Глава седма – Милениумът (Откровение 20)

Когато Исус говори за края на века като завършек на историята и когато ние вярваме, че това ще бъде моментът на обновяване на земята, както е обещано в Римляни 8, съществува основателния въпрос: какво да кажем тогава за Милениума? Това ли ще бъде моментът, който ще отбележи началото му? Какво представлява всъщност Милениумът?

В Откровение 20 глава четем, че в края на века дяволът ще бъде вързан за хиляда години. Този период от хиляда години е наречен “Милениум.” В буквален смисъл за Милениума се говори само в Откровение 20 глава. Как обещанието на това видение се отнася към предмета на книгата, обновяването на земята и всички създания по нея?

Има няколко текста в Писанието, които са били тълкувани по различни – често противоположни – начини, както тази конкретна глава на Откровение. Много християни вярват, че ние трябва да четем главата за Милениума като периода в историята, когато народите са бивали кръщавани и християнството е било силно. Повечето реформистки християни, продължаващи да поддържат тази традиция, вярват, че този период на “християнизация” вече е отминал. Това тълкуване е наречено “а-милениалистично.” Милениумът не съществува сега. (Гръцката представка “а” означава “не-.”)

Друг начин да се чете Откровение гл. 20 е да се вземе това като обещание, което ще се изпълни в бъдещето, когато Исус се върне. Християни, които вярват в това, прилагат много от обещанията към този бъдещ “златен век.” Хората, които поддържат тази теологична позиция, се наричат “пре-милениалисти.” (Представката “пре” означава “преди”; Исус ще се върне преди началото на Милениума.)

Трети начин на разбиране на тази глава е тя да се приеме като бъдещ период в човешката история, който ще предшества Христовото завръщане. Това тълкуване обикновено гледа на Милениума като на време за събуждане и съживление, което ще обнови народите и ще свърши в крайна кулминационна точка, когато Исус се върне. Това разбиране е наречено “пост-милениалистично” (от “пост”, което означава “след”; Исус ще се върне след Милениума).

 

КАК СЕ ТЪЛКУВА ПРОРОЧЕСТВО?

 

Първо, кратко обяснение за начина, по който трябва да тълкуваме пророчествата и виденията.

Голяма част от Библията идва до нас под формата на пророчество. Всъщност, апостол Петър веднъж нарече цялото Писание пророчество (2 Петрово 1:20). Библията е наречена пророческа, защото нейната цел е да даде “фон” – информация за това как Бог се е намесвал и се намесва в събитията на човешката история. Това в светските исторически книги би било описано хоризонтално. Пророчеството има функцията на рентгенова снимка.

Понякога пророчеството говори за миналото (Исая 1, Езекиил 20, Откровение 12); понякога за настоящето (Исая 5; Откровение 5), понякога за бъдещето (Исая 2; Матей 24; Откровение 20).

Когато пророчеството говори за бъдещето, то има същата функция, както когато говори за миналото, именно, да отвори очите ни да видим как Бог присъства в бъдещите исторически събития. Целта не е да задоволи нашата любопитност или да ни даде подробно описание на това, което ще стане. Не, целта е да разпознаем действията на Господа, когато нещата се сбъдват.

“Затова от древността ти обявих тия неща, преди да станат прогласих ти,” казва Господ (Исая 48:5). Защо Господ открива тези неща преди да се сбъднат? Отговорът е: за да знаете в момента, когато това се случи, че Аз съм, който правя това (48:6). Пророкът не е предсказвач или оракул с кристална топка. Неговите думи трябва да служат за фар в бурното море на бъдещите събития, пръскащи светлина върху историческото развитие във времето, когато всичко се сбъдва.

В книгата на Джон Уайт The Tower of Geburah една от основните фигури (Лиза) получава специален камък (синия камък на Машал), който трябва да използва във време на трудност, като го окачва около шията си. Тогава той има силата “да изявява скрити неща.” Пророчеството е предназначено да има това могъщо действие. Веднъж “окачили го около шията си,” ние виждаме скрития фон на човешката история.

 

ПРИМЕРЪТ НА МАРИЯ

 

В евангелието на Лука четем, че Мария получаваше пророчески думи и всеки път “спазваше всички тия думи, и размишляваше за тях в сърцето си.” (Лука 2:19). Сигурен съм, че тя не схвана цялото значение на пророчеството на стария Симеон, когато той каза, ”и на сама тебе меч ще прониже душата ти” (Лука 2:35).

Но предназначението на това пророчество не беше гадателство. То беше предназначено да бъде дълбоко просветително и насърчително пророчество, което в момента, в който се сбъдне, да даде голяма утеха на Мария. Тогава тя ще знае: “болезнено е, но аз зная на основата на това пророчество, че това е част от Божия план!”

Ако пророчеството трябва да има този ефект, ние не трябва да обръщаме такова изказване във вид “сценарий,” макар и като вярващи сме сигурни, че то се отнася за действителни исторически събития. Не, ние трябва да пазим тези думи и да ги обмислим в сърцата си… и когато дойде времето те да се сбъднат, ще разпознаем и кажем с почитание: “това е от Господа.”

Друго усложнение, когато се сблъскаме с пророчество, е, че то не е същото като предсказание. Когато предсказанието се сбъдне, то свършва, а пророчеството има повече от едно изпълнение. Добър пример е Йоан 19:37, където е цитирано пророчеството от Захарий 12:10: “И те ще погледнат на Мене, Когото прободоха.” Откровение 1:7, обаче, ни учи, че това пророчество има измерение, което все още не изпълнено. Крайното изпълнение ще бъде когато Исус се върне, и всички народи Го видят.

Това разбиране ни помага да бъдем внимателни, когато съпоставяме различни тълкувания на пророчески текстове от Писанието. Не трябва да се преиграва с едно тълкувание срещу друго. Възможно е всички те да са правилни по същия начин, както Йоан 19:37 и Откровение 1:7, като и двете са истинско изпълнение на Захария 12:10. моето впечатление е, че същото важи и за пророчествата относно Милениума.

 

КАК СЕ ТЪЛКУВАТ ВИДЕНИЯ?

 

Не всички пророчества идват до нас чрез устно описание. Много от тях са дадени чрез видения. Това важи за по-голямата част от Откровение. Откровение 20 също е видение; вижте добре познатия израз, “и видях…,” което описва видение (ср. 1:10-11). Видението не е описание на бъдещи факти по начина, по който летописите представят минали събития. Когато четем, че “небесните звезди паднаха на земята, като когато смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини” (6:13), или за конете, чиито глави “бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел” (9:17), то читателят, който приема това като фотографски запис на видима реалност е сгрешил. Бъдещите събития тук са предсказани символично. Понякога можем да разберем символиката; числото 1000 например, е 10 пъти по 10 пъти по 10, или 103, което има идеята за Божието Триединство, свързано с числото 10, което винаги означава пълнота. Така хилядагодишният период е цялостен и Божествен период, в контраст със скъсения период на Антихрист, което е отново символично с числото 3½ (половината на числото седем).

Когато тълкуваме видение, не трябва да прилагаме законите на историографията, а тези на тълкуванията на сънища. В съня малката подробност може да притежава голямо значение, като неочаквания цвят, странен звук, и т.н. Не всички тези подробности имат значение, обаче. Начинът да разберем това е да се запитаме по-късно: какво чувство породи в мен това, което видях? В действителност винаги значението на съня се открива когато чувството (усещането), изразено в този конкретен символ, се открие. Основният принцип на тълкуването е асоциацията. Така трябва да тълкуваме Йоановото видение, задавайки си въпроса: Какви асоциации пораждат тези образи? Те могат да породят чувство на страх, надежда, отчаяние или гняв.

 

ОТКРОВЕНИЕ: БОЖИЯТ ЧАСОВНИК

 

Сега ще се върнем на тълкуването на Откровение 20. Когато изучаваме този текст в контекста му, ще забележим, че той се намира в серия от стихове, които започват с израза: “и видях…” Тази серия от видения започва в глава 19 стих 11: “и видях небето отворено.” Това ни напомня за началото на книгата, защото още първото видение също започва с: “След това видях, и ето врата отворени на небето” (4:1). А сега Йоан гледа и поток от видения се откриват пред очите му: всяко видение започва с думите “и видях…” (19:11, 17, 19; 20:1, 4, 11; 21:1; седем видения общо).

