Погрешни схващания за изцелението

Има много новородени християни, които искрено и чистосърдечно са посветили живота си на Бога, но дори след молитвата за изцеление продължават да страдат. Това може да се дължи на погрешно разбиране на поучението от Божието Слово. Те вероятно не са разбрали, че Бог е обещал изцеление на всеки, който иска с вяра. Поради това, че не осъзнават колко голяма е Божията гаранция за изцеление, те са се молили със съмнение.

Непоколебима вяра

Бог казва: Нека иска с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа (Яков 1:6-7). Често такива хора идват за молитва, мислейки си, че НАИСТИНА вярват и не се съмняват ни най-малко. Но след проверката се оказва, че вярата им се колебае. Те казват: “Наистина си мислех, че ще бъда изцелен сега, но изглежда, че не съм имал достатъчно вяра.”

В действителност тези хора имат вяра. Но тя се колебае, поради погрешно тълкуване на Божието Слово. Те са били поучавани в доктрини, които не могат да бъдат доказани от Словото. Това са човешки традиции, които правят Словото на Бога неефективно (Марко 7:13) за човека, който ги спазва. Исус казва на такива учители: Обаче напразно Ме почитат, като  предават за поучения човешки заповеди (Марко 7:7; Матей 15:9). Бог е гарантирал изцеление за хората Си. Но някои, представящи се за Негови служители, са им казали, че Той не е имал предвид точно това!

Страдание за Божия слава

Друга известна заблуда е, че някои хора не могат да бъдат изцелени, защото страдат за Божия слава. Това поучение се основава на две погрешно тълкувани случки в служението на Христос. Когато Исус разбра, че Лазар е болен, Той каза: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея (Йоан 11:4). Когато Исус дойде във Витания и беше посрещнат от сестрите на Лазар, те със сигурност не Го хвалеха. Нямаше прославяне на Бога, или Неговия Син. Но Божият Син беше прославен, когато Лазар излезе от гроба (виж стих 44).

При друг случай, някои от учениците на Исус Го запитаха за един слепороден човек. Те се чудеха дали е съгрешил той, или неговите родители. (Това е пример за погрешното отношение, което се среща днес, относно връзката между болестта и греха.) Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в Него Божиите дела (Йоан 9:3). Това не означава, че човекът и родителите му никога не са извършили грях, защото знаем, че всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога (Римляни 3:23). Тук Исус иска да каже, че тази слепота, която беше необичайна, не е директно наказание за някакъв необикновен грях. Но ако този човек беше сляп за Божията слава, тогава Исус работеше срещу славата на Бога, защото в същия ден Той възстанови зрението му. Сама по себе си слепотата не прославяше Бога. Но тя стана причина Божиите дела да се проявят в него. Когато хората видяха, че слепият от рождение човек вижда, Бог беше прославен.

Ако ти страдаш за Божия слава, позволи на Бог да бъде прославен СЕГА, като приемеш изцеление от Него. Свидетелствай на всеки около тебе за могъщата сила на Господа, която носи освобождение на всички, които Му уповават! Нито веднъж по време на земното Си служение Исус не заповяда на някой да се разболее. Но много пъти Той заповядваше на хора да оздравеят и те биваха изцелени чрез Словото Му. Нито веднъж не отговори на болен човек, дошъл при Него за изцеление: “Божията воля за теб е да си останеш болен за Негова слава.” Исус Христос е Същият вчера, днес и завинаги (Евреи 13:8).

Не е логично да мислим, че докато беше тук на земята, Той прославяше Отец, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между хората (Матей 4:23), а сега, когато се върна при Отец, Той се прославя чрез търпеливото страдание на хората, твърдящи, че това е проявление на Неговата любов. Не е чудно, че грешниците не искат да споделят тази любов! Никъде в Словото не се говори, че болестта е израз на Божието благоволение. Напротив, тя е наказание за греха (виж Второзаконие 28:22-28,61).

Наградата за покорство е здраве и изцеление (виж Изход 15:26). Най-несъстоятелното нещо в “страданието за Божия слава” е, че тези хора, които не отиват при Бога за изцеление, не се колебаят ни най-малко да направят по човешки всичко възможно, за да облекчат болката си и да възстановят своето здраве. Ако болестта наистина беше Божията воля за тях, трябва ли да се опитват да избягат от нея?! Представи си, че аз ти кажа: “Работя в този град за славата на Бога. Неговата воля е да съм тук. Но ще остана само, докато намеря начин да се измъкна от тук. Напускам веднага щом спечеля, изпрося, или взема на заем пари за автобусния билет.” Хората ще бъдат ужасени и вероятно ще ме обвинят, че се бунтувам срещу Бога. Въпреки това има такива, които казват, че страдат за Божията слава, а е очевидно, че ще продължат да са болни само, докато е невъзможно да се излекуват. Това не е ли нелогично?!

