ВЪВЕДЕНИЕ

За един космонавт, обикалящ земята за няколко часа, светът в действителност е едно глобално село. Когато стои на пустата повърхност на Луната и се взира в своята планета, славната синьо-бяла “топка” движеща се в безкрайното пространство, той има всяко основание да бъде благодарен за чудото на живота на тази планета в цялата и красота и разнообразие.

Но онези от нас, които оставаме долу, се безпокоим – какво ще е бъдещето на тази велика планета Земя, ако продължаваме да замърсяваме атмосферата; ако продължаваме да изсичаме дърветата и изграждаме разрушаващи живота оръжейни системи?

Неотдавнашна анкета сред американски младежи за това какви са очакванията им за бъдещето на земята беше публикувана под заглавието: “Плаващ Титаник Първа Класа.” Заглавието много действително изразяваше чувствата на много хора за бъдещето. Цялата Земя се възприема като Титаник; здрав и огромен отвън, но плаващ към бедствието. Красотата на кораба, прикривайки неговата чупливост, ни изкушава да изграждаме дълготрайни жилища за нас и за децата ни, макар че нищо не изглежда по-сигурно от тяхната обреченост.

Какво е очакването на християнина за бъдещето? Повечето книги, написани на тази тема, се занимават с бъдещето на човека и бъдещето на християните в небето. Но какво да кажем за Земята? Има ли пророчески възглед за бъдещето на тази земя?

Много ортодоксални християни вярват, че веднъж станеш ли християнин ти в крайна сметка отиваш на небето, а този свят ще загине. През 1985 проведохме Л’Абри конференция в Австралия, където една неделя ме помолиха да проповядвам на младежко събиране в Сидни. Говорих върху І Тимотей 4:1-6, където Павел казва, че всичко, което Бог е създал, е добро и нищо не трябва да бъде отхвърляно. В ентусиазма си, в средата на церемонията, аз казах: “Небето не е нашето бъдеще!” Това изречение се заби в умовете на много млади хора, които дойдоха по-късно и попитаха: “Ти наистина ли каза, че небето не е нашето бъдеще? Обикновено чуваме друго послание. Чуваме, че ако си приел Христос и останеш верен, ще отидеш на небето; това е бъдещето ни.” От разговора открих, че те имат напълно небиблейски възглед за бъдещето на християните. В последствие изнесох лекция, озаглавена “Небето не е нашето бъдеще,” която стана началото на тази книга.

Въпросът дали небето е нашето бъдеще е неразделно свързан с нашия възглед за бъдещето на този свят. Съществува силно убеждение всред много християни, че този свят ще свърши в огън. Библейско ли е да очакваме разрушението на света? С този въпрос ще се занимаем в главите от 1 до 3. Ще се върна на подзаглавието на книгата в глави 4 и 5, “Небето ли е нашето бъдеще?” В последните глави, 6, 7 и 8 ще се опитам да отговоря на въпроса, който последователите на Исус зададоха: “Кога ще се случи това?” (Матей 24:3). Това изложение на библейския възглед за бъдещето на тази земя не се вписва в “апокалиптичното мислене” (независимо дали е представено в светска или в набожна форма). Както протестантските реформатори, ние вярваме в Христос Пресъздателя. За това тази книга насърчава всички хора да се борят за запазването на този свят и срещу всички тенденции, които го застрашават.

В ядрения век, когато човекът има силата да обезлюди света, е много съществено да се хвърли светлина върху обещанията на Писанието, или както Петър казва: “…за да помните думите, изговорени по-напред от светите пророци и заповедта на Господа Спасителя, дадена чрез изпратените вам апостоли” (ІІ Петрово 3:2). Защото вярата в един възстановен свят не ни оставя без отговорност.

Тази книга е развита като част от работата на Общение Л’Абри, чийто основател Франсис Шефър изрази проблема така: ”ние сме призовани да изграждаме пилотски проект” (“Замърсяването и смъртта на човека” стр. 82).