Седемдесетте седмици на Данаил

Данаил глава девета оформя основата на голяма част от диспенсационните учения. Тези учения подкрепят едно „грабване, което може да стане всеки момент“ преди появата на „антихриста“. Неговото идване, казват те, ще причини старта на седемгодишната голяма скръб за Израел и Ерусалим.

Има две отделни крайни виждания относно събитията на ‘Последното време’: Диспенсационалистите и тяхното футуристично виждане и пълните претеристи и тяхното минало виждане на библейските събития. И двете виждания имат частична истина, но са парализирали Църквата за повече от сто години чрез грешките, които ги съпровождат.

Диспенсационализъм и претеризъм

Диспенсационалистите виждат всичко, което Господ говори относно Своето идване в светлината на тяхното разбиране за Неговото „тайно завръщане“ да грабне Църквата на небето. Според тях Той тогава ще остане там само за известно време, за да се върне след седем години на скръб по земята. Този път ще се върне със Своята Църква, за да прекрати управлението на антихриста на земята. Това ще завърши битката при Армагедон, някъде в долините на Палестина.

Те поставят голяма част от Откровението на Йоан след грабването. Тези, които определят това виждане, са погълнати от голямата скръб, антихриста и естествената юдейска нация.

Има три главни разклонения в това футуристично виждане:

  • Преди скръбта;
  • По средата на скръбта; и
  • След скръбта.

За тях всички събития на ‘последното време’ са съсредоточени около голямата скръб. Църквата трябва да бъде махната от земята в едно ‘предстоящо грабване’ точно преди скръбта.

Друго нещо, с което се занимават е естественото потомство на Авраам, естествения Храм и Близкия Изток. За тях следващото голямо пророческо събитие е грабването н Църквата и след това всички събития на ‘последното време’. Те се фокусират на „сегашния Ерусалим“, за който Павел казва, че е Агар и Исмаил.

„… защото тази Агар е планината Синай в Арабия, и е свързана със сегашния Ерусалим, и е в робство с децата си“ – Галатяни 4:25

Тези, които поддържат това виждане, виждат всичко като буквално и естествено. Те очакват буквален антихрист в Ерусалим, буквален белег на звяра (666), точния брой юдеи – 144,000, и буквални 1000 години мир на земята. Те често казват, че Израел и Близкия Изток са стрелките на Божия пророчески часовник.

Те казват: „Ако кискате да разберете докъде сме стигнали пророчески, трябва да погледнете събитията в и около Ерусалим“.

Освен многото клопки на диспенсационното виждане, най-голямата опасност е парализиращия ефект, който то има върху Църквата. Те чакат да избягат от земята и от своите отговорности. Поради тази теория Църквата е била неефективна в своята апостолска мисия да прави ученици от всичките народи. Не говоря за основаването на още такива от същия вид безнадеждни и страхуващи се институционни събрания, които се наричат Църква, но за Църква като един зрял корпоративен син на земята. Църква, която ще повлияе на народите по света във всичките техни различни съставки на духовни, политически, социални и икономически аспекти.

Това е царското и апостолското поръчение на Църквата. Но поради тяхното футуристично виждане, те не са установили своето владение в сърцето на народите. Вместо това те чакат да отидат в Царството, което те казват, че е в бъдещето и на небето.

Ние трябва да доведем народите до това да превият коляно, изповядвайки Исус Христос като Господ и кръщавайки ги в самата природа на Бог Бащата, Сина и Святия Дух.1*

Вместо да се молят както Исус ни научи: „Да дойде Царството“, някои се молят: „Ела, Господи Исусе и вземи Невястата Си“. Когато сме твърде заети с това да мислим за отиване на небето, ние ставаме безполезни и неефективни на земята.

Този начин на мислене е направил Църквата страхуваща се и песимистична относно бъдещето, винаги очакваща бедствия, вечно гледаща телевизия и сканираща вестниците, за да тълкува Писанията.

Тази теория е силно основана на неточно тълкуване на деветата глава от книгата на Данаил. Затова, трябва да разгледаме наново Данаил глава девета с манталитет съсредоточен на Христос.

Апостолския сезон се стреми да държи Христос като центъра на всички пророчески изказвания.

От другата страна на спектъра, пълните претеристи са точно толкова опасни, понеже за тях, всички пророчески Слова вече са се изпълнили. Събития като последното завръщане на Господа, възкресението на мъртвите и последния съд вече са се случили.

