Божият Израел

Галатяни 3:25-29

„Защото всички сте Божии синове чрез вяра в Христос Исус. Защото всички, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли. Не може да има юдеин или грък, няма нито роб нито свободен, няма нито мъж нито жена; защото вие всички сте едно в Христос Исус. И ако сте Христови, тогава сте Авраамово потомство и наследници според обещанието“.

Да бъдем Потомство на Авраам е ключа за разбиране на  въпроса за Израел  и Църквата.

Исус Христос заяви на юдеите в Йоан 8:56, че Авраам „видя Неговия ден и се зарадва“. И Той продължава, казвайки: „преди да бъде Авраам Аз съм“. Така че, в същност, Христос беше преди халдееца Авраам, Исаак, Яков и дванадесетте племена, по-късно наречени Израел.

„Баща ви Авраам се радваше да види Моя ден: и [го] видя, и се зарадва. Тогава юдеите Му казаха: Ти още нямаш петдесет години, и Си видял Авраам? Исус им каза: Истина, истина, ви казвам, преди да бъде Авраам, Аз съм“.

(Йоан 8:56-58) KJV

Това ни дава разбиране за откровението на Павел за  тайната на Христос и Църквата, дадена ни в неговото писмо до Ефесяните и във второто му писмо до Тимотей. Павел поставя Христос и Църквата дори преди Авраам и казва, че те са съществували преди създаването на света.

„Като ни е избрал в Него преди създаването на света, за да бъдем святи и без недостатък пред Него в любов“.

(Ефесяни 1:4) NKJV 

„Който ни спаси , и ни призова със свято призвание, не според нашите дела, а според Неговото намерение и благодат, които са ни дадени в Христос Исус преди света да започне,

(2 Тимотей 1:9) NKJV

Това откровение е от голяма важност; защото ако бъркаме това нещо за Израел и Църквата, можем да завършим дисквалифицирайки юдеите  от това да бъдат част от Божия вечен план, а църквата да бъде част от Божията свята нация.

Тази свята нация е без предубеждение; няма средна стена на разделение между юдеи и езичници, мъже и жени, богати и бедни. Това е новото творение, Завета и новия човек в Христос!

Отговора на следващите въпроси може да ни помогне да разберем тайната на Христос и на Неговата Църква, Младоженеца и Невястата, и как те се свързват с Израел.

1. Беше ли Ева добавка или резервен план на Бог, понеже тя беше разкрита по-късно във времето, или беше част от първоначалния план, но скрит?

2. Беше ли появяването на Ева заместване на Адам или завършек?

Същите въпроси могат да се зададат за Църквата и за нацията Израел.

Беше ли Църквата прибавка на Бог, понеже нацията Израел дойде първа, и когато те Го разочароваха, Бог реши да започне Църквата?

Или Църквата беше скрита в Авраам, Исаак и Яков от началото?

Имаше ли скрит Израел в Израел от неговото зачеване?

Замени ли Църквата Израел като нация, или изпъни Божията вечна цел, да има свята нация от царе и свещеници?

Има ли някакво по-голямо значение за името „Израел“ дадено на историческия човек наречен Яков, от това, което сме били водени да вярваме?

Божия план за човека, от началото, беше да напълни цялата земя с едно Свято Потомство, което ще победи и ще носи Неговия образ и подобие (Битие 1:26-27).

Пророк Исая пише, че цялата земя е пълна с Неговата Слава. (Исая 6:1-2)

Давид пише:

„Какво е човек („еноуш“ – човечеството, а не „иш“ – мъжа), че да го помниш? И човешкия син, че да го посещаваш? Защото Си го направил малко по-долен от ангелите, и Си го увенчал със слава и чест. Направил Си го да има власт над делата на ръцете Ти; поставил Си всичко под краката му:

(Псалм 8:4-6) KJV

Дори преди Бог да даде Закона на Мойсей, Той заяви Своето сърдечно желание към него. Той желаеше една свята нация, където всеки щеше да бъде свещеник, изпълвайки света с Неговата репутация и слава, понеже целия свят принадлежи на Него.

