Операционната система на Стария завет:

Сега, Стария завет оперираше различно. Бог се отнасяше към цялата нация на Израел по различен начин от другите нации. Ние знаме, че те бяха грешници, невярващи хора, бунтуващи се срещу Божието Слово. Все пак Бог ги избави от робството в Египет. Това спасение не промени сърцата им. Те сега бяха спасени грешници от Египет, но все още роби на греха!

Чуйте как Павел описва тази нация Израел, която беше спасена от Египет:

„При това, братя, не искам да не знаете, че всичките ни бащи са били под облака, всички са минали през морето, всички са кръстени в Мойсей в облака и в морето, всички ядоха една и съща духовна храна, и всички пиха едно и също духовно питие. Защото те пиха от духовната Канара, която ги следваше, и тази Канара беше Христос. Но в повечето от тях Бог не благоволи, защото [телата им] бяха разпръснати в пустинята. Сега, тези неща станаха наши примери, с намерението да не желаем страстно зли неща както тях. И да не ставаме идолопоклонници каквито [бяха] някои от тях. Както е писано: „Народа седна да яде и да пие, и станаха да играят“. Нито да извършваме сексуална неморалност, както някои от тях, и в един ден паднаха двадесет и три хиляди; нито да се оплакваме, както и някои от тях се оплакваха, и бяха унищожени от унищожителя. А всички тези неща им се случиха като примери, и бяха написани за предупреждение на нас, върху които са дошли краищата на вековете“.

(1 Коринтяни 10:1-11) NKJV

Павел продължава като казва:

„Ние [които сме] юдеи по природа, а не грешници от езичниците, знаейки, че човек не се оправдава чрез делата на закона, а чрез вяра в Исус Христос, дори ние повярвахме в Христос Исус, за да можем да бъдем оправдани чрез вяра в Христос, а не чрез делата на закона; защото чрез делата на закона никоя плът няма да се оправдае“.

(Галатяни 2:15-16) NKJV

Това ни води до следния въпрос:

Има ли разлика между естествения Израел на Стария завет и естествения Израел на Новия завет?

Това е важен въпрос, понеже видяхме как тази грешна нация извика за Божиите обещания и беше спасена от техните врагове и беше благословена.

Може ли естествения, невярващ Израел, в това настоящо време все пак да изиска Старозаветните обещания дадени на бащите им? Или тези обещания на Бог са да само в Христос? Оперира ли Стария завет все още по същия начин след Кръста и въвеждането на Новия завет?

Трябва да бъде зададен въпроса:

Кръста на Христос само върху езическите нации ли повлия или и върху юдейската нация?

Може да е от помощ да се разгледат и следните въпроси:

До кого беше изпратен Божия Син, Месията?

Идването Му за народите ли беше или за естествения Израел, или за двете страни?

Новия завет е пълен с изявления, че Той първо дойде предимно за естествения Израел.

 „Той дойде при своите Си…“

(Йоан 1:11) NKJV

Сам Исус каза:

 „А Той отговори и каза: Аз не съм изпратен освен при изгубените овце на дома на Израел“.

(Матей 15:24) NKJV

Неговия апостолски мандат към дванадесетте беше:

 „Но ще приемете сила, когато Святия Дух дойде върху вас; и ще бъдете свидетели за Мен в Ерусалим, и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята“.

(Деяния 1:8) NKJV

Първо е естественото и след това духовното:

Този принцип се вижда през цялата Библия. Бог винаги, както Павел правилно пише, започва първо с естественото и след това с духовното:

„Сее се естествено тяло, възкръсва духовно тяло. Има естествено тяло, има и духовно тяло. И така е и писано: „Първия човек Адам стана жива душа“. Последния Адам [стана] животворящ дух. Обаче, духовното не е първо, а естественото, и след това духовното“.

(1 Коринтяни 15:44-46) NKJV

По време на апостолското събрания в Ерусалим, Ерусалим и юдейския храм все още стояха и левитския ред със своя първосвещеник все още действаше. Това означава, че ежедневните жертви, и всички празници все още бяха в пълно действие. Въпреки   че това нещо беше невалидно, остаряло и неточно, И ПРЕДСТОЕШЕ ДА БЪДЕ ОТМЕНЕНО, все пак то още функционираше.

