Глава шеста – Свършекът (Матей 24)

Обяснихме как има надежда за един свят, който ще бъде роден отново. Съвсем логично е да очакваме въпроса: кога ще се случи това новорождение? Как това ще съответства с останалите събития, предсказани в Писанието?

В книгите на диспенсационалисти като Хол Линдзи (The Late Greate Planet Earth) получаваме пълен сценарий за това как нещата ще се случат. Онези, които мислят като Хол Линдзи, ще отговорят: “Да, ние вярваме във време на обновление на земята и време на възстановяване (Деяние 3:20, 21), което ще се случи след Великата скръб, по време на Милениума. Това ще бъде последният период в човешката история, но той ще завърши с предсказания огън във 2 Петрово 3, в съдния ден на Господа, когато този свят ще загине. Това последно унищожение ще стане в Деня на Господа, когато Той ще се яви като Съдия на света.”

В края на последната глава, обаче, заявихме, че предсказаното обновление ще бъде в деня на идването на Господа. Всъщност Писанието не ни обещава само временно облекчение за бъдещето на тази земя. Обещанието за бъдещото обновление е много по-дълготрайно, отколкото само за един период или Милениум; това е обещание за цялата вечност. Книгата Откровение завършва с това очакване за ново небе и нова земя за винаги (Откровение 21, 22). Следователно, дори ако вярваме, че ще има “време на възстановяване” или милениум (виж следващата глава), онова, което обсъждаме в тази глава, е много повече.

Когато говоря за тези неща, хората задават въпроса: но нали самият Христос говореше за този последен ден на Неговото идване като “края на света”? В Евангелието на Матей това е един от изразите, които Исус използваше, когато говореше за последното време. Нека да разгледаме тези думи. Ако следваме превода King James, ще открием този израз използван три пъти:

1. В притчата за житото и плевелите в Матей 13:39 Исус говори за “края на света” като времето на жътвата, когато Човешкият Син ще изпрати своите работници да изгорят плевелите и да съберат житото.

2. В разговора с учениците в Матей 24:3 по същия въпрос четем: “Господи, кажи ни, кога ще бъде това? И какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века?”

3. В последния стих на Евангелието от Матей четем след последната заповед на Исус Неговото последно обещание: “и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века [Амин].”

Тук три пъти срещаме израза “свършека на века” и в учението на Исус той е равнозначен на деня на крайния съд (Матей 13) и с Неговото второ идване (Матей 28), така че учениците Му поставиха всичко в едно изречение: “Кажи ни, кога ще бъде това и какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века?”

Подготвени от Данаил те очакваха всички събития да се случат в един ден и попитаха Исус: “Кога ще се случи това?”

Отговорът на Исус е забележителен: “Никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец.” (Матей 24:36). Въпреки това Той ни разказва много за този “свършек на века” и свързва това учение с притчата в Матей 13, когато казва: “в този ден, когато знамението на Човешкия Син ще се появи на небето, тогава Човешкият Син ще бъде видян от всички народи слизащ от небето в голяма слава и ще изпрати ангелите Си с глас на тръба. Това ще бъде денят на Господа.” Той никога не споменава два дни или две идвания. Ще бъде един ден, когато ще се върне на земята и това ще бъде последният ден.

Как можем да вярваме в обновлението на този свят, когато Исус използва израза “свършека на света”? Много християни са повярвали в унищожението на този свят на основата на израза, който Исус използва, “до края на света.”

Тук сме изправени пред неправилни преводи. Ако четем други преводи, можем бързо да открием, че този израз в превода King James е много съмнителен. Нормално гръцката дума за “свят” е kosmos (виж Йоан 3:16) или ge (виж 2 Петрово 3:10). Исус не използва нито едната от тях: тук Той използва думата “aiõn”. Правилният превод на тази дума е “век”. Исус не говореше за края на света, а за края на историята на падналия човек – “aiõn” може да се преведе “период,” “наредба” или “управление.” Този век преминава. В края на този век Господ Исус ще се върне и ще пожъне жътвата и ще започне “нов век”. Това е стъпка от времето във вечността.

Това ме води до обяснението на първата дума от този израз, а именно свършека на века. Гръцката дума тук е sunteleia. Коренът на думата е telos, което означава не само “край”, а също “предназначение.” Заедно с преставката sun свършекът на света не означава “край” като завършек, а “край” като изпълнение на период. За това предпочитам да преведа думата sunteleia със староанглийската дума “consummation” (завършек, изпълнение – бел.ред.) Тази дума обозначава елемента на “изпълнението”; тя не изразява само края – “последната спирка” – на нещата, а постигането на цел, желан край.