„Затова сега, ако наистина се покорите на гласа Ми, и пазите завета Ми, тогава ще Ми бъдете собствено богатство повече от всичките народи: защото цялата земя е Моя. И ще Ми бъдете царство от свещеници, и свят народ“.

(Изход 19:5-6)

Петър (в Новия завет) цитира този пасаж от писанието във второто си послание:

„Но вие сте избрано поколение, царско свещенство, свят народ, специален народ; за да показвате хваленията на Този, който ви е призовал от тъмнината в Своята чудесна светлина: Които в миналото не бяхте народ, а сега сте Божия народ: които не бяхте получили милост, но сега получихте“.

(1 Петрово 2:9-10) NKJV

Така че, Петър пише и заявява, че Църквата е това Царско свещенство и свят народ. Ето как църквата оперираше от началото. Апостолите тълкуваха Стария завет на Църквата.

А те продължаваха постоянно в апостолската доктрина, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите.

(Деяния 2:42) KJV

Спомнете си, че те нямаха Нов завет; те използваха Стария завет, за да служат с Божиите цели на учениците и да им разкриват настоящата истина. Те им тълкуваха сенките, преобразите, метафорите и притчите на Стария завет чрез Духа и показваха настоящото им приложение и уместност.

Това е, което се има предвид с израза „апостолска доктрина“. Интелектуалците не могат да научат това в библейските училища. Това е прясната Манна от небето като Излизащото Слово, от което човек се нуждае за ежедневния си живот. Човек не може да живее само с естествена храна.

Исус каза на дявола в Своето изкушение:

„А Той му отговори и каза: „Писано е: Човек няма да живее само с хляб, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“.

(Матей 4:4) NKJV

Ние се нуждаем от истински апостоли днес или в противен случай ще пропуснем апостолската доктрина.

Тези две писания, едното в Стария, а другото в Новия завет са от голямо значение. Апостол Петър, бивайки самият той юдеин, тълкува апостолски Божието Слово дадено на Мойсей под закона като го прилага за новозаветните вярващи в Христос.

Забележете, че словото дадено на Мойсей е вечно, но и условно.

„Ако вие наистина … тогава ще ви направя …

(Изход 19:5)

Петър казва на Църквата:

„Но вие сте избрано поколение, царско свещенство и свят народ“.

(1 Петрово 2:9) NKJV

Няма условие за това писание в Новия завет освен да имаме вяра.

Трябва да се зададе въпроса:

Петър или апостолите вярваха ли в заместването на юдеите и естествения Израел с Църквата като тълкуваха старозаветното писание, което беше дадено изключително за Израел тогава, а сега го прилагаха за вярващата новозаветна Църква?

Ако беше така, това щеше да направи Петър първият прилагащ „теологията на заместването“, както някои си съчиняват такъв начин на мислене. Но това не може да е така, защото действията на Петър, както ще видим в Новия завет, са противни на това мнение.

Дори апостол Павел заяви на филипяните, че той е израилтянин от племето на Вениамин и е обрязан в осмия ден, но сега счита всичко това за безполезно, за да се намери в Христос.

Какво имаше в предвид Йоан Кръстител като казваше на фарисеите, които идваха да се кръщават?

„Затова принасяйте плодове достойни за покаяние, и не започвайте да си казвате, че Авраам е ваш баща: защото казвам ви, че Бог може да издигне от тези камъни деца на Авраам“.

(Лука 3:8) NKJV

Толкова радикален беше Новия завет, че Петър, юдеин, трябваше да има едно много радикално видение, три пъти, преди Бог да може да го убеди и да го използва да отиде в дома на Корнилий, езичник, и да сподели Евангелието с неговото семейство.

