Разгледайте следващите динамични факти относно Давид:

* Давид е споменат почти 2000 пъти в Библията; десет пъти повече от Авраам.

* Никой друг в историята не е наричан някога от Бог: „човек според Моето сърце“. (1 Царе 13:14)

* Давид беше Божия стандарт, чрез който се измерваха всички царе на Юда и Израел.

* Библията казва, че Давид имаше съвършено сърце.

* Въпреки че Авраам е живял исторически около 500 години преди Давид, Бог каза, че Той е направил Давид Неговия Първороден син.

„Направих завет с избрания Си, заклех се на слугата Си Давид“: Ще установя потомството ти завинаги, и ще съградя престола ти за всички поколения Села.

(Псалм 89:3-4) NKJV

„Той ще извика към Мен, Ти [Си] мой Баща, Мой Бог, и канарата на спасението ми. Също ще го направя [Моя] първороден, (син) най-издигнатия от земните царе“.

(Псалм 89:26-27) NKJV

* Давид живя като Божий син. На него и на потомството му Бог обеща:

„Аз ще му бъда Баща и той ще ми бъде син“.

(2 Царе 7:14) NKJV

Синовството е Новозаветно понятие и реалност. Най-доброто, към което някой можеше да се стреми преди Кръста беше да бъде наречен слуга и приятел.

Дори най-великия човек раждан от жена, Йоан Кръстител, каза, че е „приятеля“ на Младоженеца.

На пасхалното ядене, Исус каза на учениците Си, че Той повече не ги нарича слуги, а приятели, защото им е казал всичко, което Татко Му е казал.

„Вие сте Ми приятели, ако правите това, което ви заповядвам. Повече не ви наричам слуги, защото слугата не знае какво прави господаря му; но ви наричам приятели, защото всичко, което чух от Татко ви го изявих“.

(Йоан 15:14-15) NKJV

Едва след Кръста Той каза на Мария:

„Върви и кажи на братята Ми: Аз се възнасям при Моя Баща и техния Баща….

(Йоан 12:17) NKJV

С това Той загатваше, че те сега бяха синове на Бог като Него.

* Но Давид живееше като Божий син преди времето на Кръста.

Давид беше първородният:

В естественото, Давид беше последния син родил се на Есей, но Бог взе последния и го направи първия. Това е принцип на Бог из цялата Библия и е много важен когато гледаме на естествения и духовния Израел: „първото ще бъде последно и последното ще бъде първо“. Това, което е първо в Божия ум Той го създава последно, а това, което е последно го създава първо. Човека винаги е бил първи в Неговото сърце, но Той създаде човека едва в последния ден.

Това Давид да е наречен „първородният“ има специално значение.

Първото, от всички неща принадлежи на Бог.

„Освещавайте всяко първородно, което отваря утробата сред децата на Израел, [и] на човек и на животно; Мое е“.

(Изход 13:2)

Първите плодове

Първите плодове принадлежат на Бог и са най-святи за Него. Ако са посветени на Бог това става гаранцията за благословението и качеството на останалата жътва.

Първородният е свързан със синовство:

* Давид беше единствения човек в Стария завет, за който се говори като за син. Въпреки че кръвта на Агнето щеше да възстанови хората пред Бог като синове едва стотици години по-късно, Давид живя и преживя реалността на първородния син. Той не беше само слуга, но също и син и наследник на Бог.

Слугата не може да стои в дома, а служи в дома и излиза и влиза, както правеха Старозаветните свещеници. Но сина остава в дома.

Исус каза: „Слугата не остава завинаги в дома, но сина остава завинаги“. (Йоан 8:35)

Давид написа в своя известен Псалм 23:

„Със сигурност доброта и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми; и аз ще живея завинаги в дома на Господа“.

Името „Първороден син“ също е използвано и за нацията на Израел. Бог каза на Мойсей да каже на фараона, че Израел е Неговия първороден син: „Тогава да кажеш на фараона: ‘Така казва Господ: Израел Ми [е] син, Моя първороден.’“ (Изход 4:22)

Христос първородния син:

Ние знаем, че Първородния Син на Бог е Неговия Син, Исус Христос. Той е образа на невидимия Бог, първородния над цялото творение. (Колосяни 1:15 NKJV; Евреи 1:3-5)

Синовството беше това, което Бог имаше в ума, когато създаде човека.

Не само като индивидуалност като при Яков, но също и както Израел, корпоративната нация, която носи Името на Господа. „Църквата на първородните“, „…до общото събрание и църквата на първородните…“ (Евреи 12:23 NKJV)

Името Израел беше свързвано единствено с идеята за първородния.

Вечния Баща, живеещ в синове, изявяващ Своя образ и подобие в творението. Човека се предполагаше да бъде управляващ и царуващ син. Бог не само иска отделни синове, но също и дом, семейство и нация, която да може да нарече Своя първороден син.

