ОБОБЩЕНИЕ НА ЧАСТ ІІ
Обществото налага отговорно сътрудничество сред хората. То лежи на идеята за себевладението. Всеки обществен ред, който минимизира себевладението, замествайки го с управлението на коя да е единствена управленска институция, е обречен на неуспех. Бог е установил много институционални власти и тези законни институции възпират индивидите, както и се възпират една друга. Идеята за задръжките и балансите е в същността си християнска идея. Такова схващане за обществения ред произтича пряко от учението на Библията за пълната извратеност на човека. Човекът се е разбунтувал против Бога; следователно, на никой човек и на никоя институция не може да се вярва напълно. Тъй като човекът не желаеше да се подчини на Бога, той следователно не е способен да управлява абсолютно като псевдо-Бог.
Дори в Едем, показва Библията, никоя човешка институция не беше абсолютно върховна. Само Бог е абсолютно върховен, дори когато човекът е етично съвършен. Присъствието на семейството в Едем беше неизбежно, но преди да има семейство, Адам беше получил задача. Тази задача беше интелектуална по своето естество, но тя също включваше идеята за избор и разпределение. Така че в Едем имаше икономика. Адам беше управител като съпруг, но той също щеше да бъде управител като баща. Той също беше свещеник и като свещеник той дължеше на Бога пълно поклонение. Това предполага съществуването на църква, общение на поклонение. Най-трудно е, макар и не невъзможно, да се състави свидетелство за държавна власт в Едем и това е показателно за същността на езичеството, древно и съвременно, че държавата става главната институция в обществото.
Всеки опит от страна на бунтовния човек да премахне семейството, или да подчини икономиката на държавата, или да управлява държавата чрез институционалната църква, или да премахне всички институции освен семейството и пазара, или какви да е други комбинации или разновидности на непокорството, не може да се надява да оцелее в дълъг период от време. Има времена, когато някоя от тези институции е подчинена на друга (във време на война, например, държавата може да се счита за временно върховна), но никоя институция не е абсолютно подчинена. Дори във време на война, казва Библията, новобрачните съпрузи не могат да бъдат записвани за военна служба в продължение на дванадесет месеца заради своите съпруги (Второзаконие 24:5).
Това, което имаме в библейската обществена структура, е баланс. Имаме едновременно обществен ред и лична свобода. Имаме себевладение под Бога. Имаме пълна отговорност на хората и институциите под Божия закон. Накратко, имамебиблейско заветно общество.
Това, което нямаме, е бюрократична стагнация. Нямаме обществена пирамида, с една-единствена човешка институция на върха и всички други институции зависещи от тази единствена институция за ръководство и подкрепа. Нямаме унитарна държава. Унитарната бюрократична държава е по своето естество демонична, защото управлението на Сатана е власт отгоре надолу, а не Божията система на възходяща отговорност, където хората на дъното са инициаторите, а хората на върха са само съдии.
Пирамидалната система е нечестие. Тя е Вавилонската кула. Тя е Фараоновата архитектура на връзката божествено-човешко. Там, където тя съществува, човешката свобода е обявена извън закона. Това, което е нужно, за да се противостои на пирамидалното общество, е система от много йерархии, никоя от които не е абсолютно върховна над другите.
Да разгледаме проблема с прелюбодейството. Очевидно, намесено е семейството. Цялата схема на властта в семейството е разстроена от прелюбодейството. Божият закон има правила, отнасящи се за прелюбодейството. Той има начини за решаване на проблема. Но прелюбодейството също има последствия за институционалната църква. Управленческата структура на църквата се намесва и започва да прилага решения на проблема, като законна институция, упражняваща власт над членовете на семейството. Но държавното управление също има частична власт над семейството в този случай. Между две страни е бил сключен завет и този завет е и граждански завет. Кой трябва да получи правата над децата? Кой да бъде посочен като жертва на прелюбодейния партньор? На кого трябва да се отсъди да плаща издръжка или да се присъдят някакви щети? Държавата се намесва, за да даде юридически отговори, които са задължителни за партньорите. Освен това, икономиката също е засегната. Дали и двамата родители ще бъдат работна ръка? Дали някой от тях ще се окаже в списъците за социални грижи? Дали децата ще могат да отидат в колеж? Кой ще финансира тяхното образование? Какви последствия ще има за икономическите структури на всяко ново семейство, което бъде формирано от първоначалните партньори в разведеното семейство? Икономическите последствия от прелюбодейството не могат да бъдат пренебрегнати.
Това, е което представлява една система от много йерархии. Никоя институционална структура няма абсолютна и крайна власт в решаването на един проблем. В същото време, всички институции може да имат законната власт да предприемат стъпки, за да се справят с проблема, дотолкова, доколкото Божият закон разкрива конкретните области на отговорност за управителите във всяка управленческа единица. Всички те включват правителство или управление. Държавата, тоестдържавното управление, не е “управлението.” Тя е само едно управляващо тяло сред много други.
Това е всичко, което представлява библейския обществен ред. Където видим пирамидална структура вместо много йерархии, знаем, че влизаме в обществото на Сатана.