След това, за да се усложнят допълнително нещата, докато говореше на тези гърци в дома на Корнилий, Святия Дух слезе върху необрязаните езичници точно както върху 120те юдеи в горницата! Това беше проблематично поради пророчеството на Йоил в Стария завет, което заявяваше, че изливането на Святия Дух беше белег, че Бог е посред Израел.

Същия този Петър заяви на деня на Петдесятница, че пророчеството на Йоил беше изпълнено, когато заяви за събитието: „това е, което е казано от пророк Йоил“. Но  това усложни нещата за Петър, защото той знаеше, че Йоил говори изключително за свещениците и народа на Израел и за Божия Дом.

Пророк Йоил:

„И ще познаете, че Аз [съм] сред Израел, и [че] Аз [съм] ГОСПОД вашия Бог, и няма друг: и народа Ми никога няма да се посрами. А след това ще излея Духа Си върху всяка плът; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, старците ви ще събуват сънища, младите ви ще виждат видения. И също и върху слугите и върху слугините ще изливам Духа Си в онези дни“.

(Йоил 2:27-29) NKJV

На деня на Петдесятница това се изпълни. Петър се изправи с единадесетте и смело заяви, че изливането е доказателството, че Бог е посред Израел. Те нямаха проблем да тълкуват изливането като пророческото слово на Йоил. Въпреки, че тези хора, които бяха на празника на деня на Петдесятница бяха от различни народи, всички те бяха обрязани и спазващи закона хора. Всички те бяха юдейски прозелити и следователно бяха Израел.

Но в книгата Деяния, глава десета, Бог изля Духа Си и върху необрязаните езичници. Според пророчеството на Йоил и тълкуванието на Петър, това означава, че Бог третираше вярващите юдеи и невярващите езичници като Израел. Петър отиде дори по-нататък като кръсти необрязаните вярващи с езически произход.

По-късно дойдоха юдейски вярващи от Ерусалим и казаха на Павел и на Варнава в Антиохия, че ако езическите вярващи не се обрежат и не спазват закона, не могат да бъдат спасени. След разгорещен дебат, Църквата в Антиохия изпрати Павел и Варнава в Ерусалим, за да получат яснота за този много важен въпрос.

Апостолите и старейшините в Ерусалим ги приеха и изслушаха докладите на Петър и на Павел. Апостол Яков, брата на Исус, ръководеше събранието.

На този първи изцяло юдейски апостолски съвет в Ерусалим, в Деяния 15, апостолския съвет искаше да знае следното:

Защо Павел не обрязва езическите вярващи?

Защо Петър е ходил в дома на Корнилий?

Защо ги е кръстил?

Въпроса, пред който те се изправиха беше решаващ за Църквата в онези дни, както и за нас днес. Спасението чрез Месията включваше ли и езичниците и ако е така, трябваше ли те също да станат юдеи чрез обрязване и спазване на закона?

Важно е да разберем тяхната загриженост. През целия Стар завет, всички Божии обещания относно спасението, бяха винаги насочвани към Авраам, Исаак, Яков, Израел, Ханаан – обещаната земя, Храма, престола на Давид – Сион, Ерусалим, и т.н.

Месията дойде при тази нация Израел в изпълнението на времето. Той беше юдеин по плът и също така обрязан на осмия ден според закона. Той ходеше и служеше в обещаната земя.

Много от пророчествата в Стария завет относно края на века са свързани с нацията Израел. Ако не е така, как трябва да тълкуваме Божието Слово в Новия завет относно Израел?

Ако е така, тогава тези обещания трябва да се разбират  като приложими единствено за естественото потомство на Авраам, и естествената юдейска нация, и обещаната земя оттатък Йордан. Тогава всички вярващи трябва да се обрежат и да станат част от този Израел и да изискват Божиите обещания относно Ханаан, като наследство.

Тогава последния храм с по-голямата слава, за който се говори от Агей, ще означава възстановен храм от тухли и хоросан в Ерусалим.

