Как да приемеш изцелението си

На пътя за Ерихон седеше един сляп човек на име Вартимей. Той беше просяк. Вартимей беше чул, че Исус изцелявал болните, отварял очите на слепите и правел немите езици да хвалят Господа. Но сега той за първи път имаше възможност да срещне Христос. Когато разбра, че Исус минава покрай него, слепецът извика: Исусе, сине Давидов, смили се за мене(Марко 10:47). Срещу този просяк нямаше никаква съпротива, докато си седеше на пътя с паничка в ръка. Докато хората страдат търпеливо в неволята си, те никога не срещат съпротива. Но когато някой започне да вика към Христос за помощ – проправяйки си път към победата – цялата сила на сатана се обръща в опозиция срещу него.

Но въпреки това, по-велик е Този, който е в теб от този, който е в света (І Йоан 4:4). Исус каза: Давам ви власт… над цялата сила на врага (Лука 10:19). Не бъди победен! Христос в теб е по-велик от силата на врага, която е в света.

Не се предавай – бъди настойчив

Веднага щом Вартимей извика към Господ за помощ, мнозина го мъмриха да млъкне (Марко 10:48). Те правеха всичко възможно, за да го обезсърчат и да не може той да си получи изцелението. Забележете вярата на този човек (стих 48). Той не можеше да бъде обезкуражен, защото беше решил да прогледне и знаеше, че единствено Исус можеше да му помогне. Колкото повече хора се опитваха да го разубедят, толкова по-високо започваше да вика той: Сине Давидов, смили се за мене. Когато Исус видя, че Вартимей няма да се предаде, Той спря и заповяда да го извикат. Когато Му го доведоха, Той каза на слепия: Какво искаш да ти сторя? Вартимей отговори: Господи, да прогледам. Тогава Исус му каза: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледна и тръгна подир Него по пътя (Марко 10:52).

Ако Вартимей беше слушал хората, той щеше да се откаже и никога да не бъде изцелен. Бог възнаграждава тези, които усърдно Го търсят(Евреи 11:6). Ти не трябва да се обезкуражаваш. Много е важно да бъдеш наистина решен да настояваш, докато дойде победата. Ако някой се е измолил до победа преди да дойде на молитвената редица, нищо няма до го обезсърчи. Той ще постоянства, докато получи изцелението.

Помни Голгота

Давид каза: Благославяй, душе моя, ГОСПОДА и не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния (Псалм 103:2). Това означава “помни всичките Му благодеяния”. За да си спомним за всички благодеяния на Бога, трябва да се върнем при Голгота. Добрините, които споменава Давид, са прощаване на всички грехове и изцеляване на всички болести – не само част от болестите и греховете ни, но ВСИЧКИ – всеки грях и всяка болест! Това е благодеянието на Голгота. Седемстотин години преди Голгота, Исая очакваше Кръста. На него той видя един умиращ човек, чиято кръв се проливаше за греховете на света. Но Той умираше с наранен и кървящ от ударите на камшика гръб, удари, които понесе, за да можем да бъдем свободни от болестта също така, както и от греха. Говорейки под вдъхновението на Святия Дух, Исая извика пророчески:Той бе презрян и отхвърлен от човеците, човек на скърби и навикнал на печал; и като човек, от когото отвръщат хората лице; презрян бе и за нищо Го не счетохме. Но Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари: а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но Той беше наранен поради нашите престъпления, бит беше поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието, докарващо нашия мир; и с Неговите рани се изцелихме (Исая 53:3-5).

Така че, на Голгота ние бяхме изцелени чрез Неговите рани. Шестдесет години след Голгота, апостол Петър заявява: Който Сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте (І Петрово 2:24).

