II. И ЕТО, ВСИЧКО СТАНА ДОБРО

Една хубава англосаксонска легенда разказва за поета Кедмон, живял през VII в.сл.Хр., който бил през по-голямата част от живота си напълно неграмотен. Той страдал много от това, че не може нито да чете, нито да пее. Веднъж в сън му се явил един мъж и го повикал по име: „Кедмон, изпей ми нещо“. Притеснен от предложението, Кедмон отказал, като обяснил, че никой никога не го е учил. Посетителят обаче настоял пак: „Въпреки това, ти можеш да ми изпееш нещо“. Накрая Кедмон се съгласил, но запитал: „А какво искаш да ти изпея, господине?“ Отговорът последвал незабавно: „Попей ми за творението!“ Когато Кедмон отворил уста, запял в прослава на Твореца-Бог стихове и мелодии, които никога преди това не бил слушал!

Любителите на точните, проверени от науката факти твърдят, че легендарният поет Кедмон наистина е написал поетични версии на разказа за творението, заедно с още няколко пасажи и дори цели книги от Библията.

Днес живеем във време, когато много хора гледат снизходително на всяка история, която носи краските на приказното. Предпочитат се точните данни, формулите, цифрите. Темата, която ни предстои да докоснем обаче – древна и прекрасна като самия свят, в който живеем – принадлежи еднакво на положителната наука и поезията, боравеща предимно с метафори. Това е темата за Вселената – за нейния произход, организация и цел. За ориентир ще ни служи първият стих на Библията – Битие 1:1, който изразява достатъчно пълно и мощно истината за Вселената: „В началото Бог сътвори небето и земята“.