Помнете, че цялата Църква до тогава се състоеше само от израилтяните, естествените синове на Авраам, всички обрязани и живеещи в обещаната земя. Колко усложнена беше ситуацията, когато Бог прибавяше към Църквата Си не-юдейски вярващи и Той го направи по благодат чрез вяра, а не чрез действието на Закона и обрязването!

Въпросите, които те зададоха на това събрание бяха:

Може ли да бъде това?

Не трябва ли тези вярващи също да пазят Закона и особено да бъдат обрязани, за да станат част от Израел? Не е ли естествената юдейска нация, царската нация на Бог, която ще управлява света от естествената планина Сион, в изпълнението на времето. И нямали всички народи да дойдат при нея, за да бъдат благословени, както казва пророка? Много християни пътуват до Палестина днес, понеже те чувстват, че Палестина и Израел е, където ще бъде следващото движение на Бог.

Как тълкуваме следното обещание, и много подобни на него в Стария завет?

„Молете се за мира на Ерусалим: онези, които те обичат ще преуспяват“. Заради дома на ГОСПОДА нашия Бог ще търся доброто ти“

(Псалм 122: 6 и 9) NKJV

Този важен въпрос и много като него трябва да бъдат установени от Църквата в наши дни. Защото, ако не разпознаем сезона си, можем да бъдем разочаровани от остарели и неточни тълкувания. Това е, което се случи на първото апостолско събрание в Ерусалим. Те трябваше да открият Божието сърце по въпроса за юдеите и езичниците в Новозаветната епоха. Те знаеха Старозаветните управления на Израел и народите, но сега трябваше да отговорят на определени въпроси:

Кой е Божия Израел?

Има ли друг Сион и Ерусалим?

Кой е Дома на Давид?

Какво обещание и какъв град търсеше Авраам в Стария завет? Защо дори след като видя Ерусалим остана в шатрата си в обещаната земя и живееше там като чужденец?

„Чрез вяра той живя в земята на обещанието като [в] чужда страна, живеейки в шатри с Исаак и Яков, наследниците с него на същото обещание; понеже чакаше града, който имаше основи, чийто строител и създател [е] Бог“.

(Евреи 11:9-10) NKJV

Помнете, че Авраам видя Ерусалим, града на Мелхиседек в Битие четиринадесета глава. Защо Авраам, бащата на вярата би се отнасял към обещаната земя и Ерусалим като нещо чуждо? Имаше ли в палатка му с Исаак и Яков, някакъв белег, че той знаеше, че има нещо повече от естествено обещание? Изглежда сякаш Авраам, бащата на вярата, знаеше, че има по-велика земя, град и нация и той продължаваше да се движи и да търси.

Знам, че звучи сякаш продължаваме да задаваме трудни въпроси, въпроси, които ни провокират да мислим и да молим за водителството на Святия Дух докато изследваме Писанията. Ние трябва да си задаваме честни въпроси, за да търсим истината по този много важен въпрос.

Ако Павел заявява, че не целия Израел е част от Израел, тогава трябва ли да разбираме, че той казва тука, че има две нации? Трябва да установим мястото и ролята на Израел, който е истинския Израел и мястото и на Израел, който всъщност не е Израел. Павел чрез това изявление заявява, че има две нации Израел, едната в плътта, а другата в Духа. Новия завет обновяване на Стария ли е, или наистина е Нов завет?

Спасението чрез вяра заменя ли Закона и всички пророчески обещания към естествената нация, или вярата и благодатта са прибавени към него? Сега два начина за спасение ли има; единия чрез Закона и пророците и обрязването за юдейските вярващи, а другия, чрез вяра по благодат за езическите нации? Могат ли езическите вярващи сега да четат и да изискват Старозаветните обещания?

На събранието в Ерусалим, за да дискутират този въпрос бяха апостолите и стареите, но Деяния 15:5 също заявява:

Но някои от сектата на фарисеите, които бяха повярвали станаха, казвайки: „Трябва да ги обрежем, и да [им] заповядаме да пазят Закона на Мойсей“.

