Глава 10 – Открий тайната сила на портиера

(На правилното място)

Един млад човек, който интервюирал шестима молитвени ветерани от съживлението на Хибридите, споделя: “Един от тях ме погледна със своите пламтящи очи и ми каза – “Ако някога Го намериш, никога, никога, никога, никога не се пускай от Него!” Опитностите и прозренията, които тези мъже са споделили с младия човек, са записани на аудиокасети за идните поколения, и се намират при мен. Просто не мога да забравя тези думи: “Ако някога Го намериш, никога, никога, никога, никога не се пускай от Него!”[1]

Какво значат тези думи? Означават, че ако успееш да отвориш небесната врата, никога не й позволявай да се затвори. Можеш да останеш при една безполезна врата от миналото, при която да пазиш единствено аромата на това, което вече е приключило. В този случай ще приличаш на невястата на Соломон, която отчаяно тича по улиците и пита другите хора: “Видяхте ли Го? Главата и косата Му са бели като вълна. Не знаех, че е Той; бях твърде изморена, когато почука.”

Хората, които непоколебимо търсят Бога, получават благодатта “да Го уловят” при божественото посещение повече от всякога и това има своята небесна цел. Същото нещо се случи с Яков, когато заспа на място, което беше твърде близо до портата между земята и небето. Той се събуди с ясно видение за отвореното небе пред него и това положи началото на трайна промяна в неговия живот.

Когато разберем, че сме посред божествено посещение, пред нас се е отворила врата на времето. Когато Самата Вечност влезе в малката ни къща за игра на земята, всичко със земна значимост започва да избледнява. Защо? Защото Бог е в дома. Вечността е посетила малкия ни, ограничен от времето свят, и Неговата слава изпълва препълнената ни стая. Ето защо три часа ни се струват като три минути, когато се изгубим в Неговото присъствие посред нашето поклонение. В такива моменти сме се приближили близо да вратата. Почти можем да прекрачим грубите граници на времето и да навлезем в безвремието на вечността. 

Внимавай да не изгубиш мястото за божествен достъп

Когато Яков откри небесната порта, той направи каменен олтар, за да отбележи мястото и каза: “Не искам да забравя това.” Ако не сме внимателни, е възможно да използваме маркировка от нашия свят, която не съответства на маркировката в духовната сфера.

Повечето хора се опитват да отбележат “местонахождението” на своите духовни опитности с временна, вечно променлива маркировка. Могат да кажат на ръководителя на хваление: “Нека изпеем песента, която пяхме преди три седмици, защото тогава бях посетен от Бога.” За съжаление временната маркировка никога не може да отбележи дадено място във вечността. Ето защо същият човек отива отново при ръководителя на хваление и заявява: “Беше хубаво, но не беше същото.” Проблемът е в това, че е използвал неправилна маркировка. Трябвало е да обърне внимание на настройката и глада в своето сърце, не на песента.

Веднъж моят дядо ме заведе на любимото си място за риболов. След като бе направил внимателна маневра с лодката, за да застанем на точното място, той ми каза: “Синко, ако ловиш риба точно в този участък, винаги ще имаш богат улов. Тук се намираш на място, на което рибата излиза на повърхността.”

По-късно отново отидох там и закотвих лодката си в този район, но не улових нищо. Когато се прибрах, отидох при дядо и му казах: “Дядо, там нямаше никаква риба.”

Той отвърна: “Не, синко. Там винаги има риба. Просто не си бил точно над нея.”

“Едва ли съм бил далеч от мястото…”

Той ми каза: “Ти не разбираш, синко. Не е необходимо да бъдеш на голямо разстояние от точното място, за да го пропуснеш. Възможно е да си на 60 сантиметра разстояние и пак да не уловиш нищо. Трябва да бъдеш точно над мястото. Хайде, ела. Този път ще дойда с теб.”

Още веднъж отидохме там и дядо ми каза: “Сега ти карай лодката” Започнах да маневрирам докато лодката не застана на мястото, където си мислех че трябва да бъде. След това погледнах към дядо. Той само се усмихна и ми каза: “Синко, това не е местото, което търсиш – то се намира ето там.” 