Всяка една от тези крайни теории е скроена от двама йезуитски свещеника от едно и също католическо събрание. Това събрание продължило 18 години. Йезуитските свещеници били една специална, посветена група от католически свещеници, които проникнали в протестантското движение, за да го провалят отвътре.

Рим бил под заплаха по време на реформацията. Една от главните яростни атаки била срещу папата. Много реформатори започнали да насочват пръсти срещу папата като че ли бил антихриста и човека на греха. Рим свикал едно много специално събрание, за да обсъдят как могат да осуетят тласъка на реформацията.

Това събрание е известно като Съвета на Трент, между 13 декември, 1545 и 4 декември, 1563, провели се повече от двадесет и пет сесии за три периода. Папа Павел III призовал Съвета на Трент. Главната тема на това много важно събрание била „Протестантството“ и „Контра реформацията“.

Съвета на католическите лидери и посветените йезуитски свещеници излезли с брилянтен план. На това историческо събрание Инквизицията на Трент намаляла. Те решили да се противопоставят на реформацията чрез сурово заплашване, изтезание, смърт и с една разсейваща теология. Двама испански йезуитски свещеници излезли с противоположни пророчески виждания, за да отвлекат вниманието от папата. Те взели пророчествата относно звяра, човека на греха, антихриста и 70-те седмици на Данаил и ги изтълкували наново.

Единия, Луис де Алкасар (1554-1613), заел претеристката позиция, показвайки, че папата не можел да бъде антихриста, защото всичко е вече минало. Другият, Франциско Рибера (1537-1591) взел футуристичното виждане. Той казал, че папата не можел да бъде човека на греха или антихриста, понеже всички пророчески изказвания са за далечното бъдеще. Това бил един брилянтен план. Това разсеяло протестантите и ги объркало.

Сайръс Ингерсон Скофийлд бил този, който популяризирал и спомогнал за футуристичното виждане в САЩ, когато превел и издал своята “Scofield Reference Bible“ в началото на 20-ти век (1902), съдържаща неговите диспенсационни бележки. Мнозина четяли неговите бележки като че ли са част от оригиналната Библия. Но това диспенсационно виждане не било продукт на неговото въображение. Той бил ученик на Джон Дарби в продължение на 40 години, а Дарби бил повлиян от Едуард Ървинг, от Британските острови.

Теорията за грабването не е много стара, може би е на 150 години. К. Варнър прибягва към нея бивайки „новото дете в блока“. В периода от 1825 до 1870 са се видели много погрешни движения да идват на сцената. Ето един списък на някои от неточните движения, които били започнати

  • Мормоните,
  • Адвентистите от седмия ден,
  • Свидетелите на Йехова,
  • Старите и новите апостолски движения.

Било сякаш духовния свят очаквал, че нещо важно ще се случи в Църквата на Исус Христос и искали да отклонят и разделят вниманието й.

Това, което се случило в началото на 20-ти век, било мощното изливане на Святия Дух на Азуза Стрийт, Лос Анджелис през 1900 година. То наводнило останалия свят в края на 20-ти век. Това историческо събитие, сто години по-късно, промени лицето на Църквата. Много традиционни християни мигрираха в новия сезон, наречен Петдесетница. Стотици милиони са повлияни от това преживяване, наречено кръщението в Святия Дух. През това време футуристичното виждане на есхатологията било поощрявано от Дарби, Ларкин и Скофийлд. Без да изследват мнозина взели това виждане и започнали да го проповядват. То било включено в учебната програма на повечето петдесятни теологични библейски училища и скоро станало нормата.

Това футуристично, диспенсационно виждане за края е много опасно, не само защото не е библейско, но също и защото дава на Църквата на Исус Христос едно фалшиво чувство за сигурност: ‘Бягство на небето, оставяне хаоса на земята на антихриста’. Писателя на Евреи ясно заявява, че Исус ще се върне само когато всичките Му врагове са направени на столче за краката Му.

„Но този Човек след като принесе една жертва за грехове завинаги, седна от дясната страна на Бог, от тогава чакайки докато враговете му са направени на столче за краката Му“. – Евреи 10:13

„и Той да изпрати Исус Христос, който ви беше проповядван преди, когото небето трябва да приеме до времето на възстановяване на всичко, за което е говорил Бог чрез устата на всичките си святи пророци от началото на света“. – Деяния 3:20-21

Този манталитет на бягане и поражение е държал Църквата парализирана през последните 150 години. той едва доловимо неутрализира завършената работа на Исус на кръста, където Исус порази врага и поощрява антихриста и скръбта като центъра на събитията от последното време.

