Израел – Лозето и Царството:

В Матей 23:33-44 Исус обяснява на фарисеите приложението на Божието Слово към пророк Исая.

В Исая 5:1-7, Бог поставя един въпрос пред Израел чрез пророка:

„Какво повече можеше да се направи на лозето Ми, което не му направих? Защо тогава, Аз очаквах да роди добро грозде, а то роди диво?“

(Исая 5:4) NKJV

После Той отговаря на собствения си въпрос:

„Сега, моля, нека да ви кажа какво ще направя на лозето Си“. „Ще го опустоша“.

(ст.5)

Господ прави много важно изявление:

„Защото лозето на Господа на войнствата е дома на Израел“. (ст.7)

Исус използва Старозаветните писания, когато говори на юдеите, защото те бяха добре запознати с тях. Той заключи като каза за Израел в Матей 21, че по време на гроздобера Собственика изпрати Своя Син, мислейки Си, че когато слугите видят Сина, наследника, ще Го разпознаят и ще се отнесат към Него по-добре отколкото към посланиците, пророците.

Но те Го убиха, не защото не знаеха, че Той беше Сина на Собственика, защото казаха:

„Това е наследника, хайде да Го убием и да вземем лозето за себе си“.

Исус обясни на фарисеите, че лозето е Божието царство. То беше дадено под наем на Израел, който се предполагаше да произвежда плода на царството по времето на жътвата. Плод като праведност, мир и радост! Но те никога не произведоха искания плод.

Исус, както Бог в Стария завет, зададе въпрос на тези, към които се обърна:

„Тогава, когато дойде собственика на лозето, какво ще направи на тези лозари?“ Те Му казаха: „Ужасно ще погуби онези зли хора, и ще даде лозето [си] на други лозари, които ще дават плодовете му на времето си“. Исус им каза: „Никога ли не сте чели в Писанията: камъка, който зидарите отхвърлиха стана главния краеъгълен камък. Това е делото на ГОСПОДА, и е чудно в нашите очи? „Затова ви казвам, Божието царство ще бъде отнето от вас и ще бъде дадено на народ, който дава плодовете му“. „И който падне върху този камък ще се строши; а върху когото падне, ще го смаже“. А когато главните свещеници и фарисеите чуха притчите Му, схванаха, че говори за тях“.

(Матей 21:40-45) NKJV

Исус им каза, че царството ще бъде отнето от Израел и ще бъде дадено на народ, който ще дава плода на Царството. Този Народ е Църквата.

Амос ни описва  точно този сценарий. Господ стои в храма и обявява съд за грешниците сред народа Му.

Исус каза и друга притча на Израел за Добрия човек, който посял добро семе в нивата си и за лошия човек, който посял лошо семе в нивата му. По време на жътвата ще има отделяне на лошото семе (синовете на злия) от синовете на Царството (Матей 13:24-43).

Амос продължава, за да каже, че след като Господ е обявил съда, Той обръща вниманието Си към всички народи с едно невероятно слово.

Святия Дух разкри на Яков приложението на пророческото слово на Амос по време на това апостолско събрание.

Удивителното нещо относно това слово е, че то е в Стария завет.

„Защото със сигурност Аз ще заповядам, и ще пресея дома на Израел сред всичките народи, както се пресява [зърно] в сито; обаче и най-малкото зрънце няма да падне на земята“.

(Амос 9:9)

Сега този стих ме е държал буден през нощта. Не ме напуска. Святия Дух ми говори за значението на това слово.

Целта на пресяването е отделяне на скъпоценното и гнусното, за да се запази и защити истинското семе. Така че, със сигурност Амос описва времето на жътва.

Господ стои при олтара (Голгота) и заповядва дома на Израел да бъде пресят сред народите. Той разкрива една тайна, която дори не е била позната преди: че Бог има хора сред всички народи, и че е дошло времето да се разкрие кой е истинския дом на Израел. Затова Той заповядва дома на Израел да бъде пресят сред народите. Той има сито в ръката Си и пресява народите с него. Мярката и стандарта на семето е Той. Той е стандарта и мерилото за истинския Божий Израел. Защото Израел е името дадено на първородния син. Това сито няма да остави най-малкия от истинския Божий Израел да отпадне.

Господ показа на Амос, че Той се връща при всички народи и ще построи Своя дом от онези, които не са паднали от Неговото Сито. Но този дом не е съграден върху закона или Стария завет.

Това е, което Святия Дух показа на апостол Яков в оня ден.

„В оня ден Аз ще издигна Давидовата скиния, която е паднала, и ще поправя вредите й; ще издигна развалините й, и ще я построя наново както в старите дни; за да завладеят остатъка от Едом и всички езичници, които се наричат с Моето име“, казва ГОСПОД, Който прави това“.

(Амос 9:11-12) NKJV

Апостол Яков обяви на апостолския съвет, че изпълнението на това, което Амос казваше е станало, и Бог е зает с това да пресява народите, за да открие дома на Израел сред тях; всички онези, които се наричат с Името Му. Този, Който познава сърцата и изискванията за това да бъдеш Израел ще съгради наново вечния дом на Давид. Да, скинията на Давид, която лежи в развалини!

ДОРИ АВРААМ ТЪРСЕШЕ ГРАД.

„Чрез вяра той живееше в земята на обещанието  като [в] чужда страна, живеейки в шатри с Исаак и Яков, наследниците с него на същото обещание; защото очакваше града, които има основи, чийто строител и творец [е] Бог“.

(Евреи 11:9-10) NKJV

Матей първа глава поставя Давид преди Авраам.

Книгата на родословието на Исус Христос, Сина на Давид, Сина на Авраам: (Матей 1:1).

Исторически Давид дойде по-късно,  но той беше вечния модел на Божието присъствие и обиталище.

Древният, вечен модел на Божието обиталище е „Баща и син“. Той беше по-цялостен от Мойсеевата скиния, която се отнасяше към модела на „слуга и Господар“. Под закона Мойсеевата скиния беше единствения начин, по който Бог можеше да изявява присъствието Си.

следваща глава Давидовата скиния.