РАЗБИРАНЕ НА ПРИНЦИПА

Сега, след като сте преминали през библейската изповед, нека да погледнем към принципа, който ще наречем ключ, чрез който ще можете да участвате в Божиите доставки за вашето изцеление. Може би не съществува друг предмет, така важен за вашето здраве и изцеление, както принципът да назоваваш нещата, преди още да са станали. Пълно учение по този предмет може да получите чрез книгата от същия автор – “Динамична вяра и изповед”.  В Римляни 4:17-22 ние виждаме, че Авраам е бил абсолютно убеден, че Бог непременно ще изпълни това, което е обещал. Начинът, чрез който трябва да се стигне до това убеждение, е да се назовават тези неща, които още не са изявени и  още не  съществуват. Ние заключаваме това от Римляни 4:17: “(както е писано: “Направих те отец на много народи”) пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува”. Тук Павел ни праща в Битие 17 глава. Там ще видите, че Бог назовава Авраам “баща на много народи”, преди още да му беше обещал дете, като научи Авраам да прави същото. Бог промени и името му от Аврам на Авраам, което означава: “баща на народи или на множество”. По този начин, Той искаше да го убеди да назове онези неща, които още не бяха дошли в реалността. Бог ги даде чрез обещание, но Авраам беше този, който трябваше да ги извика в съществуване чрез смесване на Божието Слово с вяра. Всякога той казваше: “Аз съм Авраам” –  така той назоваваше нещата, още преди да са били изявени. Той не вземаше под съображение факта, че беше стар. Той не е обикалял нагоре-надолу да казва: “Аз съм стар”, защото наистина беше стар, но той казваше: “Аз съм Авраам – баща на народи”. Ето, този беше Божият метод, който искаше да промени неговите представи и да го доведе до пълно убеждение. Павел също ни даде един принцип в Първо Коринтяни 1:27-28, “Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите”. Защо избра Бог немощните неща на света? За да посрами силните! “Още и долните и презрените неща на света избра Бог, да и ония, които ги няма, за да унищожи тези, които ги има”. С други думи, Бог избра духовните сили, които не се виждат, да премахне естествените неща, които са на лице. Този е библейският принцип да се извикват в действително съществувание онези неща, които още не съществуват. Във Второ Коринтяни 4:13 Павел казва: “А като имаме същия дух на вяра, според писаното: Повярвах, затова и говорех, то и ние понеже вярваме, затова и говорим!” Тук Павел цитира Давид, когато каза: “Аз няма да умра, но ще живея и ще разказвам делата Господни” (Псалм 118:17). Когато дойдем до Божественото изцеление, ето, този е жизненият принцип –  нужно е да изявим за себе си какво ни разкрива Божието Слово, независимо от обстоятелствата около нас и от чувствата ни. В Римляни 10:6-8 Павел казва, че праведният, който е във вярата, казва: “Думата е близо при теб, в устата ти и в сърцето ти!” Забележете, думата първо е в устата и тогава в сърцето. Божието Слово се всажда в сърцата, след като го изговорим. Не съществува нищо друго по-важно от това да изявявате  онова, което Бог е казал за вас, чрез вашия собствен глас. Даването гласност на Божието Слово е  методът за извикване в действително съществуване на неща, които са обещани, но все още не са изявени. Когато постъпвате по този начин, някой може да ви каже, че отричате действителността, но това не е вярно –  вие установявате това, което Бог е казал като истина относно изцелението, въпреки че то още не е реалност в телата ви. Не можете да отречете, че болестта съществува, но може да отречете нейното право на съществуване в телата ви, понеже сте изкупени от проклятието на закона и сте освободени от властта на тъмнината (Галатяни 3:13; Колосяни 1:13). Бог ни е подарил всичко, което е потребно за живота и благочестието. Тези неща ни принадлежат (2 Петрово 1:3-4). Когато сте болни изповядвайте, че сте изцелени в раните на Исус. Вие извиквате това, което Бог вече ви е подарил, дори то да не е още изявено. Този е Божият метод на извикване в съществуване на материални неща в действителния свят, които не са изявени. Някои не разбират правилно този принцип и назовават нещата, които са налице като нещо, което не съществува. Те отричат това, което съществува! Няма резултат в отричането, че болестта не съществува. Силата се състои в назоваването на изцелението и здравето, което да бъде смесено с вяра в Божието Слово! Когато сте болни не отричайте това, но не изповядвайте болестта, защото това ще установи във вас постоянно настоящето ви състояние. Отричането на болестта не ще ви направи по-добре, но смесването на вярата с Божието Слово ще извикат Божиите обещания да се изявят в телата ви. Този начин на изповед ще ви убеди напълно в здравето ви и изцелението ви ще бъде неизбежен резултат. Някои може би ще кажат, че е лъжа, ако изповядвате изцеление, когато сте все още болни. По този начин вие просто извиквате изцелението си, което вече е обещано, макар то да не е още изявено в тялото. Така вие практикувате Божието лекарство. Вие не се опитвате да убедите някои, че не сте болни, но изявявате това, което вече Бог е казал в Словото Си и че то е факт, независимо от настоящето ви състояние. Словото казва в Първо Петрово 2:24 следното: “В чиито рани вие оздравяхте”. Забележете, че глаголът е в минало време и това изцеление не е още изявено в телата ви. Имате право да назовавате, че телата ви са добре въз основа на словото от Лука 17:5-6 и Марка 11:23. Телата ви слушат думите ви и се подчиняват на тях, ако тези думи са произнесени с вяра и не допускате съмнение в сърцата си. Вашите думи имат по-голям ефект върху телата ви, отколкото думите на други хора. Телата ви са създадени със способността да изцеляват себе си и да направят всяка част да функционира правилно. Някои болести са налице от нарушен химически баланс в телата ви и мозъкът, който контролира говора, също има способност да контролира и секрецията на химикалите в тях. В Марка 11:23 Исус казва: “Ще имате това, което казвате!”

