Двата града:

Това ново създание, юдеи и езичници, намират своята идентичност в Христос Месията. Тя повече не е основана на националност, пол или обществено положение.

Павел говори за естествения Ерусалим, който съществуваше по неговото време и за горния Ерусалим. Той казва, че естествения Ерусалим е в робство с децата си. Но горния Ерусалим е свободен и е Майката на всички нас.

„Защото тази Агар е планината Синай в Арабия, и съответства на сегашния Ерусалим, и е в робство с децата си“.

(Галатяни 4:27) NKJV

Трябва да прочетем внимателно какво казва Павел.

Той заявява, че Агар представлява планината Синай в Арабия. (Сега ние знаем, че Синай е, където естествения Израел получи закона на Мойсей).

После заявява, че Агар съответства на естествения Ерусалим и е в робство както Агар и Исмаил.

Само горния Ерусалим е свободен.

Павел загатва, че има два града Ерусалим, единия отдолу, а другият отгоре. Две нации живеят в тези два града. Долния Израел съответства на плътта и представлява слуги и роби. Павел казва, че той съответства на наложницата на Авраам, Агар, която му даде потомък, Исмаил, но не по обещанието. Горния Израел са истинските Божии синове и Му угаждат чрез вярата си и покорството си. Те са синове на свобода, вяра и обещание и съответстват на Исаак.

Но трябва да прочетем внимателно отново какво пише Павел на Църквата в Галатия, понеже мнозина са пропуснали това много важно разяснение за тайната на Христос, Църквата и естествения Израел.

„Защото е писано, че Авраам имаше двама сина: единият от наложницата, другият от свободната. Но  този, [който беше] от наложницата беше роден по плът, а този от свободната по обещание, които неща са символични. Защото това са двата завета: единият от планината Синай, който ражда робство, която е Агар.

Павел казва, че Агар представлява Стария завет и Закона.

„…защото тази Агар е планината Синай в Арабия, и съответства на сегашния Ерусалим, и е в робство с децата си – а горния Ерусалим е свободен, който е майката на всички нас“.

Защото е писано: „Радвай се, О неплодна, [Ти], която не раждаш! Избухни и извикай, ти, която си в родилни болки! Защото изоставената има много повече деца от тази, която има съпруг“. Сега ние, братя, както [беше] Исаак, сме деца на обещание. Но, както родения според плътта тогава преследваше този, [който беше роден] според Духа, така [е] и сега. Въпреки това какво казва Писанието? „Изгони наложницата и сина й, защото сина на наложницата няма да бъде наследник със сина на свободната“. Така че, братя, ние не сме деца на наложницата, а на свободната.

(Галатяни 4:22-31)

Павел пише на гръцките вярващи в Галатия и им казва, че те са като Исаак, деца на обещанието, понеже са родени чрез Духа както Исаак. Той им казва, че те са деца на небесния Ерусалим.

За тях, като езичници това е било неразбираемо, понеже никой от тях никога не е претендирал да бъде част от Ерусалим и Израел, по никакъв начин.

Но това, което е удивително е начина, по който Павел, израилтянин от Венеаминовото племе, на когото принадлежеше естествения Ерусалим, включва себе си в своето писмо.

„…а горния Ерусалим е свободен, който е майката на всички нас…“

„Сега ние, братя, както Исаак [беше], сме деца на обещание.

Така че тогава, братя, ние не сме деца на наложницата, а на свободната.

Павел заявява, че той, юдеина, и гръцките вярващи от Галатия принадлежат на небесния Ерусалим (не на долния) и също принадлежат на небесния Израел, Израел на Духа. Той казва, че горния Ерусалим е майката на онези, които са родени чрез духа както Исаак.

Може ли да се окаже, че сме търсили благословението и мира на погрешния град и народ?

Нека сериозно и честно да отговорим на въпроса:

Кои са потомството на Авраам, за което са направени всички обещания? Помнете (Галатяни 3:16), че Потомъка е Христос.

Помнете какво каза Бог за Авраам и за неговия Потомък.

„Ще те направя велика нация; ще те благословя и ще направя велико името ти; и ще бъдеш благословение. Ще благословя онези, които те благославят, и ще прокълна онези, които те проклинат; и в тебе ще бъдат благословени всички семейства на земята“.

 (Битие 12:2-3) NKJV

Библията е ясна на кого принадлежат обещанията:

на Авраам и на Потомъка му бяха направени обещанията. Той не казва: „И на потомците“, като за мнозина, а като за един: „И на Потомъка ти“, който е Христос“.

(Галатяни 3:16) NKJV