Цялата тази теория е базирана на страх, а ние знаем, че Бог никога не действа и мотивира чрез страх от неща или личности. Исус винаги смъмряше страха. Павел казва:

„Бог не ни е дал дух на страх, а на любов, на сила и здрав ум“. 2 Тимотей 1:7

Данаил глава девета

Нека сега да насочим вниманието си към книгата Данаил и по-точно, към деветата глава, която се отнася за седемдесетте седмици определени за Израел и града Ерусалим.

Едно изкривено тълкувание на Данаил девета глава формира „клаузата дядо“ и е основата за диспенсационната теория. Ако тълкувате Данаил девета глава правилно, цялата диспенсационна теория е разглобена. В този апостолски сезон ние трябва решително да прегледаме цялата доктрина, включително традиционната есхатология от миналия сезон.

Затова нека да се фокусираме на тълкуванието на Данаил девета глава. Тази глава е от най-голямо значение. Ние трябва да разберем завършената работа на Исус Христос на Кръста. Глава девета започва с пророк Данаил търсещ Господа относно завръщането на юдеите от тяхното вавилонско робство:

„В първата година от неговото царуване, аз, Данаил, разбрах от книгите числото на годините определени от словото на ГОСПОДА чрез пророк Еремия, че Той ще завърши седемдесет години на запустяване на Ерусалим. Тогава обърнах лицето си към Господ Бог, за да направя просба чрез молитва и молби, с пост, вретище и пепел“. – Данаил 9:2-3

Еремия прокламира, че Израел ще отиде в изгнание за 70 години, поради тяхното нарушаване на съботната година.2*

Когато Данаил открива, че седемдесетте години на робство са се изпълнили, той обръща лицето си да търси Господа. Поради питането на Данаил, Бог изпраща ангел Гавраил да го информира за Неговия план за Израел, за града Ерусалим и за храма.3*

Теорията на голямата празнина

Първо, нека да погледнем съвременното популярно тълкуване на Данаил 9:24-27

Футуристите Скофийлд, Дарби и Ларкин учат, че 69 седмици са се изпълнили до Месията, но седемдесетата е все още в бъдещето и тази седмица (7 години) принадлежи на антихриста. Когато антихриста се разкрие в Ерусалим, Църквата ще бъде грабната на небето преди или по средата на последната седмица. Те вярват, че антихриста ще седи в построения наново храм в Ерусалим, правейки завет с Израел и после по средата на седемте години, ще наруши завета, което ще доведе до голямата скръб. Ако сте били оставени по време на грабването и приемете белега на звяра, не е възможно да бъдете спасени. Единствения начин да бъдете спасени тогава ще бъде да откажете да приемете белега и да бъдете готови да умрете.

Те вярват, че има една празнина между шестдесет и деветата седмица и седемдесетата. Тази празнина е неясно разширена докато храма в Ерусалим е възстановен и антихриста седне в него. Тогава жертвите на животни ще бъдат възобновени за греховете на хората. Този „световен лидер на мир“, преоблечения антихрист, тогава ще направи завет с юдеите за тази последна седмица (7 години). По средата на тези последни седем години (три години и половина) той ще наруши завета и ще спре жертвите. Това ще доведе до голямата скръб и Армагедон.

Има много сериозни недостатъци в това тълкувание. Тези грешки са толкова сериозни, че се съмнявам дали са били направени от обикновена човешка слабост, невежество или съвпадение. Последствията са толкова сурови, че аз считам, че е възможно тази теория да е демонична доктрина.

За да работи тази теория трябва да се случи следното:

  •  Трябва да се създаде празнина от повече от 2000 години между 69-та и 70-та седмица.
  •  Храма в Ерусалим трябва да бъде възстановен.
  •  Левитското служение трябва да бъде установено наново.
  •  Отново трябва да бъде избран първосвещеник.
  •  Завесата трябва да бъде възстановена.
  •  Трябва да бъдат възстановени жертвите на животни за греховете на хората.
  •  Антихриста трябва да става по-силен и по-силен, а Църквата по-слаба и по-слаба.
  •  Средната стена на разделение между юдеи и езичници, която беше махната чрез Кръста трябва да бъде възстановена.

Това е сериозно оскверняване на Кръста и Кръвта на Исус Христос. И така списъка от сериозни грешки  продължава, за да се оправдае диспенсационната теория.

