСТОРИЧЕСКИТЕ ФАКТИ