Това е, за което се отнася Божието Царство. Синовство! Царството принадлежи на Сина и на сновете. Не е чудно, че вечното Царство и управление е обещано на Давид като син.

Новия завет казва:

„Той ни избави от властта на тъмнината и пренесе в царството на Сина на Своята любов“.

(Колосяни 1:13) NKJV

Новия завет, в Матей, започва поставяйки Давид преди Авраам.

„Книгата на родословието на Исус Христос, Сина на Давид, Сина на Авраам“.

(Матей 1:1)

* Давидовата скиния нямаше външна красота; тя беше проста. Една проста подвижна палатка! Това за мен символизира човека като Божие обиталище. Човека е създаден, за да бъде дома на Божия образ и подобие. С Мойсеевата скиния беше различно.

* Нямаше Завеса в Давидовата скиния, която да отделя Святото място от Пресвятото място. Завесата символизира грешната плът, която отделя грешника от Бог, Който е свят.

Давидовата скиния е пророческа, понеже показва скиния, където с плътта (завесата) е приключено.

Христос махна завесата когато умря на Кръста. Когато Исус извика: „свърши се“, завесата се раздра отгоре до долу. Павел нарича това обрязването на сърцето. Справянето с грешната плът е налице. Следователно, Давидовата скиния говори за завършената работа на Христос на Кръста.

„Затова, братя, имайки смелост да влезем в Пресвятото място чрез кръвта на Исус, по новия и жив път, който Той освети за нас, през завесата, която е, Неговата плът“.

(Евреи 10:19-20) NKJV

Павел ни казва, че в Христос, покривалото на Закона е махнато.

„Въпреки това, когато човек се обръща към Господа, покривалото се маха“.

(2 Коринтяни 3:16) NKJV

* Това означаваше, че в Давидовата скиния Святото място и Светая Светих са едно, няма разделение. Това изобразява управление на Бог, където няма разделение между юдеи и езичници поради кръвта на Агнето. Никаква завеса означава, че бариерата на греха е махната. Дори покривалото, което покрива народите и ги отделя от Бог е махнато.

„И Той ще унищожи на тази планина [Голгота] външността на покривалото хвърлено върху всички хора, и покривалото, което е разпростряно върху всички народи“.

(Исая 25:7) NKJV [вмъкнатите скоби са от мен]

* Давидовата скиния не се нуждаеше от земен първосвещеник, който да минава зад завесата веднъж годишно с кръвта на теле поради греховете извършени от народа. Имаше свободен достъп за Давид в Светая Светих всяка година. Тука, Давид влизаше смело с чисто сърце. Давидовата скиния имаше различно свещенство, не левитското (Закона), а състоящо се от благодат и милост, защото Давид беше племето на Юда (както Христос).

* Давид беше цар, свещеник и пророк от Юда; наистина свещенството беше променено. На планината Гаваон управляваше Закона, но тук в Сион, управляваше благодатта.

Това беше реда на Мелхиседек, ред на царе и свещеници. Това е реда на Христос и на Божието царство. И това е реда на вечната Църква.

* Нямаше олтар извън скинията, където да се пролива кръвта на животни. Защото Христос е Агнето и Олтара. В Христос всичко е извършено, веднъж и завинаги Той проля кръвта Си.

* Давид влезе чрез взаимоотношение и поклонение.

* Нямаше Свято място със светилник и присъствен хляб и маса за тамян. Пресвятото място беше погълнало Външния двор и Святото място. Всичко е в Него, нашия Ковчег на завета. Той е медния Олтар, медния Умивалник, Присъствения хляб, Светилника и Олтара за тамян. Да, Той е нашия Ковчег на завета.

* Този дом на Давид беше подвижен. Това не беше като религия, където трябваше да отидете в някое определено място и да вършите специфични ритуали.

* Нещото относно скинията беше, че Давид я донесе у дома си, където живееше в Сион. Той можеше да пребъдва в Дома на Господа завинаги (Псалм 91). Със сигурност доброта и милост следваха Давид през всичките дни на живота му (Псалм 23).

* Давид не следваше Дома; Дома следваше Давид.

* Давид стана обиталището на Господа и сърцето му Трона и Светая светих. Ковчега на завета с манната, помазания жезъл и Закона на Господа бяха скрити в сърцето му.

Това беше, което беше разрушено, когато Давид умря и това е, за което Бог каза, че ще се върне и ще възстанови. Мойсеевата скиния беше ежедневен ритуал; Давидовата беше ежедневен начин на живот.

* Давид не трябваше да се възкачва в Ерусалим, три път в годината, както Господ заповяда на народа чрез Мойсей. Защото Давид живееше в Сион, той направи дома си в Сион. Той празнуваше през цялата година в присъствието на Господа.

Да, живота на Давид беше празник. Давид стана Божия празник. Народите можеха да дойдат и да празнуват Божията доброта в Неговия Живот.

