Имай вярата, която Бог дава

В предишната глава разбрахме, че вярата е абсолютно необходимо изискване за изцеление. Има хиляди обещания в Божието Слово и всяко от тях изисква вяра. Вяра, която ти можеш да имаш! Вярата, която Бог дава! Веднъж Христос, пътувайки към Витания, прокле едно смокиново дърво, защото то нямаше плод (виж Марко 11:12). Той каза, че вече никой няма да яде плод от това дърво. Беше извършено велико чудо, въпреки че то не се прояви веднага. Вярата влезе в действие. На следващата сутрин учениците отново видяха смокиновото дърво, но то беше изсъхнало от корен. Петър изрази учудването си, че дървото е изсъхнало. Исус му отговори: Имайте вяра в Бога. Истина ви казвам, който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си… ще му бъде това, което е казал (Марко 11:22-23). Ясно е, че същата вяра, която употребяваше Исус, може да я има всеки. Ние можем да имаме вярата на Бога, – буквално вярата, която Бог дава!

Цената на вярата

Бог наистина дава вяра. Бог дава вяра на всеки човек, който я иска толкова много, че е готов да плати цената за нея. Тази цена е покорство, благочестие, святост, ходене в стъпките на Исус, живот в свобода от осъждение и в пълната светлина на Писанията. Апостол Йоан казва: Ако нашето сърце не ни осъжда, тогава (и само тогава) имаме увереност спрямо Бога (І Йоан 3:21). Вяра и доверие са едно и също нещо. Уебстърския речник дефинира вяра така: “пълно доверие в дадена личност”. Със сигурност никой друг не заслужава повече нашето пълно доверие, отколкото Бог!

Вярата не представлява някакви тайнствени тръпки, минаващи нагоре надолу по гърба ти. Тя е обикновено, всекидневно нещо, което се проявява във всичко, което правим. Ти пишеш писмо, отиваш до пощата, купуваш си марка, слагаш я в ъгъла на плика, пускаш писмото в пощенската кутия и имаш пълната увереност, че човека, до когото си адресирал писмото, ще го получи след няколко дни. Ти нямаш внезапно, завладяващо чувство, че приятеля ти ще получи писмото. Дори не ти минава през ума да се съмняваш, че той няма да го получи. Някои хора вярват повече на Чичо Сам, отколкото на Исус, въпреки че няма никаква причина да се съмняваме в Божиите обещания, ако изпълним нашата част. Ако писмото не е било пуснато в пощата, или ако не е била поставена марка, има причина да се съмняваме, че приятелят ни няма да го получи. По същия начин, няма причина да очакваме отговор на молитвите си към Бога, ако не изпълним, или сме небрежни в изпълнението на нашата част. Но ако сме направили това, което е необходимо, Бог дава абсолютна гаранция, че ще извърши Своята част – изцелението е наше!

Сега, когато вече знаем към какво се стремим, нека видим какви са библейските методи за придобиването му. Независимо от това колко благонадежден изглежда някой човек, ние никога не можем да бъдем сигурни, че той заслужава пълно доверие, преди добре да се запознаем с него. Това е причината много хора да нямат доверие на Бога. Ние опознаваме Бога, ходейки с Него ден след ден и четейки Словото Му. Вярването е от слушане, а слушането – от Христовото Слово (Римляни 10:17). Чети Божието Слово. Чети Го, както би прочел писмо от верен приятел. Приеми го като най-големия авторитет.

Решително се разграничи от книги и разговори, които подлагат на съмнение истинността на Божието Слово. Исус обвинява религиозните Си съвременници: Вие осуетявате Божието Слово заради традициите си… и преподавате за поучения човешки заповеди (Марк 7:13, 7).

Много проповедници днес пренебрегват Божиите обещания, като дават предимство в поученията си на нещата, които са около тях, а не на Словото на Бога. Вярата може да бъде изградена само върху основата на силата и успеха на Божието Слово, а не върху нашите или нечии други слабости и провали. След като вярата бъде посадена в сърцето чрез Словото, тя трябва да бъде напоявана и хранена чрез искрена любов към Бога. Съвършената любов изгонва страха (І Йоан 4:18). Страхът е пълна противоположност на вярата. Той е нейният убиец. В любовта няма страх. Ти не можеш да имаш вяра, ако не обичаш Бога. Можеш да се надяваш, че Бог ще те изцели. Можеш да кажеш: “Знам, че Той е способен.” Но не можеш да имаш вяра.