Болестта не е Божията воля

Болестта е дело на дявола. Божията воля е Неговите хора да преуспяват и да са здрави (ІІІ Йоан 2). Затова нека идваме пред Бога, без да се съмняваме, с пълна увереност, че се молим според Неговата воля. И увереността, която имаме спрямо Него е това, че ако искаме нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако ни слуша, за каквото и да Му поискаме, знаем, че получаваме това, което сме искали от Него (І Йоан 4:14-15). Тези, които поддържат схващането, че може да си болен, защото Бог иска така, подкрепят позицията си с няколко случая в Писанията. Според тях тезата им е вярна, поради това, че Бог е решил някои от най-добрите Му служители да изтърпят страдания. В най-добрият случай, това е само косвено доказателство, което трябва да се приеме “с резерви” при всеки съдебен процес. При внимателно изучаване се оказва, че тези случаи не са никакво доказателство.

Борба за съвършенство

Нека разгледаме първо случая с болестта на Йов. Според свидетелството на Самия бог, Йов беше съвършен и праведен човек, защото се бои от Бога и се отдалечава от злото (Йов 1:8). На Йов не се приписва никаква божествена или свръхестествена перфектност. Всеки християнин би трябвало да бъде съвършен поне колкото Йов, защото нашите възможности, привилегии и сила са далеч по-големи. Исус ни е заповядал да бъдем съвършени както е съвършен вашият Небесен Отец (Матей 5:48). Писанията – които Йов нямаше привилегията да чете, защото живя много преди те да бъдат написани – бяха дадени, за да бъде Божият човек усъвършенстван (ІІ Тимотей 3:17). Християнин, който се задоволява с нещо по-малко от това да бъде съвършен, не е в Божията воля и в позиция да търси изцеление. Трябва да кажем като Павел:Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен, но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бях уловен от Христос Исус (Филипяни 3:12). Трябва да държим тази цел постоянно пред нас, непрестанно стремейки се към нея. Никога не си намирай извинения, че не си перфектен.

Съвършенството е твоята цел. Бог счете Йов за съвършен, защото той искрено се боеше от Него и се въздържаше (избягваше, не се удоволстваше) от злото. При подробно изучаване на книгата Йов, внимателният читател ще открие достатъчно причини в самия Йов за нещастието, което го сполетя. Бог не подлага верните Си и възлюбени последователи на мъченията на сатана просто, за да докаже на дявола, че е прав. Действително, верността на Йов и неоснователното самохвалство на дявола бяха доказани, но много по-значима беше причината за това изпитание. Книгата Йов показва, че дори и съвършеният човек може да стане по-добър.

Страхът не е вяра

Забележете, че Йов беше хвален заради своя страх от Бога, но това не беше единственият му страх. Когато беше лишен от семейството и имота си, страдащ в тялото си и проклинат от жена си, той извика: Онова, от което се боях най-много, ми се случи (Йов 3:25). Вярата е нашата защита срещу греха и болестта, когато тези врагове посегнат на живота ни. Сатана видя това като ограда около Йов, през която не можеше да проникне. Но страхът, противникът на вярата, направи отвор в оградата, през който врагът може да влезе. Не трябва да осъждаме Йов за отношението му, защото той нямаше Писанията като нас. Неговото познание за Бога идваше само от устните предания и непълното директно лично откровение от Бог. (Общоприето мнение е, че Йов е най-рано написаната книга от Библията). Не е чудно, че Йов нямаше достатъчно вяра, за да се предпази от атаката на сатана, защото вярата идва от слушане на Божието Слово.

Но ние, които имаме толкова лесен достъп до Божиите славни обещания, трябва да ги хванем здраво чрез вяра и да направим стъпка напред в славната свобода, дадена на Божиите синове. Като Негови деца, ние няма нужда да се покриваме с пепел като Йов, търсейки извинение да останем в робството на болестта и опресията на сатана. Това мъчение на Йов не дойде от Бога. Тогава сатана… порази Йов с лоши циреи (Йов 2:7). Но дори и това не би могло да стане без Божието разрешение.

Време на изпитание

В своето отчаяние, Йов провери отношението си към Бога и въпреки душевните си борби, откри ново взаимоотношение с Него. Действително, преди той се боеше от Бога, вършейки ревностно това, което беше правилно и се отдалечаваше от злото, но сега съпругата му го подтикваше да прокълне Бога и да умре (виж Йов 2:9) и приятелите му го обвиняваха във всякакви грехове, като му ги посочваха един след друг. В това време Йов откри, че само едно нещо си оставаше непоклатимо в неговия тотално променящ се живот. В своето страдание той извика: Ако и да ме убие Той, аз пак ще Му уповавам(Йов 13:15). Бог не би могъл да не забележи такава вяра. Незабавно Той започна да работи за избавлението на Йов и му откри Себе Си. Малко са хората, на които Бог се е открил с подобна слава и великолепие.

В светлината на това откровение, Йов имаше чудесната възможност да сравни собствената си праведност с тази на Създателя и откри, че неговата е отчайващо недостатъчно. Тогава той дойде пред Бога не в дух на себеправедност, но в истинско смирение и покаяние (Йов 42:6), смесено с вяра. Той дори желаеше да се моли за освобождението на обвинителите си: И Господ преобърна плена на Йов, когато той се помоли за приятелите си (Йов 42:10). Но най-чудесната част от тази история се съдържа в заключителните стихове на тази книга. След като Йов се покая от своята себеправедност и липса на доверие, след като доказа смирението и простителността си, като се помоли за своите приятели, Бог го освободи от плена на сатана. Възстановена беше цялата му предишна слава, като имаше дори повече, отколкото в началото. Той живя още 140 години и няма никакви сведения, че през това време е имал дори един цирей, който да го безпокои! Ако си следвал примера с Йов, засипан с пепел, оплаквайки участта си и обвинявайки Бога за състоянието си, време е да погледнеш по друг начин на този герой. Постави доверието си в Бога, както направи Йов, дори да изглежда, че това само те води към смърт. Започни да изследваш Писанията и се моли върху тях така, сякаш никога не си чувал обясненията, добавени от човешките традиции. Потърси Самия бог, за да откриеш причината за болестта си и когато я разбереш, отърви се от нея. После като Йов, ти ще бъдеш освободен от робството, защото Бог е същият и днес!

Враговете на Евангелието на изцелението посочват примери, където наистина Божии деца не са били изцелени. Поради това те казват, че няма гаранция, че Бог изцелява всеки, който изпълни Неговите условия. Бог е предвидил, че хората ще се опитат да подложат на съмнение делото Му. Затова внимателно ни е показал в Словото Си причините за болестта, която се задържа за известно време в присъствието на могъщата чудотворна сила на Христос и на първите ученици, с които Той работи, потвърждавайки Словото със знаменията, които ги придружаваха (Марко 16:20).

Служението на Павел

Бог извърши особени чудеса в служението на Павел. Много от тези, които се докосваха до него, биваха изцеляване, дори мъже и жени, които нямаха личен контакт с него биваха избавяни от болести и освобождавани от зли духове, когато им носеха кърпи и престилки от тялото на Павел (Деяния 19:11-12).

Знаем, че един негов съработник – Епафродит се разболя смъртно, докато беше заедно с Павел. Точно така се казва във Филипяни 2:27. Но историята не свършва до тук. В същия стих се свидетелства, че Бог му показа милост, така че да може да пропътува дългия път от Рим до Филипи, независимо от трудностите на такова пътуване в ония дни. Това беше демонстрация за филипяните колко велика е силата и любовта на Бога към този човек. В стих 30 Павел обяснява причината за тази болест. Понеже за Христовото дело той дойде близо до смърт, като изложи живота си а опасност, за да допълни липсата на вашите услуги към мене. Дарбите на изцеление не гарантират неограничено количество сила и енергия за човешкото тяло. Възможно е дори и при такава значима работа, като донасянето на благовестието и молитва за болните, тялото да се натовари повече, отколкото Бог му е определил да издържи, резултата от което е болест. Но дори и в такава ситуация Бог показва Своята милост.

Даже и да е необходим период на пълна почивка и възстановяване, няма нужда да ходиш в постоянно поражение, поради нервни кризи или други болести, причинени от преумора.