Това беше проблема; тези вярващи фарисеи настояваха, че Закона на Мойсей трябва да се спазва и, че езическите вярващи трябва да се обрязват. Те очевидно вярваха, че за да бъдете спасени, трябва също да станете част от естествената нация, Израел.

Те доказаха своя аргумент от начина, по който Бог прибавяше към Своите хора под Стария завет. Мойсей трябваше да обреже двамата си сина родени от дъщерята на Йотор. Йотор беше мадиамския свещеник. По същия начин и Йосиф обряза двамата си сина, Ефрем и Манасий, от Асенета. Тя беше дъщерята на Потифар, свещеника на Илиопол. Дори Юда се ожени за Суя, ханаанка, която му роди три сина. По-късно се ожени за ханаанката, Тамар, от която се родиха Фарес и Зара (Битие 28).

Имаше дори един инцидент, при който Яков предложи целият дом на Емор, евееца (ханаанец) да се обреже и да се прибави към нацията на Израел. (Битие 34:15).

Ето как, в Старозаветната история, спасението идваше към народите. Ако искаха да бъдат включени в благословенията на Бог, те трябваше да се обрежат и да се присъединят към естествената нация, Израел.

Аргумента на вярващите фарисеи, в събранието в Ерусалим, потвърждава объркването в църквата относно Закона и благодатта сред някои от влиятелните лидери.

Те вярваха, че човек трябва да вярва в Исус Христос, но също трябва да стане и юдеин чрез обрязване и да спазва Старозаветните изисквания към естествения Израел.

Не е ли това същото нещо, което продължава в църквата днес, прибавяйки Закона към благодатта? Хората сега дори казват, че преследват своите юдейски корени. Често се чудя защо Исус никога не наричаше Себе Си юдеин, а Човешкия Син.

А Павел предупреди християнските вярващи в Коринт:

„Затова, от сега нататък, ние не гледаме никого според плътта. Въпреки че сме познавали Христос по плът, все пак сега вече не Го познаваме така“.

(2 Коринтяни 5:16) NKJV

Вярвам, че ако нямаме яснота за това, което Бог е отделил в онзи ден в Ерусалим, можем да открием цялото пророческо служение да бъде отведено в заблуда от легалистичен дух. Пророците могат да бъдат искрени и ревностни за Бог, но все пак да са в опасност от това да заблудят църквата. Можем да поставим товари върху Божиите хора, които дори юдейския народ не е можел да носи.

Това нещо кой е Божия Израел, е решаващо за разбирането на есхатологията (неща относно края). Чувал съм много хора да казват, че Израел е стрелката на Божия часовник на последното време и гледайки Израел ние можем да разберем белезите на времената. Аз вярвам, че това е абсолютно вярно, но:

Въпроса, който задавам е: Кой Израел, естествения или духовния?

Ако се фокусираме на погрешната нация, град и храм, можем да бъдем в опасност от това да не изтълкуваме правилно какво става и да се фокусираме на плътта, а не на духа.

Не бъдете прекалено изненадани, когато уважавани пророци се борят да разберат този въпрос и бъркат естественото и духовното в този много важен въпрос. Дори съм забелязал как пророци, които са точни в духовни неща, са объркани относно есхатологията. Понеже не могат да идентифицират Израел.

Един добър пример за трудността на този въпрос се случил в историята на Израел през 70 г.сл.Хр. Римските армии приближавали Ерусалим. Имало два пророчески гласа говорещи на хората в Ерусалим. Помнете, че по-голямата част от църквата се състоеше от юдеи живеещи в Ерусалим.

Единия глас напомнял на хората, че Бог никога няма да унищожи Града и Храма. Те използвали Старозаветните обещания на Закона и пророците, за да убедят хората, че трябва просто да се молят за мира, протекцията и просперитета на Ерусалим и тогава ще имат мир и ще бъдат запазени и процъфтяващи.