Подчинявай се на Божиите заповеди

Ако обичаш Бог, ще изпълняваш заповедите Му (Йоан 14:15-23). Неизпълнението на Неговите заповеди е поради това, че много хора нямат вяра. Вярата… действа чрез любов (Гал. 5:6). Любовта се проявява чрез покорство. Ако не се покоряваш на познатата ти воля на Бога, значи нямаш вяра и любов.

Ако обичаме Бога, ние ще сме заинтересовани да знаем и вършим Неговата воля. Според мен, най-голямата пречка на вярата днес е непокорството. Йоан казва: Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме увереност спрямо Бога и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това, което е угодно пред Него (І Йоан 3:21-22).

Истинска вяра – жива, действаща вяра – е невъзможна за хора, които не са в хармония с Личността и Духа на Бога, защото живеят в непокорство към Божиите заповеди. Днес много хора, които изповядват, че са християни, живеят под постоянно осъждение за грях и непокорство към познатата им воля и Слово на Бога. Те никога не могат да имат истинска вяра, преди да се покаят от греховете си и да се обърнат от тях. Защото само тогава ще ги напусне това осъждение. Само тогава такъв човек може да има чиста съвест спрямо Бога, която води до съвършено доверие, или вяра.

Приеми Святия Дух

Доверието на някои може да е разрушено поради осъждението, идващо, защото светлината – светлината на Писанията относно Святия Дух – дойде в света, но те не са ходили в тази светлина. Те знаят, че би трябвало да имат това славно преживяване, но не са отговорили на условията, за да го получат. Приехте ли Святия Дух, както повярвахте? (Деяния 19:2). В никакъв случай това не би трябвало да се счита за неудобен въпрос за християни. Павел пита същото нещо група от дванадесет вярващи в Ефес. Всеки християнин би трябвало да е преживял това не само, защото Бог го заповядва (дори само това е достатъчна причина), но и защото вярващият има нужда от тази сила, за да работи и да свидетелства за своя Господ. В новозаветната църка всеки член беше изпълнен със Святия Дух. Всички индивиди и групи от хора в Новия Завет, за които се казва, че са били християни, бяха кръстени в Святия Дух. Това преживяване беше различно от обръщането им към вярата и се случваше след това. Всички ученици на Исус бяха спасени, понеже Христос ги изпрати да проповядват Евангелието и да изцеляват болните, и им беше дадена власт и сила над демоните (виж Лука 10:20), което е сигурно доказателство, че бяха спасени. И въпреки това Исус им заповяда да не напускат Ерусалим, но да чакат обещанието от Отец, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни(Деяния 1:4-5). И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми, а вие стойте в града Ерусалим, ДОКАТО се облечете със сила отгоре (Лука 24:49). Това е не само заповед към няколко човека в миналото, но това е за всички християни днес. В първата си, вдъхновена от Святия Дух проповед, след като Го беше приел, Петър каза: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в Името на Исус Христос за прощение на греховете ви и ще приемете този дар, Святия Дух. Защото на вас е обещанието и на вашите деца, и на всички далечни, които Господ, нашия Бог, ще призове при Себе Си (Деяния 2:38-39).

Много хора смятат, че кръщението в Святия Дух е само една привилегия, а не директна заповед. Обаче това е заповед, защото Павел казва: И не се опивайте с вино, следствието на което е разврат, но изпълвайте се с Духа (Ефесяни 5:18). Тъй като това е заповед от Бога, ние трябва да сме й покорни.

Тези, които са дошли под светлината на Божията истина, се очаква да ходят в тази светлина и ако не го правят, те са под осъждение. И ето що е осъждението: светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли (Йоан 3:19).

Много хора днес повече или по-малко живеят под осъждение, защото не са направили посвещение на пълно покорство, за да могат да приемат това славно преживяване, кръщението със Святия Дух. В Деяния 5:32 ясно се казва, че тези, които са покорни, са приели Святия Дух. И ние сме свидетели за тези неща, както е и Святия Дух, Когото Бог даде на ония, които Му се покоряват. От този стих става ясно, че ако не си изпълнен със Святия Дух, ти все още не си напълно покорен. И ако не си покорен, тогава ти си непокорен. Непокорството е грях… греха носи осъждение… осъждението разрушава вярата.

Пребъдвай в Христос

Ако пребъдвате в Мене и думите Ми пребъдват във вас, искайте каквото и да желаете и ще ви бъде (Йоан 15:7). Ти трябва да пребъдваш в Христос, за да дойдеш в позиция, от която да можеш да упражняваш истинска вяра. Едва тогава ще получиш вярата, която Бог дава. Исус няма да я даде на хора, които не пребъдват в Него. Ако не беше така, всеки – дори и пияниците, проститутките, крадците, убийците и враговете на Божието царство – щяха да могат да я имат, да действат във вяра и да получават от Бога каквото и да поискат. Но благословенията на Бога са за тези, които Му служат и Го слагат на първо място. Затова ти трябва да пребъдваш в Христос, преди да можеш да упражняваш истинска вяра. Нека видим в Божието Слово какво е определението за пребъдване в Христос. Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос (І Йоан 2:6). От този стих става много ясно, че ако ние казваме, че пребъдваме в Христос, трябва да ходим така, както Той е ходил.

Приятелю, ако не ходиш така, както е ходил Христос, ти не пребъдваш в Него и не е чудно, че нямаш никаква вяра! Ти никога не можеш да се основеш на реалната вяра, докато не започнеш да пребъдваш в Христос и да ходиш така, както е ходил Той. Това не само е възможно, но е заповед от Бога. Понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да следвате по Неговите стъпки; Който грях не е сторил (І Петрово 2:21-22). Христос не живееше в постоянен грях. Той не намираше извинения, за да греши, а се съпротивляваше на дявола и изкушенията, въпреки че е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях (Евреи 4:15). Той е нашият пример. И Исус е готов да ни помогне да ходим така, както е ходил Той – да ходим в Неговите стъпки. Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава (І Йоан 3:6).

Осъзнавам, че това поучение е в противоречие с повечето религиозни учения днес. Зная също, че има много хора, които твърдят, че са Божии деца и вярват в Божественото изцеление, а за тях се молят отново и отново, без те самите да могат да ходят в истинска вяра за изцеление. Това е достатъчно, за да приемем фактите такива, каквито са, независимо от различните мнения. Има причина тези хора да продължават да страдат от болести, болки и заболявания и да не могат да получат изцеление за болните си тела. Причината не е, че Бог гледа на лице. Много често това е, защото страдащия човек не е платил цената за вярата, която е покорство и святост.

Живей свят живот

Тези, които не живеят свято, могат да се надяват, но не и да вярват! Ако такива хора биха могли да имат вяра, те щяха да получават от Бога каквото и да поискат, защото Той гарантира: Всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите (Мат. 21:22). Бог казва също: Търсете мир… и освещение, без което никой няма да види Господа (Евреи 12:14). Днес често срещано поучение е, че всички грешат постоянно, че не може да се живее над греха и че докато сме на земята, трябва да сме част от греховете на този живот. Тези, които поучават тази доктрина, цитират много стихове, които се отнасят само за невъзстановения човек и никога не са преживяли спасение. Но Бог каза: Бъдете святи, защото Аз Съм Свят (І Петр. 1:16). Павел казва: Отрезвявайте за правдата и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви направя да се засрамите (І Кор. 15:34). Според този стих, който намира извинения за постоянното си ходене в грях, няма познание за Бога. Какъв срам!

Очевидно тези така наречени християни не четат Библиите си. След като Исус изцели един човек, Той го намери в храма и му каза: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо (Йоан 5:14). На самарянката Христос каза: Иди си и повече не съгрешавай (Йоан 8:11). Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите (І Йоан 2:1). Павел повдига въпроса за греха в Римляни 6:1-2: Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта? Да не бъде!Когато отново се приеме отношението на Христос по въпроса за греха и християните започнат да пребъдват в Бога, множествата ще бъдат изцелени, както преди и книги като тази няма да са необходими. Но докато хората се просветят и научат истината, такива книги са необходими. Ето един често задаван въпрос: “Защо не бях изцелен?”

Отговорът е прост: поради неверие, или недостатъчно вяра. Има не една причина за липсата на вяра, но главната е липсата на святост. Друга такава е пренебрегването на всекидневното изучаване на Библията. Не е чудно, че днес има толкова много хора без вяра в сърцата си. Цената за вярата беше установена от Самия Бог. Обичай Го! Чети Словото Му! Подчинявай се на заповедите Му! Вярвай в обещанията Му! За някои тази цена може да изглежда невъзможна, но Бог е направил възможно за човеците да я платят. Самият Христос, Който спасява от грях, ще пази тези, които желаят да бъдат пазени от Неговата мощна сила. Но верен е Господ, Който ще ви утвърди и ще ви опази от лукавия (ІІ Сол. 3:3).

А на Онзи, Който може да ви пази от препъване и да ви представи непорочни в радост пред Своята слава (Юда 24). Бог не само заповядва да пребъдваме в Него, но го прави възможно, като ни дава сила да се съпротивяваме на дявола в изкушението. Никакво изпитване не ви е постигнало, освен онова, което може да носи човек; обаче Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите (І Коринтяни 10:13). Аз съм разбрал, че тези, които имат истинско желание да угодят на Бога, които четат Библиите си и се молят, са достигнали святост. Същите тези хора триумфират над болести, заболявания и над силата на врага. Бог им е дал вяра.

Вярата – дарба и плод на Духа

Вярата е една от деветте дарби на Духа (виж І Коринтяни 12:9). Времето и пространството няма да ни позволят да разгледаме подробно вярата като една от деветте дарби. Достатъчно е да кажем, че там тя се споменава като дарба на Духа, дадена от Духа. В стих 31 Павел увещава църквата да копнее за най-добрите дарби. Всеки християнин има известно количество вяра. Иначе нямаше да е спасен. В момента на спасението тя започва да расте като плод, защото освен духовна дарба, е и плод на Духа (Гал. 5:22). Както в овощната градина някои дървета дават много малко или лошокачествен плод, така и някои християни произвеждат много малко плод на Духа. Плодът първо трябва да напъпи, след това да израсте и да се развие. За да се развие правилно плода на вяра, той трябва да бъде хранен правилно, както е при овощните дървета. Тъй като вярата идва от слушане на Божието Слово, християнинът трябва да го чете често. Запомняй много от Божиите обещания за изцеление и стой върху тях. Цитирай ги отново и отново. По този начин вярата ти ще расте. Вярата трябва да бъде изградена върху Божието Слово и само върху Него.

Преживяванията и свидетелствата на други хора ти дават просто надежда, а не вяра. Тя не може да се изгражда единствено върху преживяванията на другите. Не може да се обляга на нечии чувства, или на това, което виждаш. Ако гледаш как мощната сила на Бога донася изцеление на другите, надеждата ти ще порасне в сърцето ти, но това не е вяра. Тя ти помага да повярваш, но не може да замести вярата: Вярването е от слушане, а слушането – от Христовото Слово (Римляни 10:17). Основи вярата си изключително върху Божието Слово. Не говори неща от сорта какво чувстваш, или какво не чувстваш. Хора, които измерват изцелението си чрез своите чувства, никога не се доверяват на Божието Слово. Човек, който приема Словото на Бога за собствения си случай, независимо от това дали резултатите се виждат или не и дали се чувстват или не, скоро ще ги види и почувства, защото това е вярата, която Бог дава. Реална вяра е просто да се хванеш за Словото на Бога. Колкото повече от Писанията си скрил в сърцето си, толкова по-лесно ще ти е да вярваш в това Слово. Има много пречки на вярата и следващата глава е посветена на тази тема. Прочети я внимателно и се моли и следвай инструкциите. Тогава Бог, Който никога не се проваля, със сигурност ще възнагради покорството ти с реална и жива вяра – тази вяра, която Бог дава! Тя може да изисква Божията гаранция за изцеление, която не се проваля.

следваща глава Пречки за вярата