 

Назовавайте това, което искате

 

Единствената грешка, която толкова много християни правят, е, че говорят за положението, в което се намират, а не как трябва те да се намират. Така те установяват обстоятелствата, в които се намират и условията, в които живеят дълбоко в сърцата, ума и в телата си. Четох една статия преди много години за една жена, която страдала доста време от треска. Лекарите не са намерили нещо, което да не е в ред физически. Те са я разпитали подробно и са открили, че когато в живота й се случи нещо, което не е добро, тя винаги казвала: “О, това ме наранява ужасно”. Тази фраза тя изговаряла много пъти на ден. Те, след като не са констатирали органическо заболяване, са я помолили повече да не казва тези думи. В разстояние на няколко седмици температурата й спаднала. Колко пъти казвате следните думи: “Когато ям тази храна, винаги ми става лошо!”, “Моят кръст ще ме убие”, “Тези деца ще ме невротизират” или “Грипът ме хваща вече”?  Вашите собствени думи инструктират телата ви и имунната ви система ще откликне съвсем естествено на думите ви. Божият метод е да изговаряте позитивни неща, дори и когато те още не са реалност във вашите тела. Назовавайте ги дотогава, докато те се изявят. Вие имате право, дадено от Бога, да упражнявате власт над телата си.  В Римляни 8:13 Павел казва: “Защото ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате действията на тялото, ще живеете”. Вашата плът иска да казва това, което чувствате, но вашият дух, когато е обучен, желае да казва това, което казва Бог. Вашите тела ще правят това, което изисква вашият дух. Ако храните духовния човек с Божието Слово, тогава той ще изиска тялото му да бъде в пълна хармония с това Слово. Когато вие тренирате физкултура, изисквате повече енергия от телата си, сърцето започва да бие по-бързо, така че телата ви откликват на вашите изисквания и кислородът достига достатъчно до всяка една клетка, но вие трябва да направите това изискване, преди да стане всичко това. Дори кучето или котката биха изпълнили вашите заповеди, колко повече вашите тела биха се подчинили на Божието Слово, изговорено от вашата уста. Истината е, че те правят това, каквото вие им заповядате, било то добро или лошо, затова помислете върху думите си!

Преди години се появи една статия в “Таймс, Шревепорт – Луизиана” от един неврохирург – “Говорете на вашите тела, за да се освободят от болестите”. Той използваше методът, наречен умствено упражнение, който е в състояние да накара телата да правят това, което ние им заповядаме. Посочи примери как един диабетик трябва да инструктира своя панкреас да доставя инсулин или как едно лице с високо кръвно налягане трябва да казва, че кръвното му е нормално. Няма значение дали пациентът знае къде се намира панкреасът. Има голяма истина в Марка 11:23, обаче много хора не знаят това. Вие може да имате онова, което казвате с вяра, но повечето от хората казват това, което имат в момента. Бог създаде човешкото тяло да живее вечно, но грехът донесе проклятието на болестта и смъртта. Човешкото тяло има наследена способност да изцелява себе си и поради химическия дисбаланс, често пъти функционирането на някои органи е неправилно. Затова чрез химическия състав на лекарството, доставено в тялото, се ускорява изцелителния процес. Обаче Божието Слово е оригиналното и най-силно лекарство. Именно то създаде човешкото тяло и  то се изпраща за специфичните цели на изцелението (Псалм 107:20). Медицината е констатирала, че принципите от Марка 11:23 действително могат да доставят изцеление на телата. Думите на Исус от Лука 17:6 са пределно ясни: “Ако имате вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тази черница: Изкорени се и се насади в морето, и тя би ви послушала”. Исус в действителност не говори за дървета, но за проблемите, които се изпречват в живота ни, независимо дали вие изисквате вашето кръвно налягане да бъде нормално или заповядвате на секретите на панкреаса да бъдат достатъчни. Винаги ще има хора, които да ви обвиняват в лъжа, понеже те не могат да разберат този принцип на вяра. Не е нужно да правите тези изповеди пред други хора. Правете ги, когато сте сами, когато сте в молитва и общение с Господа! Когато сте болни, казвайте, че сте добре, защото вие изисквате това, което нямате. Ако поставите този принцип в практиката и го направите ваш начин на живот, тогава телата ви ще правят това, което казвате с вяра, която се основава на Божието Слово. Не, не ще се случат тези неща поради това, че ги назовавате, но поради факта, че чрез назоваването вие извиквате съществуването им в материалния свят. Изговарянето е начин да посеете семето, от което се нуждаете. Изговореното Слово на Бога сее духовния живот във физическото тяло (Йоан 6:63). Неговото Слово е нетленно семе и то произвежда семе според вида си. Аз ви призовавам да отделяте време за лично общение с Бога всеки ден. Направете това практика – да размишлявате върху Словото Му и да го изговаряте на телата си. Вземайте това лекарство два-три пъти дневно, тогава удвоете вашите изповеди в областта, където имате най-много проблеми! Молете се със силата на Словото за телата си! Изповядвайте го, че е истина, докато бъдете напълно убедени в това. Вашите тела ще откликнат на гласа ви, когато изповядвате Божието Слово с вяра!