Някои твърдят, че Павел имаше свой личен лекар – Лука, който пътуваше с него, за да се грижи за здравето му. Действително Лука беше лекар по професия (виж Колосяни 4:14). Да твърдим, че Павел избра Лука, за да се движи с него, поради лекарските му способности, е също толкова смислено, колкото предположението, че Исус е взел Матей като Свой личен бирник. Никъде в Писанията не е записано, че Лука е лекувал Павел, или някой друг болен човек с методите на медицината. Само се споменава на едно място, че е бил лекар. Като автор на “Евангелието от Лука” и “Деяния на апостолите”, той е записал много случаи на чудотворни изцеления. Забележителното е, че всеки от тях е описан като сто процента чудо. Никъде не пише, че Лука или някой друг лекар е оказал някаква медицинска помощ като допълнение към чудотворната сила на Бога. Без съмнение като лекар Лука е бил особено впечатлен, когато Христос и Неговите изпълнени с Духа ученици са освобождавали хората от болести, които лекарите безуспешно са се опитвали да лекуват. Лука пише: И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и бе похарчила за лекари целия си имот, без да може да бъде излекувана от никого, се приближи изотзад и се допря до полата на дрехата Му; и начаса престана кръвотечението й (Лука 8:43-44).

Великият Лекар

Истина е, че има добри лекари, които са облекчили страданията на много хора. По света има достатъчно много хора, които никога не са научили за изцелителната сила на Бога. Те създават работа на всички лекари, оправдавайки напълно тяхното съществуване. Но тези, които познават Великия Лекар, би трябвало да чакат в Неговите крака, вместо в препълнените приемни на земните доктори. Тук можем да намерим облекчение – пълно и безплатно, без медицина или операция – за да бъдат телата ни здрави и силни за Негова слава. Без съмнение Той е заслужил всяко едно свидетелство, което любящите Му последователи могат да дадат за Неговите способности и вярност.

Много хора са страдали с години, чакайки да бъдат излекувани от някой от най-известните по това време лекари. Само ако чакаха на Бога и внимаваха на инструкциите Му, както биха правили, ако изпълняваха заповедите на земните доктори, те щяха да бъдат изцелени. Започни от днес да изпитваш себе си според Божието Слово. Открий какво казва Той, че трябва да се направи и го направи. Това лечение не е експериментално То е доказано и изпробвано – с абсолютната гаранция, че е 100 процента ефективно, когато се прилага според указанията.

Трън в плътта

Опитвайки се да докажат, че Бог не изцелява всички, много хора цитират ІІ Коринтяни 12:7-10: А за да не се превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от сатана, да ме мъчи, та да не се превъзнасям. Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене; и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат, защото силата Ми в немощ се показва съвършена… Затова не е ли по-добре да се прославя в немощите си. Какъвто и да е бил тръна на Павел, Божията благодат беше достатъчна за него. Изброените във Второ Коринтяни, глава 11 постижения и страдания би трябвало да са достатъчни за проверката на тази благодат. Но не можем да твърдим, че трънът на Павел беше физически дефект, защото в този пасаж от Писанията не се споменава нищо за болест. Най-ревностните защитници на тази теза стигат до там, че твърдят: “Предполага се, че трънът в плътта на Павел е бил хронично възпаление на окото” (превод на Библията на Скофилд, стр. 1239).

В светлината на славните обещания за изцеление, дадени смело в Божието Слово, само едно предположение, че Павел е бил болен, не би могло да ги отмени.

Терминът “трън в плътта” толкова често е бил свързван с болест, че е придобил това значение в мисленето на много хора, които са чели този стих. но нека изследваме неговата употреба на други места в Библията, за да видим дали авторът е имал предвид това. В Числа 33:55 има предупреждение към Израел: Но ако не изгоните пред себе си жителите на земята, тогава ония от тях, които оставите, ще бъдат тръни в очите ви и бодли в ребрата ви. Това предупреждение се повтаря в Исус Навин 23:13 и Съдии 3:3. Така че трънът не се отнася за нещо относно тялото, но за неприятности, причинени от хора. Павел нарича въпросният трън “пратеник от сатана да ме мъчи” (ІІ Коринтяни 12:7). Думата, преведена като мъчи означава “удрям с ръка, сражавам се със”. Изброявайки немощите, в които Павел предпочита да се прослави (ІІ Коринтяни 11:23-33), никъде не се споменава болест или слепота, а гонения. Той говори за умора и болка, но боят, ударите с камъни, гладът и студът не са ли достатъчна причина за умора и болка? След като разгледаме списъка със страданията и постиженията на Павел, ще видим, че е по-трудно да повярваме, че той е минал през всички тези неща, като е бил и физически болен, отколкото да приемем това, че е бил запазен здрав от Божията сила. Бог не гледа на лице (Колосяни 3:25). Неговите обещания са твои! Не бъди заблуден от никой човек. Вярвай на Божието Слово, а не на традициите, изградени около него.

Когато пламъкът на твоята вяра заблести силно и ти не се съмняваш повече, можеш да поискаш от Бога всичко, което е обещал и ще ти бъде дадено!