Това е неправилна маркировка

Когато рибарите намерят добра “дупка за ловене на риба”, отбелязват мястото за следващ риболов. Проблемът идва от факта, че е трудно да се маркира място, което се намира под водата. Някои хора се опитват да направят това със затворено бурканче от мляко и тежест, като шамандура, прикрепена към него, но в повече от случаите вятърът и водата отнасят тази временна маркировка на друго място или пък връвта бива скъсана от някоя моторница. Това не е подходяща маркировка. Моят дядо знаеше как да намери любимото си място за риболов, защото използваше постоянна маркировка, която не се променя, когато задуха вятър. Той ми обясни: “Трябва да погледнеш към хоризонта.” След това продължи: “Виждаш ли онова дърво там?” След като веднъж ми посочи ориентирите, можах правилно да насоча лодката. Той ми каза: “Ето, сега се намираме над това специално място.” Така и беше.

Не се опитвай да използваш нетрайни или временни земни белези, за да отбележиш места за небесен достъп, защото не винаги ще вършат работа. Яков използва камъни, за да отбележи мястото на своята нощна среща с Бога. Много години по-късно, когато израилтяните пресякоха реката Йордан и влязоха в Обещаната земя, също отбелязаха мястото, на пресичане с камъни. Тези камъни са били добра маркировка, защото бяха взети от реката и под влиянието на водата са били загладени, докато останалите камъни са били грапави и назъбени.

Всеки път, когато техните деца са минавали покрай тази камара от гладки камъни, са разбирали, че те са взети от друго място. Те са бележели процеп в завесата на времето към вечността. Когато са казвали: “Тези камъни не са от тук”, родителите им са отвръщали: “Прав си, сине. Тези камъни са от времето на Божието посещение.” Тези камъни са напомняли на поколение след поколение израилтяни за деня, в който реката се раздели, защото небесата се бяха отворили. 

Бих искал да бъда портиер…

Последователите на Бога се нуждаят от различна маркировка, за да отбелязват местата, където небесата са били отворени. Какво можем да използваме – “списък с любими съживителни песни” или специален “гардероб за съживление”? Това няма да помогне. Още веднъж трябва да се обърнем към Божието Слово и да прочетем още една страница от дневника на Давид за пътуването му с Бога. Той казва: “Защото един ден в Твоите дворове е по-желателен от хиляди други дни; предпочел бих да стоя на прага в дома на моя Бог, отколкото да живея в шатрите на нечестието.”[2]

Защо е казал това? “Давиде, та ти си цар. Това е една много влиятелна длъжност. Защо би искал да бъдеш портиер?” Давид казва: “Не, научих нещо: портиер пред своята врата има по-голямо влияние в света, отколкото един цар на своя престол! Портиерът на Божия дом е портиер на небесната врата. Ако само мога да открия този небесен отвор…”

Небесната слава е затворена на небето като приливни води зад бент, а Бог открито е обявил Своето намерение да наводни целия свят с познанието за Своята слава. През по-голямата част от времето не знаем къде действително се намира вратата или как да преминем през нея, ако случайно я открием за първи път.

Нашето разрешение на проблема е да се стремим към най-доброто – потока на Божията слава. Вместо търпеливо да чакаме от Господа, ние представяме “доброто” (помазанието), което Бог ни е дал, на мястото на “най-доброто” (изявената слава на Бога). Това се случва, когато заявяваме: “Бог е тук!” и твърдим, че Неговата слава е слязла, когато в действителност не е.

Апостол Павел ни казва: “Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало.”[3] Това може да бъде нашата тема от Писанията. Животът ни е изпълнен с “второто най-добро”. Водим хората един по един да поглеждат през “шпионката на помазанието”, просто да им покажем, че от другата страна има нещо. След това объркваме света с думите: “Обаче сме изгубили ключа за тази врата.”

Твърде сме заети да учим околните как да се задоволяват с това някой да полага ръце на тях и не сме им казали, че Божието помазание на плътта е в най-добрия случай евтин заместител на изявеното присъствие на самия Бог, което да слезе помежду тях. Чуй, ако Бог се появи, няма да имаш нужда друг да полага ръце на теб. Стреми се към Този, който помазва, не към помазаните. Има огромна разлика между моите ръце над твоята глава и Неговите пръсти, които пишат на стената на твоето сърце! 