Това ни води до едно по-широко разбиране на Исусовото поучение, включвайки значението (смисъла) на този “свършек,” неговото чудо и неговото “разписание във времето.”

 

1. СМИСЪЛЪТ НА ТОВА ИЗПЪЛНЕНИЕ

 

Много важно е да се избере правилната дума в този контекст. Когато чуем за края на дадено нещо, заключаваме, че тази дума означава внезапно прекратяване на съществуването. Нещо е било, но сега вече го няма. Когато оста на колелото ми се счупи, това е краят на съществуването му като колело. Когато свърши бензинът на моята кола, свършва денят ми за разходка. По подобен начин хората са (недо)разбирали Исусовите думи за края на света. Разбирали са го подобно на механизма на света, който ще постави край на неговото съществуване. Този възглед, обаче, не е библейски. Бог остава верен на създанието Си. Той има план да го спаси и обнови. Удивително е да видим колко пъти четем думата “нов” в Библията; Бог прави нови неща. Той възстановява, обновява, създава наново. Не се отказва от света, който е извратен от греха. Той всъщност го възстановява до неговото първоначално предназначение. В момента на освобождаването затворникът отново се радва на свободата, която е имал преди. В процеса на помирение враждуващите страни са възстановени до първоначалната радост, която са имали в общението си. В процеса на възстановяване създанието ще преживее отново първоначалното си състояние. Всички тези значения са включени в тази гръцка дума sunteleia, и това не означава пълно прекратяване на нещата, а обратното, изпълнението на тяхната първоначална цел и предназначение.

Да дадем още един пример: нашата ситуация не трябва да се сравнява с положението на екипажа на средновековен кораб; онези хора са живеели в постоянен страх, че пътешествието им изведнъж може да завърши. Според тях земята била плоска и ако някой отидел прекалено близо до нейния краен ръб, можел просто да падне! Библейският възглед за “края” трябва да се сравнява с пътешествие на поклонник (намираме един в Псалм 84), който в края на пътуването достига дългожеланата си цел. Сега най-дълбоките му очаквания ще се изпълнят. Това е библейският възглед за окончателното бъдеще на човечеството. Това не означава провал, а успех! Думата sunteleia на aion съдържа в себе си всички значения на изпълнение, когато самите ние сме си мислели, че животът ще остане неизпълнен. Това означава пълнота и плодотворност на досега незавършени програми; парчетата от гоблен, които досега са изглеждали само фрагменти, сега са свързани в едно. Това ще бъде също и час на съд. В този съд онези, които от наша гледна точка са били последни, ще се окажат първи, а първите ще се окажат последни. Всички онези, които не са искали да приемат Божието спасение, ще бъдат осъдени, а които са уповали в Христос ще преминат безопасно през огъня. Не само ние самите, а и делата, които сме извършили в света – нашето изкуство и архитектура, нашите градини и градове ще ни следват (1 Коринтяни 3:12-15; Откровение 14:13). Ако осъзнаем това, ще можем да разберем, че светът не отива към нещастен край, а обратното, има предназначение, изпълнено с надежда за този наш свят. Времето ще свърши; Божиите обещания ще се изпълнят. Краят на времето не е краят на света, а изпълнението на Божиите обещания относно света.

 

2. ЧУДОТО НА ТОЗИ СВЪРШЕК

 

Чудото на свършека ни се открива в два образа, които Исус използва, за да го обясни. Първата картина се намира в Матей 13:24-30 и 37-43 – притчата за плевелите. Тук Той сравнява тайния, невидим фон на човешката история с преживяванията на един фермер, който пося добро семе на нивата си. Но какво стана? Исус трябва да им е разказал добре позната история за селското общество – неговият съсед и неприятел дойде и пося плевели всред доброто семе. Това е ситуацията, в която живеем: доброто семе расте с плевелите. Нашият век се характеризира с това състояние: двете растат заедно и ако трябваше плевелите да се оплевят преди времето да е дошло, със сигурност ще повредим доброто семе. Има два елемента, на които трябва да обърнем много голямо внимание в тази картина на свършека на века:

(1) Той трябва да бъде предхождан от процес, в който и доброто жито, и плевелите растат заедно. Човешката история е важна. Непокорството, беззаконието, тъмните сили от една страна и вярата, покорството, божествено вдъхновените растения от друга страна, трябва да дадат плод.