Много израилтяни повярвали на тези пророци, понеже те използвали Старозаветните писания, за да ги убедят. За жалост повече от един милион, които се подчинили на пророците измрели в града по най-отвратителния и жесток начин. Но имало една група израилтяни, които не послушали тези пророци на онези дни. Те избягали в планините, когато видели Ерусалим обграден от армии и чули за войни и слухове за войни. Нито един от тези израилтяни не умрял.

Моя въпрос към Бог беше: Лъжеше ли псалмиста, когато каза, че трябва да се молим за мира на Ерусалим, защото в неговия мир и преуспяване и ние ще преуспяваме?

Тогава Бог ми говори и ми каза, че Неговото Слово винаги е истинно и не може да се промени, но приложението му може да се промени. Той ми каза, че нищо не се е случило на Неговия град и на Неговия храм през 70 г.сл.Хр.

Неговия Град се е подчинил на гласа Му и Неговата Църква, Нация, Град и Храм се отделили от Ерусалим и имали мир и протекция, точно както е записал псалмиста за нас.

Имаме още един добър пример по този въпрос в Стария завет.

Самуил, който съди Израел в продължение на 40 години беше объркан по отношение на Давид. Този, чиито думи никога не падаха на земята неизпълнени, сега не можеше да намери Божия цар сред синовете на Есей. Самуил, гледача, не можеше да види преместването от Саул към Давид, от естественото към духовното и от външния ръст към невидимото сърце.

Може ли това да е, понеже е бил под неправилното управление на цар Саул толкова дълго, това да е заразило пророка? Може ли да е, понеже духа на страх на Саул му е повлиял?

Никога не съм си мислел, че някога ще чета следващите думи относно Самуил, сочещи присъствието на страх в сърцето му:

„А Самуил каза, как да одита? Ако Саул чуе за това ще ме убие“.

(1 Царе 16:2)

Самуил каза на Бог, че не може да се покори на словото Му, защото ако Саул чуе за това ще го убие. И Бог каза на Самуил да вземе жертва и да каже на старейшините във Витлеем, че идва, за да жертва на Господа.

Какво да кажем за този настоящ сезон? Възможно ли е „старите пророци“ от предишния сезон да са заразили разбирането ни за есхатологията и настоящата истина чрез техния страх от бъдещето?

Удивен съм да видя как точни пророци от харизматичния сезон и дори от този апостолски сезон са заразени от страх. Те очакват световна катастрофа и по този начин позволяват на страха да сграбчи сърцата им, и в резултат на това търсят начин да избягат.

Разбира се, света ще става все по-тъмен, но ние не сме от света, че да се страхуваме, защото в Исая 60 е заявено, че върху нас ще осияе славата на Господа.

Пророк Исая:

„Стани, свети, защото светлината ти дойде и славата на Господа изгря върху теб. Защото ето тъмнина ще покрие земята и гъст мрак народите; но Господ ще изгрее върху тебе“.

(Исая 60:1-2) NKJV

Давид казва:

„Хиляда могат да падат до теб и десет хиляди от дясната ти страна, но няма да се приближи до тебе, само с очите си ще гледаш и ще видиш възмездието на нечестивите“.

(Псалм 91:7-8) NKJV

Пророк Малахия го казва по следния начин:

„Защото, ето, денят идва, горящ като пещ, и всичките горделиви, да, всички, които постъпват злонамерено ще бъдат като плява. И денят, който идва ще ги изгори“, казва ГОСПОД на войнствата. „Няма да им остави нито корен нито клон“.

(Малахия 4:1) NKJV

„Но на вас, които се страхувате от името Ми ще изгрее Слънцето на Правдата с изцеление в крилете си; и ще излезете и ще се угоите като хранени телета“.