Кой ще намери древните ключове, които звънтяха в Божията ръка?

Това, което Бог обеща, ще се случи и потокът на Божията слава ще ни залее. Това ще започне някъде с някой, но къде? Кой ще намери древните ключове, които звънтяха в Божиите ръце, когато каза на Петър: “Ето ти ключовете за Царството. Каквото отвориш на земята, ще бъде отворено на небето”?[4] Кой ще чуе почукването от другата страна и ще постави този древен ключ в ключалката, за да отвори небесната порта? Където и да стане това, който и да отвори вратата, резултатът ще бъде неимоверно голям поток на Божията слава. Ако Божията слава ще покрие земята, трябва да започне от някъде. Защо да не започне от тук? Защо не с теб?

Някъде наоколо се подхвърлят ключовете на Царството и някой трябва да ги открие и да отвори вратата. Бог каза: “И като потърсих между тях мъж, който би издигнал ограда и би застанал в пролома пред Мене заради страната, та да я не разоря, не намерих.”[5] Трябва да отмахнем от себе си прекалено религиозния начин, по който гледаме на нещата, за да разберем действително какво казва Бог. Къде е и какво представлява този “пролом”, който Бог иска да запълни?

Веднъж заведох цялото си семейство в Атланта, Джорджия, за да бъдем заедно, когато говоря в една от църквите в града. Когато дойде време да си тръгваме, всички излязохме от хотелската стая и се отправихме към асансьора. Всеки, включително и най-малката ми дъщеря, държеше в ръце чанти, куфари и пакети. Тя си има свое малко семейство от плюшени играчки и в този случай бе взела цялото “семейство” със себе си в препълнената си раница. 

Вратата започна да се затваря…

Някога виждал ли си малки деца, които се опитват да носят повече, отколкото могат? Андреа влачеше раницата си по пода и започна малко да изостава. Вратите на асансьора в този хотел се затваряха особено бързо и точно когато Андреа влизаше в него, вратите започнаха да се затварят. Всички останали вече се бяхме качили.

Андреа инстинктивно се дръпна бързо назад и тогава видях по лицето й да преминава уплаха. Можех да си представя какви мисли се въртят в главата й в този момент: Скъпи Боже, те ще ме оставят тук! Ще си остана тук, в този хотел, съвсем сама, а те ще отпътуват без мен.

Бащините ми инстинкти също се пробудиха, когато вратите започнаха да се затварят. Бързо поставих ръка между тях с надеждата, че ще успея да ги отворя отново. Най-накрая успях, но ми бяха необходими много усилия. След като вратите се отвориха, застанах на прага на асансьора, за да ги задържа отворени. В този момент на лицето на Андреа се появи голямо облекчение и тя каза: “Моят татко щеше да умре, за да отвори вратата за мен.” С детска усмивка тя се промъкна между тези врати и още веднъж се почувства в безопасност.

Бог никога не е планирал да използваме любимите си химни или песни за поклонение, за да бележим срещите си с Него или да задържим небесата отворени. Проповед не може да направи това; нито някоя харизматична личност или изцелително служение. Бог има по-добра идея. Отвори тази врата със собствения си живот! Стани портиер и отвори вратата, за да може небесната светлина да огрее твоята църква и град. 

Нищо не може да надмине един жив, служещ портиер

По някога си мисля, че собствениците на ресторантски вериги са по-чувствителни отколкото сме ние! Обичам да ходя в един определен ресторант, който е специализиран в италианска кухня, защото отчасти харесвам храната и отчасти обслужването. Забелязал съм, че в този ресторант до такава степен мислят за своите клиенти, че са поставили портиер на вратата, за да поздравява лично всеки, който влиза вътре. На други места използват специални механизми, които да задържат вратата отворена или тя просто се затваря с трясък. Нищо не може да надмине един жив, служещ портиер, когато става дума за въвеждане на гостите и посрещане на техните нужди.