* Да, Давидовата скиния е начина на живот на Божия Син в присъствието на Баща Си.

„Блажен е човек, чиито грехове са простени“.

Царското свещенство и царските хора, които живеят под сянката на Всемогъщият пребъдват под Неговите криле!

Това беше, което беше в Божия ум от началото. Давид, човека според Божието сърце хвана сърцето на Бог и построи скиния в Стария завет според вечния модел на Божия Син.

Давид беше човек на покорство, а Авраам беше човек на вяра.

Авраам жива чрез вяра преди закона.

* Давид живя чрез покорство по времето на закона. Покорството и вярата са вечни принципи и не могат да бъдат вкарани във времето; то ги превъзхожда. Покорството и Вярата са в областта на Древният по дни (Ел-Олам, Безкрайният, Вечният).

Но покорството беше преди вярата. От Адам и Ева не се искаше да живеят чрез вяра, а чрез покорство. Сега след падението Бог очаква човек да живее чрез вяра. Но вярата трябва да върне човек в Едем, където той отново да живее чрез покорство.

Човека се нуждае от вяра, за да дойде до синовство, но синовете живеят чрез покорство.

Ето защо Давид можеше да яде от присъствения хляб, който беше даден само на свещениците. Той влезе в най-святото място без кръвта на теле и не умря. Този човек беше потомъка на Авраам и носител на Потомъка на Авраам.

Защо тази скиния беше в развалини?

Действително Давид е това, което се нарича Израел.

Аз вярвам, че нямаше друг човек като Давид. Човек, на когото Бог да каже, че Давид намери благодат и не може да построи на Бог друг дом, защото той беше Божието обиталище. Единствено Соломон можеше да построи дом на Бог, понеже той не намери благодат както Давид, своя баща.

Деяния 7:44-47 „Бащите ни носеха скинията на свидетелството в пустинята, както Той нареди, инструктирайки Мойсей да я направи според модела, който беше видял, която бащите ни приеха на свой ред, и също я донесоха с Исус Навин в земята притежавана от езичниците, които Бог изгони пред лицето на нашите бащи до дните на Давид, който намери благоволение пред Бог и поиска да намери обиталище за Бога на Яков“.

* Давидовата скиния улови Божието сърце. Аз вярвам, че Соломон трябваше да построи на Бог Храм, а Давид, баща му, направи всички приготовления за него. Соломоновия храм върна целия Израел към закона, понеже те щяха да умрат, ако се опитаха да направят това, което Давид направи без сърцето на Давид.

Но това е, което Бог винаги е искал. И сега в Новия завет Бог възстановява Давидовата скиния, царско свещенство, една свята нация наречена с Неговото Име, ‘Израел’; измита с Неговата кръв, идваща от всички народи и живееща без покривало. Всеки е част от Божия Израел, и живеят като царе, свещеници и пророци!

Когато Яков цитира Амос, Божия мир дойде в събранието и нещата се успокоиха. Господ третираше езичниците като Израел, като изливаше Духът Си върху тях както и върху юдейските вярващи. Те не трябваше да се обрязват, защото са част от Божия Израел по духа, а не по плътта.

Те изпратиха посланици до езическите вярващи с посланието:

„Защото се видя добре на Святия Дух, и на нас…

(Деяния 15:28)

Те казаха на езическите вярващи, че не трябва да се обрязват и да спазват закона на Мойсей. Просто да се пазят от жертви принесени на идоли и от сексуална неморалност.

Когато Църквата чу това те се зарадваха. За да бъдете Неговия народ сега в Новия завет не е нужно да се присъединявате към естествения Израел чрез обрязване и закона. Не! Божия Израел сега се е преместил от Мойсеевата скиния в Давидовата скиния.

Христос, в Своето възкресение, премести престола на Давид от естественото във вечното, от естествения Ерусалим в Небесния Ерусалим и сега седи на престола на Давид от дясната страна на Своя Баща (2 Царе 7 и Деяния 2).

Петър потвърждава, че Христос е възкресен и се е възнесъл, за да седне на престола на Давид. Христос ще се върне, но не за да седне на престола на Давид в Ерусалим.  Той вече е цар и в момента седи на престола на Давид както Бог Му е обещал.

„Когато се изпълнят дните ти и отидеш да си почиваш с бащите си, Аз ще издигна потомъка ти след тебе, който ще излезе от тялото ти, и ще установя царството му „Той ще построи дом за името Ми, и Аз ще установя престола на царството му завинаги. „Аз ще му бъда Баща, и той ще Ми бъде син…“

(2 Царе 7:12-14) NKJV

„Затова, като беше пророк, и знаейки, че Бог му се беше заклел с клетва, че от плода на тялото му, по плът, ще издигне Христос да седи на престола Му, „предвиждайки това, той говори за възкресението на Христос, че душата Му не беше оставена в Хадес, нито плътта Му видя изтление“.

(Деяния 2:30-31) NKJV