„В това, че казва: „Нов [завет]“, Той направи първият излязъл от употреба. А това, което е излязло от употреба и остаряло е готово да изчезне“.

 (Евреи 8:13) NKJV

Само тридесет години след това събрание града беше унищожен, първосвещеника и свещениците бяха убити, а храма беше изгорен и изравнен със земята, точно както Исус им каза в Матей 24:

„Истина ви казвам, това поколение по никакъв начин няма да премине докато всички тези неща не се случат“.

 (Матей 24:34) NKJV

Със сигурност без Ерусалим, храма, първосвещеника, левитското свещенство и ежедневните жертви, закона не можеше да се спазва. Кой щеше да убива жертвите, да поръсва кръвта и да прави изкупление, за да покрива греховете на невярващите и бунтовни, естествени юдеи?

Ще се върне ли някога отново Бог след Голгота към сенките на Христос, и от Христос, реалността, същността, Духа, да се премести отново към сенките, сградите, кръвта на животните, и плътта?

„Така че, нека никой да не ви осъжда за храна или за питие, или относно някой празник или новолуние или събота, които са сянка на идните неща, а същността е Христос“.

(Колосяни 2:16-17) NKJV

„Така че, не позволявайте на никой да ви осъжда за това, което ядете или пиете, или за това, че не празнувате определени святи дни или церемонии на новолуния или съботи. Защото тези неща са само сянка на идващата реалност. А самия Христос е тази реалност“.

(Колосяни 2:16-17) New Living Translation

„Защото закона имайки сянка на добрите неща, които щяха да дойдат, [а] не самия образ на нещата, никога не може с тези жертви, които те принасят постоянно година след година, да направи посетителите в следствие на това съвършени“.

(Евреи 10:1) KJV

Апостол Яков беше този, който след като изслуша Петър, потвърди това, което беше казано от него, като цитира и изтълкува пророческото слово на пророк Амос. Той цитира глава девета, където Бог обявява едно удивително пророческо слово чрез Амос. Бог говори по въпроса за Яков и Израел и изпълнението на времето.

Той задава един въпрос на Израел в Амос 9:7:

„Не [сте] ли вие като хората от Етиопия за Мен, О деца на Израел?“ казва ГОСПОД. „Не изведох ли Израел от египетската земя, филистимците от Кафтор, и сирийците от Кир?

Ние знаем, че Авраам беше халдеец от Ур във Вавилония. Синовете на Йосиф, Ефрем и Манасий бяха родени от египетска майка, Асенета, дъщеря на свещеник. Имаше също и Тамар и Раав, блудницата. И двете бяха ханаанки.

Какво да кажем за моавката Рут, бабата на цар Давид?

Тези и други бяха включени от народите в родословието на Израел и на Месията. Основата на тяхното включване беше вяра, но децата им трябваше да се обрежат и се очакваше да спазват Закона.

Така че, виждаме, че дори естествения Израел в началото беше призован от различни нации.

В същност, Авраам, както споменахме, не беше юдеин не беше обрязан, когато Бог го призова и го обяви за праведен. Авраам беше мъж на вяра, който живя около 430 години преди закона на Мойсей да бъде даден.

Закона беше прибавен стотици години след обещанията, които Бог даде на Авраам и за неговото Потомство. Следователно, закона на Мойсей, след като изпълни целта си, дойде до завършека си. Павел казва, че той беше прибавен поради престъпленията, докато дойде Потомството (Галатяни 4:19).

Павел продължава казвайки, че закона унищожава или прави невалидни обещанията и завета, който Бог е направил и потвърдил на Авраам отпреди, в Христос. Закона не замества тези обещания. Христос, Потомъка е изтеклия срок на годност на Мойсеевия закон.

Всички обещания на Авраам са направени към вярващия, но необрязан халдеец (Римляни 4:10).

Така че, преди да има естествена нация Израел, е имало необрязан баща на вярата. Бог е направил всички обещания на Авраам и на Потомъка му.

Въпроса, който Бог питаше Израел чрез пророк Амос беше следният:

Какво ви прави толкова специални?

Точно както ви изведох от Египет, също така изведох и други нации от други места.

Някъде в Стария завет Бог каза на Израел, че Той ги завежда в Ханаанската земя не защото Израел са по-праведни от тях, а поради обещанията направени на Авраам и на Потомъка му.

следваща глава Потомъка на Авраам: