III. БОГ И ЧОВЕКЪТ

Въпросът за същността на човека е един от най-древните в историята на човешката мисъл. Можем да го открием още в древноегипетската лирика и Упанишадите, в шумеро-акадската легенда за Гилгамеш, в древногръцката митология и в свещените химни на инките. Той звучи тържествено и в Библията, пропит със смирено удивление: „Що е човек, та да го помниш? Или човешки син, та да го посещаваш?“ (Псалм 8:4). Този въпрос е тревожел мислители, въодушевявал е поети, подбуждал е към творчество музиканти и художници. Всяка епоха е давала по-малко или повече точен отговор, но и до днес човекът остава една наистина голяма тайна.