Истинския Израел:

Тази нация изпълнява описанието, което Исус даде за един израилтянин, Натанаил:

„Ето един истински израилтянин…“

(Йоан 1:47) NKJV

Този комплимент на Исус към един израилтянин беше също така и обвинение срещу останалите, които бяха обрязани и се хвалеха, че бяха Израел; те носеха името, но не и начина на живот или природата. Изглежда, че Исус искаше онези, които Го слушаха да разберат, че Той познаваше истинското от фалшивото.

Израел, за Него, беше свързан със сърцето!

„Истинския Израел“ е това, което Павел нарича „Божия Израел“. Павел направи много радикално изявление относно Израел, когато писа до Църквата в Рим:

„Защото не [са] всички Израел, които са от Израел“.

(Римляни 9:6) NKJV

Може да се зададе въпроса:

За какъв Израел говори Павел? Не е ли целия Израел, Израел? Как може някой да е Израел и въпреки това да не е част от Израел? Ако сте от потомците на Авраам и сте обрязани, тогава със сигурност се квалифицирате да сте юдеи и да сте от Израел?

Може ли да има друго измерение и по-висшо приложение на обрязването и името Израел от това на естествения и на плътския?

Библията говори за обрязване на сърцето, нация, в която всички са обрязани, мъже и жени, юдеи и гърци, роби и свободни. Павел нарича това отстраняването на грешната плът. Новозаветното обрязване се премества от сянката (плътта) към сърцето, и от естественото към духовното.

Един ден при един кладенец Исус говори с една самарянка, която каза, че те се покланят на тази планина, а юдеите се покланят в Ерусалим.

„Бащите ни са се покланяли на тази планина, а вие [юдеите] казвате, че в Ерусалим е мястото, където трябва да се покланя човек“.

Исус й каза: „Жено, вярвай Ми, идва часът, когато нито на тази планина, нито в Ерусалим ще се покланяте на Татко. Но идва часът, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Татко в дух и истина; защото Татко търси такива да Му се покланят. Бог [е] Дух, и онези, които Му се покланят трябва да се покланят в дух и в истина.

(Йоан 4:20-23) NKJV

Ако обрязването в Новия завет се премества от плътта към сърцето, тогава със сигурност Божиите хора в Христос, също се преместват от плътта към сърцето (духа).

Какво да кажем за Ерусалим, храма и наследството?

Защото Новия завет ни казва ясно, че те всички са били сенки на една по-голяма реалност в Духа. Павел, на когото беше разкрито служението на Христос ни дава повече прозрение по този въпрос чрез много писания.

Ето само няколко:

„Но юдеин [е] този, който е такъв вътрешно; и обрязване [е това], което е в сърцето, в духа, [а] не в буквата; чиято похвала не [е] от хората, а от Бога“.

(Римляни 2:29) KJV

„Защото в Христос Исус нито обрязването нито необрязването е от някаква полза, а новото създание“.

 (Галатяни 6:15) NKJV

„Защото ние сме обрязаните, които се покланяме на Бог в духа, и се радваме в Христос Исус, и не се доверяваме на плътта“.

 (Филипяни 3:3) NKJV

„В Когото също сте обрязани с обрязването извършено без ръце, в събличането на тялото на греховете, на плътта чрез обрязването на Христос“.

(Колосяни 2:11) KJV

„Където няма нито грък нито юдеин, обрязване или необрязване, варварин, скит, роб [нито] свободен: но Христос [е] всичко, и във всички“.

(Колосяни 3:11) KJV

„Защото в Христос Исус нито обрязването нито необрязването е от полза, а новото създание. И на всички, които ходят според това правило, мир и милост да [бъде] върху тях, и върху Божия Израел“.

(Галатяни 6:15-16) NKJV

Съюза „и“ е гръцката дума „кай“. Тя се превежда главно „и“ на английски. Но „кай“ също така означава „дори“ и „наистина“ (Strong # 2532)

„Нека Божия мир и милост да бъдат върху всички, които живеят според този принцип; те са новите хора на Бог“.

 (NTL)

Павел се опитва да ни каже, че в Христос не е важно дали си юдеин или езичник, обрязан или необрязан, но това, което е важно е, че сте ново създание. Върху това ново създание почиват благословенията на Бог, защото те са наистина Божия Израел.

Това Ново Създание в Христос е Божия Израел!

Тази истина не е нова; тя винаги е прокламирана чрез пророците през вековете, но сега е разкрита. Бог каза на Мойсей, че земята принадлежи на Него (Изход 19:6). Давид в своя Месиански псалм каза, че краищата на земята и народите принадлежат на Христос. (Псалм 2:8-9; 25:1)

следваща глава Двата града: