Глава пета – Небето: Място за временно пребиваване (Откровение 6)

„Но християните не отиват ли на небето, когато умрат?” В тази глава искам да разгледам различни отговори на този въпрос. Въпросът възниква като реакция на библейското обещание, че “праведните ще наследят земята” (Псалм 37:9; Матей 5:5). Небиблейско ли е да се говори за небесно бъдеще за вярващия?

Когато изучаваме библейското учение по този въпрос, откриваме в определена резервираност по отношение на него. Павел ясно говори за желанието си да бъде с Господа когато умре. Но той никога не обяснява подробно какво означава това, как животът извън тялото е възможен и какъв небесен живот очаква. Но когато казва: “имам желание да отида и да бъда с Господа” (Филипяни 1:23), той определено има предвид, че неговото личностно съществуване ще продължи след смъртта му. Той ще има бъдеще в небето, тъй като това е мястото, където Господ е точно сега. За това смятам, че е правилно да се говори за отиване на небето. Обаче, би било по-правилно ако говорим относно “да бъдем с Господа.” Това отхвърля неправилното разбиране, че небето ще бъде нашето окончателно и крайно място за живот. Това отхвърля също романтичните очаквания и фантазии за небесно щастие (Glückseligkeiten), нещо, от което намираме в старонемските и съвременните очаквания за бъдещето. Това е небиблейско. В Библията небето е описано като временно място – където вярващият може да си почине и да чака известно време, докато Божият план се открие и Господ се върне.

Четем за това в Откровение 6. Това е част от видението на Йоан, което става след отварянето на петия печат (ст. 9):

 

И когато отвори петия печат, видях под олтара душите на ония, които са били заклани за Божието слово, което опазиха. И те викаха с висок глас, казвайки: До кога, Господарю свети и истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв? И на всеки от тях се даде по една бяла дреха; и рече им се да си почиват още малко време, докле се допълни числото и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях.”

 

“…да си почиват още малко време…” Така че небето е временно място, а не крайното място, където те ще бъдат. Това е мястото, където те чакат окончателното идване на Господа, Спасителя, Исус Христос, като Съдията на света. В Библията “съдия” означава не само този, който наказва, но също този, който постановява справедливост; така че съдържа известен позитивен смисъл. В Откровение 11:18 четем, че Той ще дойде да унищожи разрушителите на земята; в Откровение 6:9 желанието на душите, които са били убити, е основано върху това обещание за справедливост, с което те очакват да управляват на земята. Така че този стих изяснява, че когато мислим за отиване на небето, не трябва да казваме, “това е мястото, където ще бъдем.” Небето е временно място, но нашата крайна надежда не е небето. Крайната ни надежда е възкресението на тялото и вечното пребиваване в Божието присъствие.

 

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ТЯЛОТО И ОБНОВЛЕНИЕТО НА СЪЗДАНИЕТО

 

На гроба на Вилхелм Оранжски, основателят на Холандската държава, са написани следните думи: “expectat resurrectionem.” Това означава “очаква възкресението,” а не “отиде на небето.” Това е била общоприетото библейско учение още от времето на апостолите. Това е нашата надежда за бъдещето: прощение на греховете, възкресение на тялото и вечен живот. Възкресението на плътта, физическото тяло, е онова, което чакаме; и това ново тяло ще обитава в обновен свят…”свят без край,” както казва изповедта на вярата го казва.

В Писанието може да се види паралел между а) очакването и бъдещата слава на нашите тела и б) обновлението на земята и бъдещата слава на Божието създание. Обсъждането на това бъдеще е отвлечено, но мисля, че е библейска дейност. Какъв вид ново тяло можем да очакваме след възкресението? Не очакваме “чисто ново” тяло; това би било прераждане. Прераждането включва да стана някой друг, докато Библията учи, че аз ще продължа да бъда себе си. Ние не очакваме прераждане, а възкресение. Това означава обновление на нашето тяло. Каква надежда за онези от нас, които са инвалиди или с други дефекти в телата си!

 

ВЪЗКРЕСЕНОТО ТЯЛО НА ИСУС

 

Ние очакваме обновлението на телата, което означава продължителност и прекъсване. Най-добрият пример за това е самият Господ Исус. Той вече премина през този процес. Действително възкръсна и се прослави. В Него виждаме продължителността и прекъсването. Имаше моменти, когато хората не го разпознаха, защото Той беше прославен. Имаше нещо във физическото Му естество, което Го правеше да не бъде разпознат. Наблюдаваме това в случката с учениците, които вървяха с Него по пътя за Емаус. Така че има и прекъсване.