Нека задам един въпрос: Каква е целта на Църквата? Нейното предназначение е не да служи единствено на теб и на мен. Църквата преди всичко е за Него. Ако се срещнем с Него, ако по някакъв начин издигнем ръце през завесата в отворените небеса, отговорността да задържим небето отворено за хората, които идват след нас, е наша.

Ако преминеш през тази врата чрез поклонение на покаяние, застани на вратата и я задръж отворена. Застани в пролома. Бог е обещал да помогне при възстановяването на Своя любим дом, ако задържим вратата отворена. Ако можеш да си представиш как задържаш с ръце една отворена над главата ти врата, тогава пред теб е образа на портиер, който стои на своето място – да задържа отворена вратата на Божието присъствие с издигнати ръце, с хваление и поклонение. 

Давид задържа Божието присъствие в продължение на 36 години!

Давид откри ключа, който трябва да преоткрием в наши дни. Той направи нещо повече от това да върне Божието присъствие в Йерусалим. Направи повече от това да изложи Божията слава в откритата шатра без стени или отделяща завеса. Той успя да задържи Божието присъствие в скромната си шатра и небесата отворени над целия Израел, в продължение на близо 36 години! Поколението на Давид бе облагодетелствано чрез неговото поклонение.

Когато отворим небесните прозорци чрез нашето поклонение, ние също трябва да поставим пазач – портиер – в Божието измерение (поклонението), който да ги задържи отворени. В дните на Давид поклонниците левити заобикаляха ковчега на завета с непрестанно поклонение и хваление. Те се наслаждаваха на преимуществото на непрестанно отвореното небе, защото някой стоеше на вратата и я задържаше отворена. Ако си пастор или църковен лидер, основната ти цел е да бъдеш портиер в твоя град. Имаш възможността да успееш или да се провалиш в дадената ти отговорност.

Портиер може да бъде всеки, който има отговорността да отваря небесните прозорци над един град. Това могат да бъдат както църковните лидери и ходатаи, така и всеки един поклонник. Отвореното небе символизира свободен достъп до Божието присъствие за хората и безпрепятствено протичане на Божията слава в човешкото измерение, при възможно най-малко демонични пречки.

Лот беше портиер в Содом и Гомор. Знаем това, защото Библията ни казва, че Лот “седеше в Содомската порта”.[6] Въпреки лошия му избор на населено място, той ясно разпозна праведността, когато се сблъска с нея в лицето на ангелите-посетители. Той “отвори портите” за праведността и прие светите гости в своя дом. Лот също така разпозна лицето на неправдата, но не “затвори портите” за греха, който поглъщаше града. Тъй като Лот не застана на правилното място и не повлия на града, Содом и Гомор повлияха на него. Накрая, Содом бе унищожен с огън, тъй като Божият портиер не изпълни своята задача.

Давид също бе портиер, но той разбираше важността на своята длъжност. Когато пише Псалм 84:10, той казва: “По-скоро бих искал да бъда портиер, защото това е мястото на истинско влияние.” Никога не подценявай силата на Божието присъствие. Ако можеш да бъдеш портиер и да отваряш вратата на изявеното Божие присъствие над твоята църква, разбери, че си бил поставен на най-влиятелната длъжност в целия свят. Като древните левити, днес сме призовани да бъдем пазители на портите, хора на Неговото присъствие. Околните могат да видят светлината на славата, която се прокрадва под вратата.

Един мъж на име Овид-едом откри важността на това да бъде портиер на правилното място. Повечето вярват, че е бил левит, но за него знаем със сигурност едно: знаел е какво означава Бог да обитава в неговия дом, а не просто да го посещава. 

Той знаеше какво да прави, когато посещението се превърна в обитаване

Овид-едом знаеше какво да прави, когато посещението се превърна в божествено обитаване и откри, че тази работа има своите странични преимущества. Растенията му бяха по-силни, кучето му спря да хапе хората, покривът му не течеше, децата му не се разболяваха и всичко в живота му бе благословено по невероятен начин. Знаеш, че става нещо добро, когато растенията ти са благословени така, че след три месеца всички да забележат това. Най-накрая тази вест достига до цар Давид в Ерусалим: “Давид, няма да повярваш – Овид-едом е станал милионер за три месеца.”

