2 – НАЙ-ВАЖНИЯТ ВЪПРОС НА СВЕТА

„Ако можехте да зададете само един въпрос на някоя личност от миналото, кого бихте избрали и какво щяхте да го попитате?“ С този въпрос се обърнали към професор Джоуд – професор по философия в Лондонския университет и нехристиянин. Ето отговорът му: „Аз бих се срещнал с Исус Христос и бих Му задал най-важния въпрос на всички времена – „Наистина ли възкръсна от мъртвите?“ (Jаmеs Маrtin, Did Jеsus Risе frоm thе Dеаd? (Luttеrwоrth Рrеss, 1956), с.10. Професор Джоуд е напълно прав. Най-важният въпрос на света е дали Христос възкръсна от мъртвите и жив ли е той днес. С други думи, действително ли имаше Великден?

Първо трябва да кажем, че възкресението е самото сърце на християнската вяра. Наскоро във връзка с телевизионната програма „Кредо“ (Сrеdо) бе публикувана книгата „В търсене на християнството“. (Соlin Вuсhаnаn, In Sеаrсh оf Сhristiаnity (Firеthоrn Рrеss, 1986), с. 46. Един от нейните автори – Колин Бюканън, епископът от Астън, пише: „Исус Христос, пред Когото се прекланят християните, не е мъртъв човек от миналото (макар това да е трогателно), Той е живият Господ на настоящето. Той е същият Исус Христос, Който ни се представя в евангелията.“ Всяко изследване на християнството трябва да започне оттук.

Положителният резултат от иначе спорните възгледи на сегашния епископ на Дюркъм е подновеният интерес към цялостната тема за възкресението. Лично аз осъзнах нейната важност, когато бях поканен да говоря пред една студентска група за „Посланието на ранната църква“. За да се подготвя, прочетох внимателно всичките тринадесет послания или проповеди в книгата „Деяния“ – седем от Павел, пет от Петър и едно от Стефан. След прочита ми направи впечатление, отбелязаното още от Лука, че те са много кратки и прости. Освен това осъзнах, че всички послания имат една обща идея, че Исус е жив и може да преобрази твоя живот.

Петър обобщава този факт в своето известие за деня на Петдесятница: „Тогова Исуса Бог възкреси, на което всички ние сме свидетели“ (Деяния 2:32). Всяка проповед е проповед за Великден. Възкресението се споменава повече от сто пъти в Новия Завет и почти всяка книга се позовава на него. Това е същността на цялото християнство – Христос не само е живял и умрял, но на третия ден Той отново възкръсва от мъртвите. Без възкресението нямаше да има евангелие. Както казва Павел: „ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви“ (I Коринтяни 15:17).

Всяко обяснение на християнството трябва да започне оттук. Още по-учудващо е, че днес, когато за Исус се говори навсякъде, този факт като че ли е забравен. Рок-операта „Исус Христос – супер-звезда“ завършва с гроба на Исус. Необяснимо защо е пропуснат най-значимият епизод от живота на Христос. Неговата смърт не е краят. Той възкръсва от мъртвите. По този повод бившият архиепископ на Кентърбъри д-р Майкъл Рамзи беше казал: „За първите ученици евангелие без възкресение е било не просто евангелие (Евангелие (гр.) – блага вест.) без последна глава, то изобщо не е било евангелие.“ Мiсhаеl Rаmsеy, Тhе Rеsurrесtiоn оf Сhrist (Fоntаnа Вооks, 1966), с. 9.

Възкресението прави християнството уникално. В това грамадно село, в което живеем, хората непрекъснато се питат: „А каква е разликата между християнството и другите религии?“ Отговорът е много прост в основата си. Християнството е единствената световна религия, която се гради на възкръсването от мъртвите на нейния основател.

Няма будист, който твърди, че Буда е възкръснал. Неговата смърт е едно преходно събитие, от което нищо не е останало. Същото се отнася и за Мохамед. Според традицията той умира на 8 юни 632 година сл. Хр. на 61-годишна възраст в Медина. Гробът му се посещава всяка година от хиляди вярващи мюсюлмани. От много столетия насам християнството настоява, че Исус не само умира, но и възкръсва от мъртвите. И днес Той е жив и преобразява живота на хората. Ако това твърдение е вярно, то тогава християнството наистина устоява на думата си. Няма начин да го съпоставим с другите религии, защото техните основатели са мъртви. Християните обаче знаят, че основателят на вярата им е жив.

Преди няколко години един колега адвокат – Франк Морисън – започна да пише книга, оспорваща историческото възкресение на Христос. Той смяташе, че доказателствата за него почиват на несигурни основания. Докато проучваше материала за книгата, се случи нещо забележително. Проследяването на живота на Христос, пресяването на преките улики и крайната оценка предизвикаха революция в неговото мислене. Съкрушителните доказателства в полза на възкресението го принудиха да се откаже от първоначалното си намерение и да напише книга, която потвърждава връщането на Исус от смъртта. Първата глава носеше заглавие „Книгата, която отказа да бъде написана“, а другата негова книга „Кой отмести камъка?“ (Frаnk Моrisоn, Whо Моvеd thе Stоnе? (Fаbеr & Fаbеr, 1930). е бестселър повече от петдесет години.

В пиесата „Бдението“ (Тhе Vigil) Ладислас Фодор остроумно построява една съдебна сцена, в която се проучват доказателствата за възкресението. Един градинар е обвинен в кражба на Христовото тяло, призовани са свидетели и в съда се събират доказателства за и против него. Публиката е в ролята на съдебни заседатели. Към края на пиесата зрителите са призовани да издадат своята присъда. По същия начин аз искам вие да си представите, че сте съдебен заседател, докато аз, юристът, излагам пред вас доказателствата за Христовото възкресение.