(Малахия 4:2) NKJV

Павел казва:

А относно времената и сезоните, братя, нямате нужда да ви пиша. Защото сами вие знаете отлично, че деня на Господа ще дойде като крадец през нощта. Защото, когато казват: „Мир и безопасност!“ тогава внезапно унищожение идва върху тях, както болките върху раждаща жена. И няма да избягат. Но вие, братя, не сте в тъмнина, че този Ден да ви погълне като крадец. Вие всички сте синове на светлината и синове на деня. Ние не сме от нощта, нито сме от тъмнината“.

(1 Солунци 5:1-3) NKJV

Благодаря на Бога, че има една Давидова група, която всеки ден яде прясна манна и присъствен хляб от присъствието на Господа; хора, които живеят зад завесата. Те са движени от Духа и от Божието Слово, а не от светската медия и от страха от човека. Те са като слугата на Господа, за който се говори в Исая глава единадесета.

„Насладата му [е] в страха от ГОСПОДА, и Той няма да съди според това, което вижда с очите Си, нито ще решава според това, което чува с ушите Си;“

(Исая 11:3) NKJV

Поради разгорещения спор на събранието в Ерусалим, апостолите и стареите имаха друго събрание. Те не допуснаха фарисеите там.

Това събрание е това, което често се споменава като първия апостолски съвет.

„След това апостолите и стареите се събраха да разгледат въпроса … имаше голям спор“.

(Деяния 15:6-7)

Така че, дори сред апостолите и стареите имаше несъгласие. Вярвам, че фарисеите и собствената им юдейска култура им бяха повлияли.

Петър се изправи и свидетелства какво беше направил Бог сред езичниците, как повярваха те и как Бог ги кръсти със Святия Дух; точно както и тях. Той завършва със следното изявление:

„И така Бог, Който познава сърцето, ги призна като им даде Святия Дух, точно като [направи] и с нас, и не направи никаква разлика между нас и тях, очиствайки сърцата им чрез вяра. И така сега, защо изпитвате Бог, като поставяте бреме върху врата на учениците, което нито бащите ни нито ние можехме да носим? Но ние вярваме, че чрез благодатта на Господ Исус Христос ще се спасим по същия начин както и те“.

(Деяния 5:9-11) NKJV

Свидетелството на Петър е много важно, защото той беше този, който имаше големи проблеми в началото да разбере „юдео-езическата“ ситуация. Той беше първия, който прескочи културната бариера към не-юдеите. Неговото изявление към апостолския съвет може да се обобщи по следния начин:

а) Бог познава сърцата:

Тук Петър заявява, че спасението е работа на сърцето. Бог ги призна като им даде Святия Дух.

Спомнете си, че пророк Йоил каза, че Святия Дух се дава като белег, че Бог е посред Своите хора Израел и показва кои са синовете Му и дъщерите Му, като излива Духа Си върху тях. Това е точно това, което Бог каза на Самуил, преди стотици години, когато го изпрати в къщата на Есей.

„Не гледай на външния изглед, понеже Бог гледа сърцето“.

(1 Царе 16:7)

б) Бог не направи разлика между юдеи и езичници: В Новия завет, Бог не вижда юдеи или гърци, а един нов човек. Ние правилно можем да попитаме: Обрязването и Закона, или сърцето е това, което ни квалифицира в Божиите очи, за да бъдем наречени Божия Израел?

„И така сега, защо изпитвате Бог като поставяте товар на врата на учениците?“

Петър нарича тези езически вярващи, ученици. Той предупреждава събранието да не изпитват Бог, като поставят под съмнение начина, по който Той действа и кого нарича Израел.

„Но ние вярваме, че чрез благодатта на Господ Исус Христос ще се спасим по същия начин както и те“.

в) Той заявява, че няма два отделни начина за спасение, единия за юдеите, а другия за езичниците. По благодат чрез вяра и юдейските и езическите вярващи са спасени.

Аз вярвам, че е много важно за нас днес да разберем, че това, което Петър каза, е в съгласие с това, което апостол Павел каза във всичките си писания. И юдеите и не-юдеите имат нужда от спасение. Без Христос няма значение дали си юдеин или не. Ти си грешник нуждаещ се от спасение.