Какво значение има дали живеем шестдесет или хиляда и деветстотин години след Голгота? Времето не може да промени Божието вечно Слово. Остава си факта, че на Голгота ние бяхме изцелени. Делото беше извършено там. Всичко, което Бог иска от нас, е да го повярваме и след това да го приемем. Грешникът бива спасен от греха единствено, когато повярва в Голгота за умилостивението на своята душа. И ти, болни и страдащи приятелю, единствено, когато повярваш в раните, можеш да получиш изцеление за тялото си. Исус Христос проля кръвта Си за умилостивение на всички грехове. Страданията на тялото Му не бяха за тази цел. Като знаете, че не с тленни неща – сребро или злато – сте изкупени от суетния живот, предаден на вас от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христос, като на агнец без недостатък и пречист (І Петр. 1:18-19). В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат (Ефесяни 1:7). Защото животът на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох да правите умилостивение на олтара за душите си; защото кръвта е (не плътта), която по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение (Левит 17:11).

Христос не страда в тялото Си за греховете ни. Той проля кръвта Си за това. Раните бяха за нашето изцеление! Давид каза така. Исая каза така. Петър каза така. Самият Христос каза, че е така и дори само това би трябвало да ни е достатъчно. Благодарим на Бога за Голгота! На Голгота намираме умилостивение за душите си. Но ние не можем да спрем до тук, защото това е само част от благодеянията на Голгота. Другата част е изцелението на физическото ни тяло.

Много хора днес са забравили Неговите благодеяния. Други си спомнят само част от тях, но са забравили тази част, която осигурява освобождение за физическите ни тела. Те обезсмислят страданията на Христос. Павел обръща внимание на същото нещо, когато говори защо има болни християни. По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста са и починали /преждевременно/ (І Коринтяни 11:30). Причината откриваме в ст. 29 – неразпознаване на тялото на Господ. Това означава да не разбираш или да не помниш, че Неговото тяло беше наранено и разчупено, за да можем ние да бъдем изцелени. В този стих Павел говори за Господната вечеря. Връщайки се към поучението на Христос за същото нещо, виждаме, че Исус взе хляб и го благослови, разчупи го и го даде на учениците. Той каза: Вземете, яжте; това е Моето тяло (Матей 26:26). В ст. 27 и 28 се говори, че Той взе чашата, благодари и им я даде, казвайки: Пийте от нея всички! Защото това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за прощаване на греховете. Тук Христос показва разликата между тялото и кръвта. По тази причина символите на Господната вечеря са и хляба, и виното. Виното символизира кръвта, пролята за нашите грехове, а хлябът – тялото, разчупено за изцелението на болестите ни. Неразпознаването на Господното тяло (І Коринтяни 11:29) означава забравяне на половината от благодеянията на Голгота – това, че чрез Неговите рани ние бяхме изцелени (Исая 53:5). Не е чудно, че имаше толкова много слаби и болни хора в Коринтската църква. Те бяха пренебрегнали това, което Бог им беше дал за изцелението им. И по същата причина днес също има много слаби и болни християни. Те са забравили благодеянията на Голгота. Последните думи на Исус на кръста, преди да предаде Духа Си, бяха: Свърши се (Йоан 19:30). Какво имаше предвид Той? Това, че понесе греховете на света и също скърбите му. Той взе на Себе Си нашите немощи и болестите ни понесе (Матей 8:17). Няма нужда да бъдеш болен, защото Христос понесе болестите ни. Ти може да си свободен от грях и болести, помнейки, че Христос извърши изкуплението ти и от двете – веднъж завинаги – на Голгота.

Време е да бъдеш изцелен!

Сега вече си готов да дойдеш за молитва, вярвайки, че в момента, в който ти положат ръце в името на Исус, според Словото Му, ти ще оздравееш. Защото Исус каза: Тези знамения ще следват повярвалите на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват (Марк 16:17-18). Помни също, че Яков каза: Молитвата на вяра ще избави страдалеца и Господ ще го привдигне. В момента, в който положат ръце на теб, спомни си Голгота и изискай всичките й благодеяния. Започни чрез вяра да действаш като изцелен. Прави неща, които поради болестта си не си могъл да правиш. Важно е да разбираш, че този, който полага ръце на болните, го прави с Божествена власт. Помни, че този вярващ е бил упълномощен от Христос да те освободи от немощите ти. Христос му е дал сила и власт над болестта ти. Той действа по Божие поръчение. Самият Христос каза: Ето, давам ви власт… над цялата сила на врага (Лука 10:19). Даде им сила и власт над всичките бесове и да изцеляват болести (Лука 9:1). Божият човек, който ще ти донесе освобождението има пълна вяра в победата на Голгота над сатана.