Но съществува и забележителна последователност. В края на деня, когато учениците ядяха с Христос, поискаха Той да се помоли, което беше нормално, когато има гости. Евреите обикновено се молят с издигнати ръце и отворени очи; така че те видяха зарастналите рани на ръцете Му и Го разпознаха. По късно всички ученици Го познаха. Когато се съмняваха и мислеха, че е дух, Той каза, “дайте ми да ям риба.” Има силна последователност тук: разпознаване и възхищение. Ако се нуждаем от пример за това какво ще стане с всеки един от нас, можем да разсъждаваме за Исус преди и след възкресението. Ще бъдем като Него (1 Йоан 3:2).

 

БИБЛЕЙСКОТО УЧЕНИЕ ЗА НЕБЕТО

 

Evangelical Dictionary of Theology казва правилно: “Въпреки че някои като Платон си представят небето като безплътно състояние, където голи умове съзерцават вечните, непроменими идеи, в Библията това не е така. Според Павел оцелява целият човек. Дори тялото бива възкресено, така че ако то вече не е плът и кръв (1 Коринтяни 15:50), при все това има някаква приемственост от сегашното тяло, еднаквост във форма, ако не в материални елементи (виж Матей 5:29; 10:28; Римл. 8:11, 23; 1 Кор.15:53). Така че няма нищо в Библията (нито в основните изповеди на вярата на църквата) за безплътни духове в следващия свят, съществуващи в безвъздушното пространство.”[1]

Можем да систематизираме библейското учение за небето в четири точки:

(1) Библията учи, че небето е мястото над земята (небесният свод, Битие 1:8; Псалм 148:4-6) и в същото време мястото, където Бог живее във величие (Второзаконие 26:15; Псалм 104:2,3; Йов 1; Матей 6:9).

(2) Понякога небето е представено като място, където Бог е скрит (Исая 64:1; 1 Тимотей 1:17; 6:16). Небесата са завесата, зад която Господ в Своето непознаваемо величие се оттегля от греховния свят (Йов 22:12; виж Кол. 3:3) докато се върне (Деяния 3:21; 1 Солунци 1:10) и тогава небето и земята ще станат едно (2 Солунци 1:7; Откровение 21:2). Тази завеса ще бъде съдрана, както завесата в храма по време на Христовата смърт.

(3) Следователно нашето гражданство в небето ще бъде само временно, тоест само докато Исус е скрит там; но това ограничено време ще свърши, когато Той се върне на земята (Филипяни 3:20), защото този създаден свят е нашата крайно предназначение. Земята няма да отиде на небето, а точно обратното: небесата ще изпълнят земята.

(4) Понякога небето се представя като мястото, където Бог приготвя всичко добро, което иска да даде на Своите деца. Скинията вече е била подготвена на небето, преди да бъде построена на земята (Изход 25:9; 40). Цялостната архитектура на Божия план за спасението на човешката история на тази земя е била вече изработена там (Псалм 89:2).

 

ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗРАБОТЕНО

 

Това ни дава възможност да разберем и друг текст в Новия Завет, който като че ли говори, че има само небесно бъдеще, а именно Йоан 14:1-3:

“Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене. В дома на Отца ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.”

В светлината, в която разгледахме четирите точки по-горе, сега можем да разберем, че Исус говори не само за небесно бъдеще, а както самият Той го нарече, подготвяне в небето. Много работа трябва да се свърши преди Господ и всички членове на семейството Му да са готови да живеят заедно в обновения свят.

В Холандия има фабрики, от където можете да си закупите предварително изработена къща. Само да решите да я купите, те ще дойдат и ще я сглобят на вашата земя, понякога за един ден. По същия начин, Господ ще приготви всички стаи и къщи на Своето Царство, с всичко, което му принадлежо, още в небето – и тогава ще се върне и ще го установи за един ден, “тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие” (Йоан 14:3).

Ако това обяснение е истина, то ни помага да разберем защо в същата глава движението е в точно обратна посока, тоест от небето на земята. Исус каза: “Ако Ме обича някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го обикне, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него” (ст. 23). Дори 2 Коринтяни 5 съответства на това. Там Павел говори за прославено тяло, което в този момент вече го чака в небето, онова, което той искаше да приеме, така че смъртното му тяло да бъде погълнато от живота (5:1-2)

В този момент цялата ни надежда е в Христос, в това, което Той притежава вече (прославено тяло), и в това, което е приготвил за нас; ново съществуване, което ще бъде обновление за сегашните ни смъртни тела. Павел изразява големия си копнеж за този нов живот. Бог го пази за нас в небето, но ние всички ревностно и с голям копнеж продължаваме да го чакаме в деня на Неговото идване (Римляни 8:23). В този ден ще преживеем изкупление, не вън от телата си, а изкупление, в което нашите тела също ще участват.



[1] The Evangelical Dictionary of Theology, p. 500.