Давид сигурно е отвърнал: “Знаех си, че съм прав. Трябва да донеса този ковчег в Ерусалим.[7] Ако Овид-едом може да бъде благословен локално, ако мога да поставя ковчега на правилното му място, тогава всички ние ще бъдем благословени като един народ.”

До каква степен бе благословен Израел, когато Давид поддържаше Скинията през всичките тези години? Макар да не сме започнали да се покланяме и да служим както трябва, ако Църквата и нейното поклонение днес бъдат взети от света, нещата ще се влошат много бързо. От друга страна, ако Божият народ може да върне обратно Божията слава в Църквата на правилното й място, целият народ ще бъде благословен. 

Ще Го намериш там където отива ковчегът

Без значение къде е отивал ковчегът по време на царуването на Давид, ще забележиш, че един мъж неотменно го следва. Името му е споменато шест пъти в 1 Летописи 15 и 16. Ето какво се е случило според версията на Тени:

Знаете ли какво е другото нещо, което научаваме за Овид-едом? Библията ни казва, че е бил портиер (вратар) на ковчега на завета.[8] Овид се местеше, когато ковчегът се местеше. Сякаш бе готов да приеме всяка длъжност, стига да е близо до Господното присъствие. В един стих Овид е описан като портиер, което означава, че сигурно е казал: “Аз ще помогна да го носим.”[9] Вярвам, че когато са го попитали защо, Овид е отвръщал: “Защото искам да бъда там, където е ковчегът. Искам да бъда пазител на портите, портиер. Искам да държа вратата отворена, защото открих причината за благословението…”

Веднъж проповядвах на едно много горещо място, на тропиците. В сградата нямаше климатик и помолих местните спонсори: “Бихте ли поставили подиума до тази врата? От там се усеща силен бриз. Ще проповядвам и искам да ми е прохладно.”

През цялото време докато проповядвах усещах как вятърът подухва и минава между ръцете ми. Тъй като бях на подходящото място, тропическата жега не беше чак толкова непоносима. Нека да ти кажа, че има преимущество за този, който стои на прага на небето. Когато станеш портиер и отвориш небесните порти, можеш да усетиш преминаването на мощния вятър на Святия Дух, докато изпълва мястото за среща със слава.

Не е чудно, че 120-те бяха пияни на Петдесятница. Те бяха отворили небесата и бяха застанали на прага, когато мощният вятър на Бога слезе от небето и изпълни цялата им къща. След това Неговата слава се изля на улицата. Следващия път, когато четеш това, внимавай добре какво казва Божието Слово: “… но ето напълнили сте Ерусалим с учението си.”[10] След това четем, че “всички, които живееха в Азия… чуха Господното учение.”[11]

Какво се случи? Някой намери вратата и просто я отвори със своя живот. Страничното благословение на портиерите е, че те също преживяват среща с Бога, макар Неговото присъствие да отива до народите. Това е благословението и наследството на пазителя на портите на правилното място. 

Нуждаем се повече от портиери, отколкото от царе или президенти

Къде са портиерите? Бог знае, че се нуждаем повече от портиери, отколкото от царе или президенти. Нуждаем се от хора, които знаят как да получат достъп до Неговото присъствие и да отворят вратата за Божията слава, която да влезе в техните домове, църкви, градове и народи. Давид отново описва видението, за да можем да побързаме: 

“Издигнете, порти, главите си, и бъдете издигнати вие, вечни врати, и ще влезе Царят на славата.”[12]

Портите нямат глави. Очевидно е, че ние сме портите в този Псалм. Какво ще се случи, ако издигнем нашите глави? Буквалният превод на еврейската фраза е: “бъдете отворени, вечни порти.” Когато се покорим на тази заповед, самият Цар на славата ще влезе. Какво означава всичко това? Ние, Църквата, буквално сме портите, през които останалият свят може да се срещне с Бога. Когато застанеш на мястото на поклонение, буквално отваряш и задържаш широко отворена една духовна врата, вход за възкръсналия Господ. Един съвременен Давид на име Мартин Смит, изпълнява нова песен, в която е залегнала древна тема:

“Отвори широко небесните порти.