Той вярва, че силата на кръвта ще те очисти от грях. Също така вярва, че силата на разчупеното тяло на Христос ще те освободи от болест. Той е убеден в това, защото Бог, Който не може да лъже, е казал: И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят, на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват(Марк 16:17-18). Той знае, че в името на Исус, сатана трябва да отстъпи. Чрез вяра този човек може да връзва, смъмря и да заповядва на дявола да оттегли болестта си в името на Исус, и сатана трябва да зачете това име! Така победата на Голгота е приложена в твоя случай. Тогава коя е следващата стъпка?

Вярвай

Просто вярвай! Вярата не е само да знаеш, че Бог е способен. Трябва да вярваш, че го прави. Ти си убеден в това просто, защото Бог е казал, че ще го направи и знаеш, че Той не може да лъже. Вярата е даване твърда увереност в ония нещо, за които се надяваме – убеждение за неща, които не се виждат (Евреи 11:1). Вяра е да се протегнеш към невидимото, да хванеш несъществуващото и да устояваш, докато стане реалност. Това е убеждение, че притежаваш това, което не можеш да видиш и почувстваш. И въпреки това вярваш, че вече е извършено. Този вид вяра донася освобождение! Вярвай дори и да имаш болки, дори и да си се опитал да ходиш и да не си могъл! Продължи да вярваш и се опитвай да действаш според това. Вярата е тази, която изгонва болката и те вдига от леглото. Невярващият казва: “Само ако почувствам, ще повярвам.” Бог казва: “Вярвай и Аз ще направя така, че да почувстваш.” Истинското упование е да си убеден, без да си почувствал. Ние сме изцелени според вярата си, а не според чувствата си. Чувствата идват след вярата. Затова не гледай да почувстваш, а да бъдеш изцелен!

Вярата за изцелението е да си абсолютно убеден, че си здрав, независимо дали чувстваш слабост или болка. Това е просто увереност, че имаме нещото, за което сме се молили, преди да го видим или почувстваме. Точно това имаше предвид Йоан, когато каза: И увереността, която имаме спрямо Него е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем, че получаваме това, което сме просили от Него (І Йоан 5:14-15). Без да чакаме да видим или почувстваме, ние вярваме, че имаме това, за което сме се молили.

Вяра без дела е мъртва (Яков 2:20). С други думи вяра, която не работи, е мъртва. Тъй като истинската вяра е жива, тя е активна. Тя работи – действа. Ако си напълно уверен, че чрез Неговите рани си бил изцелен, започни да действаш върху Божието Слово. Когато наистина осъзнаеш това, което Бог е направил за теб, сърцето ти започва да прелива от щастие. Вярата винаги носи радост. Изправи се и се зарадвай на победата! Стани в името на Исус и ходи. Прави това, което преди не си можел. Остави инвалидната си количка! Хвърли патериците! Ходи и бягай! И скачай от радост! Говори! Чувай! Виж отвъд мрака и тъмнината! Направи го в името на Исус! Поради това, че вярваш, ти си изцелен и можеш, и ще правиш това, което не си могъл преди.

Действай във вяра!

Стъпи върху обещанието на Бога! Спри да говориш за вярата си и започни да действаш във вяра. Ако имаш истинска вяра, няма да има нужда да казваш на хората за нея – те ще я видят. Четирима мъже доведоха своя парализиран приятел при Исус, за да го изцели. Тяхната вяра се виждаше: И Той като видя вярата им, рече: Човече, прощават ти се греховете(Лука 5:20). Хората, които имат истинска вяра, действат, вместо да се хвалят и да говорят. Недей да твърдиш, че имаш “цялата вяра на света”, докато все още си болен и угнетен. Ако беше имал толкова много вяра, ти би трябвало да можеш да носиш освобождение на множествата от болни и страдащи хора!