(2) Събирането на доброто жито на снопи е по заповед на Господаря на жътвата. Той ще използва тази жътва в царството, което изгражда. Целите Му са изпълнени, всичко е завършено сега. Представите за Неговото крайно дело при свършека са винаги радостни, независимо дали четем за жътва или сватбено празненство. Ще има болезнени моменти за онези, които съзнателно са избрали погрешната страна и са се присъединили към Врага. Въпреки това, това не би могло да помрачи радостта на онези, които са намерени в Христос. Това е освобождение. Ние вече не сме заплашвани от смърт и разрушение от “синовете на лукавия.” Тази същата двойнствена характеристика се намира също и във втория образ, който Исус използва, за да опише края на века. Според Матей 24:8, той може да се сравни с болките на жена, която ражда. Войни и слухове за войни, глад и земетресения са като началото на родилни болки (Матей 24:4-8). Така че има болки и ще има болки; болките обаче не са конвулсиите на агонизиращата земя, те са родилните болки, предшестващи и всъщност причиняващи раждането на ново творение. Това е причина за голяма радост.

 

3. ВРЕМЕТО НА ТОЗИ СВЪРШЕК

 

Ако Бог действително е обещал велико бъдеще за този свят, ние имаме правото да попитаме заедно с учениците: “Кога ще се случи всичко това?” Първият отговор беше: в деня на Неговото идване. Тук говоря за Матей 23:37-39 – Исус се обръща към Ерусалим: “ Колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте! Ето, вашият дом се оставя пуст.” Това е свят на осъждение, но Исус веднага добавя нов елемент към Своето послание за осъждение, и това е едно много радостно обещание, “Защото ви казвам, отсега няма вече да Ме видите, до когато кажете: Благословен Който иде в Господното име” (ст. 39). Тук Той говори за завръщането Си. Всъщност Господ Исус никога не говори за Своето “завръщане,” а винаги за своята parousia, Своето “идване.” По онова време думата parousia е била много добре позната дума, изразяваща влизането на новокоронясан цар в градовете под негова власт; той бива приветстван там като новия владетел. Исус обеща, че след времето на съда, който ще засегне Ерусалим (което се случи през 70 г. от Хр.), Той ще се върне и ще се изяви като Цар на света. Когато заяви това, учениците любопитно Го запитаха: “Кажи ни, Господи, кога ще се случи това?” Тогава Господ Исус дава отговор, който може да бъде разбран само ако знаем нещо от съдържанието на книгата на Данаил.

Данаил е единственият пророк, който използва израза “последно време” или “края на времето” (гл.11:35, 40; 12:4, 9).Този израз е подобен на Исусовите думи sunteleia tou aiōnos. В гръцкия превод на текста от Данаил има израза sunteleia tou kairou. И kairos, и aiōn означават “век.”

В цялата 24 глава на Евангелието на Матей Исус свързва поучението Си с пророчеството на Данаил (сравнете Матей 24:6 и Данаил 2:28; Матей 24:10 и Данаил 11:10 и Данаил 11:41; Матей 24:15 и Данаил 12:11 и 11:31; Матей 24:21 и Данаил 12:1). Когато се сравняват внимателно тези глави безспорно с вижда, че Исус е имал предвид Данаил 11 и 12, когато отговаря на учениците си. Какво каза Той? Накратко: Онова, което Даниил предсказва като бъдещо събитие, последното време, от сега нататък е настояща действителност. Данаил пророкува, че “последното време,” което идва, се характеризира с голяма скръб (12:1). Исус казва на учениците Си: това започва сега. От сега нататък трябва да очаквате тези “знаци на времето” (както са наречени) да се сбъднат.

В книгата на Даниил и в други еврейски “апокалиптични писания” това конкретно схващане за “последните времена” се приема за периода, който предшества идването на Месия. Този период трябва да се характеризира (и така и да се разпознава) със знаци като войни и слухове за войни, глад, земетресения, бунт против Бога и издигането на анти-месия, и време на велика скръб.