Подготви пътя за възкръсналия Господ…”

Този призив към поклонение трябва да бъде химн на Църквата. 

Ако мога да сложа ръцете си в този процеп…

Ние сме призовани да заемем своето място до нашия Велик Първосвещеник и да застанем в пролома на света, между тези, които не знаят и онези, които знаят. Ние държим отворени бързо затварящите се врати на “асансьора”, който отвежда хората на небето. Понякога усещам процеп в небесата, когато проповядвам на вярващи на определени места, и ми се струва, че небесата всеки момент ще се разтворят. Понякога си мисля: “Ако само мога да провра ръце в този процеп и с надзъртане или молитва да го задържа отворен, може би Господната слава ще слезе тази вечер.”

Портиерите се срещат рядко и са безценни в Божията икономика. Вероятно Давид е надниквал в мрака на нощта и е почувствал увереност, когато е виждал издигнатите ръце на късната смяна поклонници, които са отваряли пътя за Божията слава, за да се вдъхнови и да напише: 

“Ето, благославяйте Господа, всички слуги Господни, които престояват нощем в дома Господен. Издигайте ръцете си към светилището и благославяйте Господа.”[13]

Ако желаем да преминем от посещения на Бога към обитаване на Бога, някой ще трябва да се научи как да задържа отворена небесната порта. Оказва се, че някои от нас биха предпочели да преминат от вътрешната страна на завесата и да затворят вратата след себе си. Не ни е грижа за света, стига ние да сме вътре. Вероятно тук проличава южняшката култура, в която съм отрасъл и съм възпитаван да бъда джентълмен. Не можеш просто да влезеш през една врата и да я оставиш да се затвори зад теб. Трябва да я задържиш отворена за другите. Мисля, че е време Църквата да възприеме някакъв духовен етикет и да каже: “Нека да задържим небесната врата отворена.” Тогава хората, които ни гледат отдалеч, могат да кажат: “благославяйте Господа, всички слуги Господни, които престояват нощем в дома Господен” – като отваряте небесата.

От колко време се молиш за отворено небе над твоята Църква? Мога да те уверя, че не е толкова дълго, колкото Той чака зад вратата, за да бъде отворена. В Песен на песните Го виждаме оприличен на любящ младоженец, който надзърта иззад решетката в копнеж да зърне своята любима. Той чака зад вратата и казва: “Ако само Моята Църква може да застане на подходящото място, тогава ще мога да отворя небесните прозорци и врати и да излея…” 

Нашето бездействие може да отвори ада и да затвори небето

Кой трябва да застане на място? Портиерите. Бог търси хора, които искат ключовете за Царството и знаят как да ги използват (това сме ти и аз!). Тъжната част на всичко това е, че нашето покорно действие в хваление и поклонение може да отвори небето и да затвори ада, но и нашето бездействие може също толкова ефективно да отвори ада и да затвори небето. Исус смъмри религиозните водачи по онова време, като каза на фарисеите: 

“Горко на вас, законници! защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте.”[14]

Това предупреждение е толкова сериозно, че всеки един от нас трябва да си зададе въпроса: “Бил ли съм спънка или пречка за Божието Царство, като съм се заключвал в нещо, което Бог никога не е казвал или заповядвал?” Вероятно най-големият проблем в Църквата, който пречи на отварянето на небесата днес, е страхът от хора. Той се прокрадва сред пастирите и някои водачи признават, че страхът от хора определя 90 процента от техните решения. Насочените към хората и угаждащите на хората решения поставят Църквата на пътя към духовен банкрут и затварят небесните прозорци. Трябва да решим, че преследваме само едно нещо: Искаме Бога. Искаме да отворим небесните прозорци, за да може Неговата слава да наводни нашите църкви, нашите градове и живота на хората.

Единственият път, когато Бог ще разбие портите, които врагът е издигнал на земята, е когато Исус се върне отново. В този велик ден Източната порта просто ще се отвори пред Него. До тогава от нас зависи дали Той ще дойде или няма да дойде в нашия град. Готов ли си да плачеш за твоя град както Исус плака за Йерусалим? 

