Първо Юда:

В книгата Откровение, са споменати дванадесетте племена на Израел. Във всяко едно от тези 12 племена има 12 хиляди, които са част от онези, които следват Агнето навсякъде, където отива (Откровение 7:12).

Това не е връщането към естествения Израел в последното време както мнозина са писали. Не, реда на тези племена не е като този на Стария завет. В това Откровение на 144,000, племето на Давид, потомъка на Христос, е поставено първо. Това ни посочва един по-висш ред на Израел. Те не са подредени според реда на естественото раждане, а според реда на Христос, Първородният.

Числото 12 е числото на управление. Това говори за царска власт. Разгледайте значението на числото 12 във връзка с принципа на управление:

12 часа управляват деня.

12 часа управляват нощта.

12 месеца управляват годината.

12 племена управляват Стария завет.

12 апостола управляват Новия завет.

12 Основи в Новия Ерусалим.

12 Порти в Новия Ерусалим.

24 стареи около трона, 12+2.

24 разделения на управления в царството на Соломон.

Числото 12 е принципа на управление. Така че, Божият Израел е нация на управление в своята пълнота, 12 пъти по 12. Това не означава буквално 144,000 юдеи. Не, това символизира Божията свята нация в цялата й пълнота.

Бивайки девственици, които не са се осквернили с жени не означава, че са мъже, които никога не са правили секс с жени. Тези 144,000 не са се осквернили с религиозни духове и грях. Жените често са използвани в Стария завет като метафора за религиозни духове, измама и идолопоклонство – като Езавел и Готолия, които отклониха Израел в идолопоклонство.

Павел казва на вярващите в Коринт, че ги е представил на Христос като девица.

„Защото ревнувам за вас с божествена ревност. Понеже ви сгодих за един съпруг, за да мога да ви представя като чиста девица на Христос“.

(2 Коринтяни 11:2) NKJV

Идентификацията на тази нация е чрез Кръвта на Агнето и Божия Дух, и няма значение дали са били гърци или юдеи, мъже или жени, живеещи в Хон Конг, Нигерия, Либия, Ерусалим, Палестина или където и да е в света!

Ние можем да сме искрени и ревностни за Бог и Неговата нация и да сме добронамерени, но въпреки това да грешим. Спомнете си един човек на име Савел в Новия завет, който имаше голяма ревност за Бог и искаше да помогне на Бог да очисти Ерусалим от хората на Пътя. Той стигна до там, че взе писма от онези, които бяха пазители на Закона, за да преследва тези отстъпили юдеи, които той мислеше, че са изоставили Бог. Но в девета глава на книгата Деяния той се срещна със Самия Господ, който му зададе един сериозен въпрос.

„Тогава Савел, все още дишайки заплашване и убийство срещу учениците на Господа, отиде при главния свещеник и поиска писма от него до синагогите в Дамаск, така че ако намери някой, който е от Пътя, мъже или жени, да може да ги доведе вързани в Ерусалим. Като пътуваше той наближаваше Дамаск, и изведнъж светна светлина около него от небето. Тогава той падна на земята, и чу глас, който му казваше: „Савле, Савле, защо Ме преследваш?“ А той каза: „Кой си Ти, Господи?“ тогава Господ каза: „Аз съм Исус, когото ти преследваш. Трудно [е] за теб да риташ срещу остени“.

(Деяния 9:1-5)

Павел, в своята ревност за Бог беше объркан кого да защитава и кого да преследва. Той нямаше откровение и разпознаване кого да издига и да благославя, но доста скоро разбра.

Може ли Господ да е поставил преживяването по пътя за Дамаск заради Запада, ако си мислим, че сме представители на Бог и Му правим услуга като издигаме и защитаваме онези, които са от плътта и в същото време потискаме духовното, което е Потомъка на Авраам?

Не се ли опитва Той да ни каже, че трябва да бъдем внимателни кого искаме да издигаме и кого преследваме?

Ще открием ли като Павел, че е трудно да ритаме срещу остени?

Това погрешно поведение има сериозни последици. Ние не можем да продължаваме по този начин, и да си мислим, че правим услуга на Бог, или че няма да претърпим последиците!

Много нации са водили погрешни войни, и са защитавали безбожни системи в името на религията и на Бог.

Хитлер е един от тях. В своята безбожна лудост, той започнал да премахва юдеите в името на религията. И Църквата и нациите го подкрепили. Какъв срам, че една нация, в която Бог започнал реформацията е имала малък пророчески глас, за да спаси невинните юдеи. Това е неправда, която вика към небето, и всичко това в името на религията!

Колко дълго Бог в Своята велика милост ще толерира подтисничеството на цели нации поради объркването в Църквата? Тази грешка, не трябва да бъде слагана само пред вратата на правителствата на Западния свят, но трябва да бъде поставена пред Църквата и нейните пророци, които са направили малко, за да помогнат на своите правителства да разберат кой е Божия Израел, и кой трябва да бъде защитаван и благославян. Християнските нации трябва да знаят как да се отнасят към всички нации с достойнство, справедливост и уважение.

Не само, че сме пренебрегнали нашата роля като стражи, но също сме спомогнали за формулирането на неточни антихристски политики.

Аз съм християнин живеещ в Южна Африка. Израснал съм под системата на апартейда. На мнение съм, че като цяло Църквата в нашата нация беше тази, която оправдаваше системата на апартейда в името на религията. Повечето от хората в правителството тогава бяха изповядващи християнството, принадлежащи към реформираното семейство от църкви.

Аз вярвам, че Църквата трябва да бъде обвинена за това, което се случи в Южна Африка. Всички несправедливости бяха в името на Бог и на религията. Тъжното нещо беше, че ние използвахме Стария завет, за да оправдаваме расова дискриминация.

Аз съм израснал в общество, което обичаше Господа. Повечето от гражданите на нашия град ходеха на църква в неделя сутрин. Имаше един цветнокож човек от Кейп Таун, който често идваше да пее в нашата църква. Но той можеше да дойде само да представи своето нещо и след това трябваше да напусне църквата, защото не му беше позволено да общува с белите християни, поради расова класификация. Това не беше решението на пастора, понеже той наистина обичаше всички нации. Църковното старейшинство беше взело решението.

Благодаря на Бог, че се вразумихме. Това изискваше натиск от Западния свят, чрез всякакъв вид политически и финансови бойкоти. Най-накрая нашия президент, Г-н Де Клерк, под голям натиск, взе правилното решение да забрани политическата партия ANC и да започне прехода към истинска демократична Южна Африка. Той и кабинета му решиха да освободят Г-н Мандела и да преведат нашата нация към демокрация. Не мога да благодаря достатъчно на Бог за Г-н Де Клерк и за Г-н Мандела и за техния принос за мирния преход от оковите на апартейда.