Глава трета – В родилни мъки (Римляни 8:22)

Правилното разбиране на 2 Петрово 3 ни дава да разберем единството на библейското послание относно бъдещето на този свят. Ако това бъде прието, други текстове, които говорят за изпълнено с надежда бъдеще, веднага си идват на мястото. Имам предвид особено Римляни 8, където Павел завършва изложението си на християнското послание с описание за изпълнено с надежда бъдеще за този свят: “Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас. Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове” (Римляни 8:18-19).

Павел говори с удивителен оптимизъм за бъдещето на това създание. Той ясно поучава, че този свят, какъвто го познаваме, е паднал свят: “създанието беше подчинено на немощ” – но не за да бъде унищожено. Но все пак има “надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада”(18-21).

Тогава Павел стига до своето трогателно сравнение в стих 22-24: “Понеже знаем, че цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега. И не то само, но и ние, които имаме Духът в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, сиреч, изкупването на нашето тяло” (22-24).

Тук самият Павел разграничава “ние” от “цялото създание,” което не може да бъде обяснено по друг начин, освен че има надежда също и за видимия свят на животните и растенията, планините и езерата. Виждаме безсилие и упадък навсякъде, но онези, които са чули посланието на възкресението на Христос, сега чуват по-дълбоко стенание и пъшкане отвъд това: болките на природата са родилни мъки. Тази мисъл е изразена ясно на друго място в Новият Завет, в един от разговорите между Исус и Неговите ученици. Петър попита Исус: “Ние оставихме всичко и те последвахме – какво ще получим?” И Исус му отговори: “Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които ме последвахте, също ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.” Думата “във време на обновление” (palin genesia) се отнася за обновяването на цялото създание като новорождение.

 

ЗАМЪРСЯВАНЕТО И СМЪРТТА НА ЧОВЕКА

 

През 1970 г. Д-р Фр. А. Шефър написа книга за замърсяването. Той бе един от първите в християнския свят, който беше разтревожен от разрушаването на природата в резултат на нашето съсредоточено върху човека, консуматорско общество. Той писа: “Съвременият човек няма истинска стойност за природата. Всичко, което той има, е възможно най-глупавата егоистична, прагматична стойност за нея. Третира я като предмет в най-лошия смисъл за да я експлоатира за ‘доброто’ на човека” (p. 58).

Една статия от списание Time (September 19, 1988) разказва как бъдещето на земята е в истинска опасност поради три проблема в околната среда.

 

(1)   парниковият ефект.

 

Индустриалната ера е била снабдявана с гориво чрез изгарянето на каменни въглища, дърва и масло, което бълва отпадъци – най-вече въглероден двуокис – в небето. Това сгъстява слоя от атмосферни газове, който задържа топлината от слънцето и поддържа земята топла. Този парников ефект се очаква да донесе промяна по-бързо от всяко друго климатично явление в земната история… достатъчно стопяване на полярната ледена покривка, за да заплаши водата, снабдяваща Ню Йорк сити и самото съществуване на намиращия се на малка надморска височина Ню Орлеанс… производителната земеделска земя ще стане изсъхнала и прашна земя.

 

(2)   изтъняващият озонов слой:

 

Това е било причинено главно от производството на хлорфлуорвъглероди (CFCs), химични съставки, намиращи се в стиропорни чаши и кутии за бърза храна, както и във фреона, използван в климатичните инсталации и вхладилниците в магазините. Хлорфлуорвъглеродът се издига в стратосферата и разкъсва слоя от озонов газ, който служи за защита, предпазвайки земята от голяма част вредната ултравиолетова радиация на слънцето. Един от резултатите… повече случаи на рак на кожата.

 

(3)   киселинният дъжд и изсичането на горите, така че белите дробове на земята биват унищожавани.

 

Тази статия се ограничава само върху последствията от замърсяването върху САЩ, но тези три проблема ще имат тежки последствия за цялата планета.