Отвори широко вратата, за да може да влезе Царят на славата

Държиш ключовете в ръката си; те са ти дадени от Духа чрез ръководството на Църквата, след като Исус първоначално ги даде в ръцете на Петър. Ще отключиш ли небесните прозорци и ще заключиш ли портите на ада? Ще отвориш ли широко вратата, за да може Царят на славата лично да влезе и да възстанови Своя любим дом, домът изграден от поклонение?

Междувременно Бог надзърта зад небесните прозорци и казва: “Искам да отворя прозореца. Искам да премахна завесата. Аз не я приемам и затова я разкъсвам при всяка възможност. Ако мога да накарам Църквата да заеме своето място на покаяни поклонници около трона, ще отворя широко небесните прозорци. Осъждението ще спре и Моята милост ще достигне до езичниците, които надничат в Църквата.” Те дори няма да видят поклонниците, защото гърбовете им са обърнати към света. Единственото нещо, което ще видят, е синият пламък на Божията слава – shekinah. Изгубените ще кажат: “Това е милост.” Това е умилостивилището.

Бог продължава да се крие от света, защото не може да преминава по улиците, докато Църквата не заеме своето място и не започне да пропуска славата, спирайки ненужното. Божиите зорки очи гледат навсякъде, докато Той пита: “Къде е този някой, който ще бъде по средата, който ще застане в пролома? Търся някой, който може да отвори небесните прозорци в зоната на плача.” 

Трябва да оставим хората като Оза да умрат, за да може славата да бъде възстановена

С това откровение идва и отговорността. Не очаквай животът да продължи както обикновено, след като вече си разбрал къде е мястото на Църквата. Не е проблем, ако искаш да бъдеш благоприятно настроен за търсещите, но първото ни призвание е да бъдем благоприятно настроени за Духа. Благоприятната за търсещите среда е добра, но благоприятната за Духа среда е огън! Трябва да оставим хората като Оза да умрат, за да може славата на Бога да бъде възвърната, когато издигаме една ръка към небето, а другата протягаме към земята.

Можеш ли да усетиш как вятърът на Духа преминава покрай теб? Когато Бог слезе на вашите служби, няма да се нуждаете от големи реклами в града. Служби като тази ще свършат по-добра работа от която и да било телевизионна реклама. Защо? Защото не привличат хора, а привличат Бога. Ако Бог дойде, тогава няма защо да се притесняваш за хората. Гладните сами ще дойдат.

Ако се научиш да заставаш на такова място, ще започнеш да усещаш как си заобиколен от Неговото присъствие. Когато започнеш да живееш по този начин, животът ти ще се превърне в ходещ прозорец на Неговото присъствие, който може по всяко време да бъде отворен от гладните хора. Това означава, че Божията слава може да слезе всеки път, когато влезеш в магазин за зеленчуци или за хранителни стоки.

Нещо разтърсва Църквата. Скачаме в клопка, новата ни кола се разтърсва, и хората като Оза умират. Искаме Него, но трябва да научим правилните начини, по които да Го посрещаме и да почитаме Неговото присъствие. Треперещите ни ръце са намерили процеп в завесата. Намерили сме врата за небето и Бог търси място за обиталище. Отвори завесата и я задръж така. Една добра служба не е достатъчна. 

Отвърни вниманието си от жалките оплаквания на хората

Портиерите ще станат ли, ще заемат ли своето място при вратата? Покаяните, “изкованите” поклонници ще отвърнат ли вниманието си от жалките оплаквания на хората, за да принесат сладко благоухание на хваление, което да изгради престол за техния Цар? Ако го направят… ако ние го направим, тогава Той ще дойде. И отново ще въздигне Давидовата скиния, Неговия дом на непрестанно, незабулено поклонение сред изкупените. Тогава небесните порти ще се отворят и ще изпълнят Църквата, градовете и цялата земя с познанието за Неговата слава и Той ще привлече всички хора към Себе Си.

Виждам, как Той събира частите, за да възстанови Своя любим дом… 

Поклонници.

Съкрушени в този свят, напълно подходящи за този свят.

Единни ли сте?

Ето, помогни ми. – Застани точно тук.

Издигни ръце… ето така.

Поклонение.