Това ме води до първото откритие: видението, което се занимава с Милениума, не е само, а е част от серия от седем видения, която започва с изобразяването на Победителя, яздещ своя бял кон (19:11, сравни 6:2). Седемте видения заедно описват Последния Господен ден. Това е моментът, който самият Исус описа в притчата за плевелите сред житото (Матей 13:24-30). Това е денят на жътвата. Ако това е истина, всички предходни глави (Откровение 5:1-19:11) би трябвало да се разглеждат като описание на процеса на узряване, което предхожда денят на жътвата. Този процес на узряване е описан под формата (схемата) на циклична серия от събития, символизирани три пъти чрез седем печата, седем тръби и седем чаши; всяка серия описва подобни събития, отнасящи се за периода на узряване, и всяка серия от седем изобразява събитията, които са описани по по-катакличен начин, отколкото в предишните серии. Тези цикли трябва да се разглеждат като вид спирала; или с други думи, като голямата стрелка на часовник. Всеки път, когато седмият печат/тръба/чаша се вижда, изглежда, че това наистина е краят, като че ли голямата стрелка докосва числото 12 на циферблата; но пак продължава, защото малката стрелка очевидно не е стигнала до решителния час. На Божия часовник се появява нов час… Тази схема продължава до глава 19 стих 11, когато нова серия от събития описва крайния ден на жътвата. Сега действително часовникът е ударил решителният час, малката стрелка сочи числото 12 на циферблата!

 

ГОСПОДНИЯТ ДЕН

 

В глава 20 като част от Господният Ден четем за настъпването на един интервал (междинен период от време). Внезапно осъзнаваме, че идеите ни относно Денят на Господното идване изглеждат твърде опростенчески, като че ли целият процес на осъждане и изцеление трябва да стане в период от една минута или буквални 24 часа. Когато Господ се връща, Господният ден се оказва световен, поразяващ, “поглъщащ времето” и много сложен процес. Какво друго да очакваме, тъй като Той няма просто да изгори или разруши света, но ще изцели, обнови и преобрази света заедно с всички народи? В края на книгата Откровение истинността на този мироглед е доказана в особеното описание на Господния Ден. Ако трябва да спасим пътниците на потъващ кораб, това ще ни отнеме само минути. Ако искаме да спасим целия кораб, това отнема значително повече време.

Велико чудо е да прочетем в Откровение глава 20, че ще отнеме доста време на Господа, за да преобрази историята на всичките народи по земята. Това е начинът, по който трябва да четем 20 глава. Господ ще вземе пълен период от време (10 х 10 х 10), за да осъществи Своите обещания. В Откровение 20 четем две неща:

 

А. ДЯВОЛЪТ Е ВЪРЗАН

 

Във видението си Йоан вижда ангел, слизащ от небето; “Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години,” (Откровение 20:1,2). Набляга се на това действие на вързване на дявола. Сатана е хвърлен в бездната, заключен и запечатан в нея: “за да не мами вече народите” (ст.3).

Наистина, това видение събужда в нас чувство на огромно облекчение. Внезапно осъзнаваме колко усилено всички народи са били мамени от Божия враг. Той е бил скритата сила зад всички техни войни и избивания. Лъжливи религии, идоли и идолопоклонничество са причинявали поток от страдание и зло през вековете. Дори и св. Августин не може да ме убеди, че някога е имало период, в който дяволът е бил вързан (сравнете 1 Петрово 5:8). Откровение 20 казва, че в Божия последен ден на жътва ще има време на изцеление за всички народи. Бог не смята, че единственото предназначение на историята на земята е да създаде индивидуални вярващи. Точно обратното, историята и обществото, с всичко, което някога са произвели, ще бъдат подложени на освобождаващ процес, преди последния съд и момента на прославяне. Това е начинът, по който трябва да четем видението за Милениума.

 

Б. ПОСЛЕДНИТЕ ЩЕ СТАНАТ ПЪРВИ

 

Едновременно с вързването на дявола четем, че мъчениците ще бъдат възкресени от смъртта и ще седнат на престоли. Много е трудно да си представя тази част от видението. Как ще се случи това в историята? Мъчениците ще възкръснат от смъртта в първото възкресение. Това елит ли е, отбрано общество? Дали “обикновените” вярващи ще ги последват по-късно? Това физическо “съживяване” ли е или в духовния свят? На земята ще стане това или на небето?