На втората страница от своята книга Замърсяването и смъртта на човека д-р Шефър разказва за посещението си при един човек в Калифорния, който поставил надгробен камък на брега на Тихия океан и издълбал следната епитафия върху него:

Починал 1979 от Хр.
Океаните се родиха – Господ даде
Океаните умряха – човекът отне
Проклето да е името на човека

 

Авторът на тази епитафия е един от многото, които са обезпокоени от замърсяването на природата. Дори насред океана птици и риби умират поради химичните вещества, които изхвърляме там. Този надгробен камък би трябвало да ни събуди.

В същото време, разбира се, ние като християни, стоящи в потока на юдео-християнското учение, би трябвало да кажем: “Спри за момент – сложил си грешна дата на камъка. Не е 1979 година, когато океаните умряха. Те умряха дълго преди това.” Това е дълбокото значение на Битие 3, и в силен контраст с него е 2 Коринтяни 5:17.

Битие 3 говори за действителността на историческото Падение на човека. В момента, в който Адам и Ева съгрешиха против Бога, върху цялото създание падна проклятие:

 

Понеже си съгрешил,

проклета да бъде земята;

тръни и бодили ще ти ражда;

и смъртта ще бъде краят на всяко живо същество;

пръст си и в пръста ще се върнеш.

 

Тези думи показват, че състоянието на природата е много по-лошо отколкото коя да е зелена партия може да го изрази. Океаните умряха много отдавна. Когато човекът съгреши, цялата природа бе поставена под закона на смъртта (Римляни 8:20, 22). Днес наблюдаваме сериозното последствие от случилото се преди много време, в самото начало на човечеството. На надгробния камък би трябвало да се напише:

Починали в Едемската градина.
Океани, небе, животни и растения

 

Учението на Библията е, че всичко това умря със смъртта на човека

 

ПРЕОБРАЗЯВАНЕ НА СЪЗДАНИЕТО

 

Обаче, веднъж като сме разбрали тази връзка между Падението на човека и падението на природата, можем също да разберем радостта от посланието на Благовестието, не само за хората, а също и за цялото създание. Тук говоря за 2 Коринтяни 5:17. Трябва да е имало причина Павел да говори по този начин. Лингвистично би било нормално да каже: “Затова, ако е някой в Христа, той е ново създание.” Това би било достатъчно. Но Павел съзнателно говори за ново “създание,” като прибавя съгласно пророчеството на Исая, “старото премина, ето всичко стана ново” (Исая 43:16-21).

 

Така казва Господ,

Който прави път в морето, и пътека в буйните води,

Който изважда колесници и коне, войска и сила:

Те всички ще легнат, няма да станат;

Унищожиха се, угаснаха като фитил.

Не си спомняйте предишните неща,

Нито мислете за древните събития.

Ето, Аз ще направя ново нещо;

Сега ще се появи; не ще ли внимавате в него?

Да, ще направя път в пустинята,

Реки в безводната земя,

Полските зверове ще Ме прославят,

Чакалите и камилоптиците,

Защото давам вода в пустинята,

Реки в безводната земя,

За да напоя хората Си, избраните Си,

Хората, които създадох за Себе Си,

За да прогласяват хвалата Ми.

 

Ние стесняваме посланието на Благовестието. На първо място то е добра вест за човека, защото е получил послание за живот всред смъртта: “този мой син беше мъртъв и оживя.” Но силата на Христовото дело е много по-обширна отколкото просто изкуплението на човека. Цялото създание ще получи живот от смъртта (Римляни 8:22) и всички народи ще бъдат съживени (Римляни 11:25). Това е което Павел има предвид, когато съзнателно казва, че “в Христос ние сме ново създание.” Човекът, изкупен чрез Христос, води един изцяло обновен свят след себе си.

Тъжно е, че очите на много християни са били затворени за това напълно библейско становище. Християните са се въвличали в злоупотреба с природата точно като нехристияни. Това е защото имат това, което Шефър нарича “Платонова духовност.” Те вярват, че материалният свят не е толкова важен, както духовния. Но отново и отново Шефър задава въпроса: “Как е възможно да обичаш Бога без да уважаваш онова, което Той е направил?”

Част от проблема е, че християните са разбирали неправилно библейските обещания за бъдещето на тази земя. Бог направи завет с цялото създание (вижте Битие 9) и Христовата смърт ще освободи цялата природа от злите последствия от Падението. По същия начин както Падението на човека доведе до падение на създанието, така изкуплението на човека ще доведе до изкупление на природата.

