ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ ЕВАНГЕЛСКАТА ЦЪРКВА

По това време се запознах с евангелистите баптисти. Тези хора ме обикнаха и ми даваха често да говоря. През есента на 1919 година идва един приятел и ми казва:

– Костадине, дошли са мисионери, руснаци от Америка. Там били пастори. Заминават за Русия и се отбили в България. Ще говорят в Конгрешанската църкава. Иди да ги послушаш.

Действително, в неделя вечерта дойдоха русите. Проповедта на тези наши братя беше в Деянията на Апостолите за кръщението със Святия Дух. Възхитително чудно беше словото, което чух!

Като свърши проповедта, приближих се към гостите.

– Братя, моля ви да посетите утре моя дом. Живея на тази улица… този номер…

Те, русите, извикаха дружно, бодро и радостно:

–          Ще дойдем, брат, ще дойдем, обещаваме.

Дойдоха в обещаното време.

Дотогава аз и всички братя баптисти вярвахме, че хората по рождение си имат Святия Дух. Затова първата ми дума към дошлите гости беше да ми дадат обяснение по този въпрос.

– Това, братко, което мислят братята баптисти и конгрешани, е Христовият Дух – се обърна единият от тях към мене. – А Святият Дух е друго нещо: Когато човек Го приеме, в него става голяма промяна. Започва да говори чужди думи, непознати езици. Това е писано в Първо послание към Коринтяните, 14 глава.

Аз слушах тези думи и разсъждавах върху тях. Същевременно ожидах и се молех Бог да ме благослови с този дар.

Братята руси заминаха за Хасково. След това дойдоха в Пловдив. Там отидох и аз за нова среща с тях. Тук пак стана дума за Святия Дух, за водното кръщение, за Господнята вечеря. Някои от нашите братя приеха тези неща, други ги отхвърлиха. Всеки от нас, които бяхме там, пое своя път -едни към конгрешаните, други към баптистите, трети към случайни, малки молитвени събрания.