Едно е сигурно: те ще царуват с Христос като царе. Това трябва да се подчертае. Това е усещането. Размишлявай за правилото, което трябва да използваме, когато се занимаваме с тълкуването на видението. Усещането тук е на пълно удивление. Онези, които са били угнетявани, тук са царе. Тези, които са били презрени в очите на света, тук се оказват истинските наследници. Презрените ще получат висока почит. Внезапно последните се оказват първи. Властта да съдят е дадена на тях. Старозаветните съдии не раздаваха наказания, както разбираме функциите на нашите съвременни съдии; по-скоро те бяха онези, които спасяваха Израел от неприятелите му. Ударението беше преди всичко върху тяхното възстановително дело. Истинският съдия наистина наказва престъпника, но също се опитва да поправи разбитите взаимоотношения и да премахне злото, последвало от извършеното деяние.

Когато се върнем на това видение и осъзнаем, че Милениумът ще бъде един усилен период на изцеление, трябва поне да зададем много въпроси: Това ще бъде част от Господния Ден, но колко дълго ще продължи? Тези хиляда години определено трябва да се смятат за символични: този период означава време, което ще бъде съвършено за Триединният Бог, за да извърши делото си на крайно освобождение на народите от техните дълбоки рани, които са били нанесени по времето на господството на Сатана. Периодът не се отнася за новата земя, която е обещана. Той все още не означава пълно спасение или Божието царство. То ще се яви след този период. На края Сатана ще получи още една последна, но безнадеждна възможност да се върне на сцената. Той ще бъде победен. Крайният съд ще започне и новото небе и новата земя ще се явят (21:1). Важно е да отбележим, че това ще бъде времето, когато всички Божии обещания ще бъдат изпълнени; всички обещания относно Царството на Мира и Справедливостта ще станат се сбъднат. Аз имам Гръцки Нов Завет, където в полето се отпечатани всякакви видове препратки към други стихове. Забележително е колко малко препратки от писанията на пророците и апостолите са отпечатани в полето до текста от глава 20, занимаваща се с Милениума. Обаче в полето на глава 21 има “поток” от препратки до почти всички старозаветни пророци: Исая 25, 35, 40, 55 и 65; Езекиил 37; Захария 14 и др. Всички тези пророчества ще се изпълнят в идещия свят, когато небето и земята ще бъдат едно. Кога ще бъде това обновяване на земята? Библейските обещания за славното бъдеще само за Милениума ли се отнасят?

Видяхме, че отговорът на този последен въпрос е “не.” Милениумът може да се разглежда като предварително изпълнение, представено като най-необходимата изцелителна операция, събуждаща в нас чувство на облекчение и удивление.

Господният Ден определено не трябва да се очаква само в атмосфера на страх и трепет. Думата означава завършен период, който ще подготви пътя за крайното и решително идване на Божието Царство. Холандският теолог Абрахам Куйпер дава същото обяснение и е на мнение, че той няма да отнеме дълго време в историята.[1] Той е един интервал. Крайното изпълнение (свършек) ще дойде, когато е установена новата земя, преминала вече през този дълбок съдебен процес. “Старото” небе и “старата” земя (доколкото те са били под проклятие, виж Битие 3:17) изчезват от Божието присъствие и няма да се видят повече. Това изразява силата, с която Божият съд ще унищожи всичко, което е замърсено от греха. Но какъв изумителен е резултатът от това! Не чисто нов (neos) свят, а обновен (kainos). Всички народи и техните култури ще намерят място в него (21:16), след като са били пречистени (21:17). Там ще бъде обновената природа (22:1,2), този път раждаща плод дванадесет пъти в годината (22:2)! Разкритото съдържание на Откровение 21 и 22 трябва даде отговор на дългия спор дали земята ще бъде унищожена или преобразена. Преобразяването ще стане навсякъде, където има проклятие. Затова завършвам тази глава с добре известните думи на Айзък Уотс:

 

“Радост на света! Господ идва… повече няма да растат грехът и мъката, нито тръни да растат по земята. Той идва да излее Своите благословения навсякъде, където има проклятие.”

 

Преобразяването ще роди нов свят, който е бил в Божия ум в самото начало на създанието.



[1] Той го смята за въпрос само на дни. (Abraham Kuyper, Van de Voleinding, Vol. IV, p. 349.)