В Римляни 8 изкуплението на природата е сравнено с раждането на дете. Когато Исус се върне и децата на Адам и Ева са освободени от греха и смъртта, цялото създание ще се роди отново. Аз вярвам в новорождението на животните, дърветата, океаните, облаците, които са били силно ощетени в резултат на греха.

В І Коринтяни 15, Павел пише за процеса на преобразуването. Той използва израза “смяна на дрехите”: “Ето, една тайна ви казвам: не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.” (ст. 51-53) Думите, използвани тук, буквално означават “да облечеш други дрехи.” Външността ще бъде променена.

Съществуват някои аналогии в природата, например пеперудата, която излиза от пашкула. Ако погледнете една пеперуда и един пашкул, никога не бихте си помислили, че от пашкула може да излезе и да лети такова красиво създание. Същото може да се каже за водното конче. Това насекомо започва живота си като малка ларва в кална локва под водата. Ларвата расте все по-силна и по-голяма и си проправя път към повърхността на водата. Когато дойде времето, тя се изкачва над водата и се променя във водно конче.

Ако изследвате тези образи, идва момент, в който проповедникът трябва да наблегне на приемствеността. Вярно е, Божият съд ще изгори много неща и целият свят ще бъде изгорен от огъня на Божия съд,, но има моменти, в които проповедникът трябва да каже: “Слушай! Бог остава верен на създанието Си. Бог постави дъгата над този свят в завета с Ной, и това беше завет с цялото създание, включително животните, растенията, сезоните и небесата. Бог обеща да бъде верен на това създание.” За това земята и делата по нея ще се намерят, както Новият Завет пояснява в няколко текста (Откровение 21 и 22, 2 Коринтяни 5:1).

 

СКЕЛЕТО

 

Защо е важно да наблегнем на това? Защото подобен вид прокобно мислене за бъдещето на този свят е отслабил съпротивата ни срещу замърсяването му. Чернобил, разрушаването на озоновия слой, киселиността на горите в резултат от лошия въздух, отровните отлагания депозити в почвата, проблемите с питейната вода, изсичането на екваториалните гори и настъплението на пустините: тези явления се възприемат просто като апокалиптични знаци. А вместо това те трябва да бъдат възприети като последен зов, призоваващ ни да се насочим към Божието бъдеще. Той иска точно сега, като Негови деца, да сме загрижени и да работим в света за неговото обновление. Това е призванието ни – да дадем предвкусване на бъдещото обновление.

Исус не нахрани тълпата преди да беше заповядал на учениците Си, “Дайте им нещо да ядат.” Когато те Му предложиха петте хляба и двете риби, всичко, което те имаха, Той използва тези малки неща, за да направи чудото (Матей 14:16-20). По същия начин при Своето завръщане Господ ще ни попита, “Какво направихте с Моето създание, за да го обновите?” Тогава Той ще преумножи нашите ограничени постижения в обещаното пълно обновление. Ако използваме образа на Павел за смяна на дрехите в 1 Коринтяни 15, Той ще вземе малките и слаби нишки и ще ги изтъче в нови дрехи, с които ще облече света. Има причина Святият Дух да бъде наречен първият плод на новото създание (Римляни 8:23).

Така че има предизвикателно и важно взаимоотношение между делата, които сме призовани да вършим сега, за да спасим природата – да пречистим водата, да предпазим озоновия слой, да засаждаме дървета вместо да ги изсичаме, да се грижим за безопасни форми на енергия – и бъдещото обновление на земята. Бог не се нуждае от нашите дела, за да извърши това; Той може да го направи и без нас. Но Той ще използва работата ни и, определено ще ни порицае, ако не сме извършили работата, която е очаквал. Ще я изиска и ще я направи ядро на един обновен свят.

Както д-р В. ван Бруген казва: “Опасно е да отъждествяваме нашите обществени постижения с Божието царство, но трябва да кажем, че Божието царство присъства в белезите, които го предшестват. Това са километрични камъни, тухли, съставни части, скелето на идващата империя, реални предвещания, като демонстрация на онова, което предстои.” (Futurm and Eschaton, p. 173)