Не казвай: “Само ако можех да повярвам.” Откажи се от думата “ако”. Спри да се “опитваш да вярваш”. Просто вярвай и действай според Божието Слово. Бъдете ИЗВЪРШИТЕЛИ на Словото, а не само слушатели, да лъжете себе си (Яков 1:22). Говори за изцелението си. Говори за добрината на Бога. Говори за Неговите обещания. Цитирай всеки стих за изцеление, който знаеш. Не говори за провал и поражение. Спри да споменаваш за съмненията си и за болките си. Изхвърли си лекарството. Спри да казваш на хората колко добре се е постарал дяволът да те порази с болест. Спри да го прославяш и да свидетелстваш за неговата сила. Говори, поради вярата си в Божиите обещания. Кажи им какво чудесно дело е извършил Господ Исус, като те е направил здрав и е изгонил силата на сатана. Нека свидетелството ти прослави Бога. Ние побеждаваме дявола чрез словото на своето свидетелство (виж Откровение 12:11).

Тук някой може да каже: “Но, брат Алън, аз имам болка.” Тя показва, че болестта не е изцелена. Но нас не ни интересува какво твърди болката или чувствата ти. Божието Слово заявява едно нещо, а болката ти – друго. На кое да вярваш – на Божието Слово, или на болката си? Какво казваш ти? Какво е твоето свидетелство? Ето какво би трябвало да бъде: ЧРЕЗ НЕГОВИТЕ РАНИ АЗ СЪМ ИЗЦЕЛЕН! Някой може да си помисли, че това е лъжа, но не е, защото Бог не може да лъже. Много пъти, след като някой е минал през молитвената редица, приятелят му или любимият му, който стои до него, може да го попита: “Как се чувстваш? Наистина ли усещаш подобрение? Можеш ли вече да чуваш с това ухо?” Те не осъзнават, че по този начин помагат на дявола. Не позволявай на дявола да те накара да си мислиш, или говориш за това, което чувстваш, ако чувствата ти не са в съгласие с Божието Слово. Чувствата са добри, ако са съгласни с това, което казва Бог. Но Божието Слово е по-велико от тях. Ако те все още не са в съгласие с Него, трябва да ги пренебрегнеш. Не говори за тях. Вместо това цитирай Божието Слово. Стой върху Него чрез вяра и кажи на тези, които те питат: “Чрез Неговите рани аз съм изцелен.”

Няма нужда да лъжеш за болките си. Грешно е да лъжеш. Не казвай: “Болката си отиде.” – когато тя все още е там. Не казвай: “Вече чувам всичко ясно.” – ако не можеш. Ако се чувстваш зле, не казвай: “Добре се чувствам.” Ако все още те боли, недей да лъжеш, просто избягвай да го обсъждаш.

Цитирай Божието Слово, защото То е Истината. Истинската вяра трябва да е основана изключително върху Словото на Бога. Ти не трябва да вярваш, че си изцелен, защото не те боли. Също, не трябва да спираш да вярваш, че си изцелен, защото все още чувстваш болката. Тя няма нищо общо с вярата ти. Вярата не е чувства и чувствата не са вяра. Вярата е да си убеден, че си изцелен, защото Бог казва така! Ако някой каже: “Вярвам, че съм изцелен, защото болката изчезна.” – този човек веднага ще изгуби вярата си, дори и при най-малкия признак на връщане на болката. Тогава той ще каже: “Мислех си, че съм изцелен, но не съм. Болката пак се върна.” Вярата никога не се страхува да отстоява Божието Слово. Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек за лъжлив (Римляни 3:4). Ако чувствата ни не са съгласни с това, което казва Бог, тогава те лъжат. Човек, който ходи с вяра, пренебрегва свидетелството на сетивата си, ако то не е съгласно с Божието Слово. Нека свидетелството ти бъде: “Бог казва, че това е из-вършено. Аз вярвам, че е така. Свършено е. Аз съм изцелен, защото Бог, който не може да лъже, казва, че съм изцелен!” Това е начинът да приемеш изцелението. То идва не чрез чувства, а чрез вяра. Ако следваш тези стъпки, Бог ти гарантира, че ще те изцели!