“Диспенсационалистичното” разбиране на Даниил “покръства” този еврейски възглед като заявява: тези неща се очакват в бъдещето. Обаче, когато четем отговора на Исус на въпроса на учениците в Матей 24, Той всъщност казва: от сега нататък последното време е дошло. Внимавайте; от сега ще има войни и военни слухове, глад и земетресения, но това още не е краят. Първо благовестието трябва да се проповядва на всички народи. Ще дойде съд над Ерусалим и думите на Данаил ще се изпълнят; и тогава знамението на parousia ще се изяви на всички народи. Тогава Човешкият Син ще изпрати ангелите си да пожънат жътвата (24:31). А кога ще дойде онзи ден, “никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец” (36). Това е тайна само на Бащата.

В този възглед последното време е целият период между първото и второто идване на Христос.

Това съвпада много добре с учението на Павел, когато говори за “нас, върху които са стигнали последните времена.” (1 Коринтяни 10:11) В първото си послание апостол Йоан пише: “Дечица, последно време е; защото както сте чули, че иде Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време” (1 Йоан 2:18). Апостол Петър писа: “А краят на всичко е наближил”(1 Петрово 4:7). Те всички разбираха учението на Исус по този начин, че периодът между първото и второто идване на Христос е последното време, което беше предсказано от Даниил.

Следователно Църквата на Христос не трябва да чака “последното време” да се яви, като че ли това е период, който тепърва предстои. Не, времето, когато Христос привлича всичко при Себе Си, е вече дошло. В наши дни можем да наблюдаваме тайната на беззаконието; то вече действа (2 Солунци 2:7). Имало е антихристи в миналото, има ги и в настоящето сред нас (1 Йоан 2:18). Сега всяко нещо носи белега от тежък натиск върху вярващите да оставят вярата си и да следват светски “Христос,” който обещава по-добър свят. По същия начин и днес наблюдаваме явяването на “човека на беззаконието” с лъжливи знамения и чудеса!

Но нека да се върнем на въпроса: Кога ще дойде свършекът на нашият век? Новият Завет казва, че това може да стане всеки момент. “Бъдете готови,” “никой да не ви заблуди,” “не скърбете,” поради нещата, които може да ви сполетят. Бъдете готови да посрещнете вашия Цар. Това е посланието на Исус и към нас днес.

Това ме довежда до един личен въпрос към всеки читател, стигнал до тази точка на моята книга. Как сте подготвени вие точно сега? Мислите ли, че сте добре подготвени в правилните есхатологични възгледи?

Самият Христос отговаря на въпроса на учениците Си с изследващ въпрос, зададен на всеки един от тях: “Кой тогава е верният и мъдър слуга…?“ Дали това е онзи, който е зает с изчисляването на схемата на Христовото второ идване, така че знае, че то ще стане след 1260 дни, или след още много години? Не, мъдрият слуга е този, който, знаейки, че Господ може да дойде всеки момент, използва отговорността си правилно. “Кой е, прочее, верният и разумен слуга, когото господарят му е поставил над домочадието си; за да им дава храна на време? Блажен е оня слуга, чиито господар, като си дойде, го намери, че прави така” (Матей 24:45, 46). Как използваме нещата, които Бог ни е поверил? Това ще бъде въпросът, който Господ ще ни зададе, когато се завърне.

Това е призив за добро настойничество и обществена отговорност! Колко отговорни сте били във взаимоотношенията си с вашите близки, които са бедни, угнетени или несправедливо отблъснати? Съзнателно заявявам това в цялостния смисъл; Бог ни е поверил грижата за всички ближни – стари и бедни хора, неродени деца – включително грижата за животните в небето, морето и на земята (Битие 1:28). Колко зле сме се отнасяли към тях, когато си помислим за видовете животни и растения, обречени на изчезване.

Следователно, радостното послание, че денят на великият свършек е близо, също представлява и призив: покажете плодовете на покаянието! Може би си мислите: “какво мога аз да направя относно замърсяването или бедността или липсата на човечност по целия свят?” (Матей 14:17) Онова, което имате, определено ще е малко, за да излекувате целия свят. Това, обаче, не е наша работа. Ние трябва да се заемем с това, което е наша отговорност. Църквата на Христос трябва да бъде съзидателна общност, която – разбира се, в малък мащаб – показва истинска грижа, “човечност,” истинска намеса в политическото правосъдие и видима грижа за света. За тази цел Духът беше излян върху нас; Той ще ни даде способност и сила да дадем първите плодове на идващото Царство.