Смокинята

Адам и Ева използваха смокинови листа, за да заместят славата, която загубиха. Това символизира една религиозна система, която покрива, но не може да промени сърцето.

„И очите на двамата се отвориха. И те познаха, че са голи. И си съшиха смокинови листа и си направиха препаски“. – Битие 3:7

Смокинята, точно както Лозата и Маслината, има много значителна роля в образността на Стария завет. Дърветата като цяло са символи на хора. Различни нации се изобразяват от различни видове дървета.

Смокиновите листа в Едемската градина, бяха използвани, за да скрият срама на Адам и Ева след като бяха съгрешили. Това беше първото покриване, което човека направи, когато съшиха листата, за да се крият от Божието присъствие. Както мъртвата религия, която е заета с външния изглед на нещата, вместо с вътрешната природа. Тези действия са като дрипави парцали в присъствието на Създателя. Човека беше създаден да бъде облечен единствено с Божията слава.

Смокинята е картина на юдейската религиозна система в нацията Израел. Мъртвата религия е водена от страх, несигурност, бедност и липса на идентичност. Религията е опита на човека да замени Божията слава. Божията слава е, която ни изпълва с Неговата любов, снабдяване и идентичност. Исус каза на религиозните лидери по Неговото време, че те Му служат с устните си, но че сърцата им са далеч от Него.

Когато Бог създаде човека, това не беше, за да започне религия на земята, а Царство. Царство от синове, които да управляват и да царуват над семейните дела в творението. Дори Исус не дойде, за да започне религия наречена християнство, а за да установи Царството на Баща Си на земята и да възстанови идентичността на синовете и съдбата им като царе и свещеници.

Смокинята в Лозето

Когато Исус, Възлюбения Син, дойде на земята, Той дойде като истинската Лоза от Небето. Той беше също така и Истинския Син от дясната страна и дойде в Своето Лозе като собственика и наследника. Той прегледа това лозе, и намери една безплодна смокиня в него.

В същност, Исус им каза една притча за една смокиня в едно лозе.1*

„Той също каза тази притча: Един човек имал посадена смокиня в лозето си. И дошъл да търси под на нея, но не намерил. И казал на човека, който се грижел за лозето му: Виж, през тези три години идвам да търся плод от тази смокиня, но не намирам. Отсечи я, защо да пречи на земята? И отговаряйки, той му казал: Господарю, нека да я оставим и тази година, докато окопая около нея и я наторя. И, ако даде плод, добре. Но, ако не даде, след това можеш да я отсечеш“. – Лука 13:6-9

Бог, собственика, казва на грижещия се за лозето, Исус, да махне смокинята, която не дава плод за Царството. Смокинята в лозето прави почвата безплодна. Това бил религиозния дух в Израел според плътта. И точно както плевелите били махнати от нивата, така и тези, които не били синове на царството трябвало да се махнат, ако не са се покаяли.

„Затова принасяйте плодове достойни за покаяние, и не си казвайте: Имаме Авраам за баща. Защото ви казвам, че Бог може да издигне деца на Авраам и от тези камъни. И дори сега брадвата е при корена на дърветата. Затова всяко дърво, които не дава добър плод се отсича и се хвърля в огъня“. – Матей 3:8-10

Ние знаме, че Исус служи в Израел три години и половина. За три години нямаше никакъв плод на това религиозно дърво. Исус помоли Татко, на тази безплодна смокиня да й бъде дадена още една година да чува Словото на Царството, и ако още няма плод, тогава да се махне.

Един ден в края на служението на Исус, точно преди да отиде на Кръста, Той беше по пътя Си за храма в Ерусалим. Той имаше камшик в ръката си. Докато вървеше Той мина покрай една смокиня и беше гладен. Но не можеше да се намери никакъв плод на нея, само смокинови листа; покритие за липсата на слава.

Той публично я прокле като каза: „нека повече никой човек да не яде от това дърво“.2*

После Той влезе в Храма и преобърна масите и изпъди всеки, който продаваше и правеше бизнес. От там Той смъмри фарисеите и изговори Божиите неволи върху тях.

Исус завърши тези драматични събития с тези думи:3*

„Затова, наистина, Аз ви пращам пророци, мъдри хора, и книжници: някои от тях ще убиете и ще разпънете, а някои ще бичувате в синагогите си и ще ги преследвате от град на град, за да дойде върху вас всичката праведна кръв проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, сина на Варахий, когото убихте между храма и олтара.

Със сигурност, ви казвам, че всички тези неща ще дойдат върху това поколение. О, Ерусалиме, Ерусалиме, който убиваш пророците и замеряш с камъни тези, които са изпратени до теб! Колко съм искал да събера децата ти, както квачка събира пиленцата си под крилете си, но не искахте! Ето! Домът ви остава пуст; защото ви казвам, че няма да Ме видите повече докато не кажете: БЛАГОСЛОВЕН ТОЗИ, КОЙТО ИДВА В ИМЕТО НА ГОСПОДА!“ – Матей 23:34-39.

Изсъхналата смокиня

Когато Исус се върна с учениците Си, те видяха, че тази смокиня е изсъхнала от корените си и бяха изумени. Той им каза, че ако имат вяра като Бог, ще могат да кажат на тази планина: „хвърли се в морето“ и това ще стане.

Те гледаха прокълнатата смокиня, но Исус говореше за една планина, която би се хвърлила в морето, ако апостолите говореха чрез вяра без да се съмняват.

В Стария завет народите и царствата също се описват като планини. Книгата Откровение ни казва за една горяща планина, която ще бъда хвърлена в морето. Двата най-големи противника на ранната Църква бяха религиозните юдеи (Ерусалим) и римската империя (Рим). И двата тези прочути града са изгорени с огън за няколко години (68-70 г. сл. Хр.).

Проклинането и махането на смокинята от лозето, посочва, че Христос е дошъл да очисти хората Си от тази мъртва религиозна система, като отвори нов и жив път към Божието Царство и Неговата праведност. Но сега този Дар не беше само за естествената юдейска нация, но също и за езичниците, които щяха да повярват в Него. Всеки от юдейската нация, който не би Го приел и не дава плодовете на покаяние ще бъде изхвърлен и махнат.

Когато Исус видя вярата на езическия стотник, Той се учуди и каза на тези, които Го следваха:

„Със сигурност ви казва, че не съм намирал толкова голяма вяра, дори и в Израел! И ви казвам, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще седнат с Авраам, Исаак и Яков в Небесното Царство. А синовете на Царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина. Там ще бъде плач и скърцане със зъби“. – Матей 8:10-12

Това ясно ни посочва Божието намерение, че и юдеите и езичниците, които вярват са включени в Царството. А тези синове на Царството, които не вярват и не дават плода на Царството, дори и да са юдеи, се махат.

В следващата глава ще разгледаме видението на Данаил относно идването на Месията, Неговия кръст, възкресение и последствията от Неговото царуване над Ерусалим и храма.

–––––––––

1* Лука 13:6 
2* Матей 11:14 „И Исус отговори и  каза: Никой да не яде плод от теб довека. И учениците Му чуха“.
3* Матей 23:34