Когато Данаил разбра, от Еремия, че изгнанието на Юда във Вавилон беше за период от седемдесет последователни години, той осъзна, че времето за освобождението на юдеите беше наближило. Тогава той започна да пита Бог, и ангел Гавраил му даде посланието за седемдесетте седмици свързани с града и храма. Тези седемдесет години в изгнание бяха модела, от който ангела извлече своето послание. Тези седемдесет години бяха седемдесет последователни, непрекъснати години.

Ако Бог се отнасяше към Своето Слово изгорено от Еремия относно седемдесетте години в изгнание, по същия начин както диспесационалистите, Израел щеше още да е във Вавилон днес. Ние не можем да създадем една продължаваща празнина, за да нагодим тълкуванието си за седемдесетте седмици.

Какво да кажем, ако дам на детето ми 30 минути да си легне и го намеря след три часа все още пред телевизора, обяснявайки ми, че си взема два часа и половина почивка межди 29-та и 30-та минута. Това е едно просто обяснение на диспенсационната теория.

Писателя на Евреи ясно ни казва, че Исус е първосвещеника от юдовото племе. Той разкъса завесата и даде Кръвта Си веднъж завинаги за греха на хората. Той изгради Своята Църква, Своето тяло като Свой храм за три дни както беше казал.4* Няма писания в Новия завет, които да казват, че Храма ще бъде възстановен в Ерусалим. Единствената причина защо мнозина искат физическия храм да бъде възстановен е основана на неточното тълкуване на Данаил девета глава.

Седмицата на Месията

Нека сега да погледнем Данаил девета глава по един нов начин и да позволим на Святия Дух да ни води, за да открием нейното значение в Христос. Закона и Пророците свидетелстват за Него, но очите трябва да бъдат отворени, за да могат да Го видят.5*

„Седемдесет седмици са определени за твоите хора и за святия ти град,“ – Данаил 9:24

Ангела информира Данаил, че Бог е определил седемдесет седмици за хората на Данаил и за неговия град. Това ясно говори за юдеите и техния град Ерусалим.

Еврейската дума „определил“ – ‘chathak’ означава да отделя като цяло или единица. Също означава „да отрежа“ като парче.6*

Това следва модела на Божието Слово към пророк Еремия, че Бог ще отдели седемдесет години за запустяването на Ерусалим.7* Историята ни учи, че юдеите са останали 70 години в изгнание във Вавилон преди да се върнат в Ерусалим. Този модел не може да бъде поправен и променен на хиляди години, за да го нагодим на нашето лично тълкувание.

За да определим дължината на седемдесетте седмици трябва да следваме модела установен в Стария завет. Бог говори на Мойсей за всеки ден, който шпионираха земята и не повярваха в обещанието Му, една година ще им бъде определена да се скитат в пустинята. Модела на Числа, глава тринадесета е година за ден.

Седемдесет седмици тогава ще бъдат 70х7=490, и ако принципа на година за ден се приложи, това означава, че Бог е определил 490 години за Израел и за града Ерусалим да бъдат възстановени. Ние не трябва да спекулираме относно това и историята на Ерусалим потвърждава, че този принцип година за ден е точен.

Числото 490 е споменато още два пъти в Библията. Това ни дава добро указание за значението на това число. То предава един и същ принцип всеки път: „завършеност или пълнота“.

То се появява веднъж в Стария завет, и веднъж в Новия завет. Стария завет използва това число, за да покаже завършено отмъщение, а Новия завет го използва, за да покаже завършено и пълно прощение.

„Ако на Каин ще се отмъсти седемкратно, тогава на Ламех ще се отмъсти седемдесет пъти по седем“. – Битие 4:24

„Исус му каза: Не ти казвам, седем пъти, а седемдесет пъти по седем. – Матей 18:22

Има и други примери на 7х7 в Библията, които също показват същото значение на завършеност и пълнота.

  • Седем седмици от Пасхата до празника на Петдесятница се празнува завършеното дело на Исус на Кръста. Този празник също е наречен и празника на седмиците (7 седмици) и Петдесятница. Изливането на Святия Дух върху Църквата се случи в края на 49 ден след възкресението.
  • Бог каза на Израел, че всяка седма година ще бъде събота, година за почивка, за тях. А всяка седма съботна година (7 години х 7 години) ще бъде Юбилейна година. Всички дългове трябва да бъдат напълно заличени.

Така че можем да очакваме 490-те дни на Данаил да следват същия този божествен принцип.

Шест неща, които се извършиха на Кръста

Ангел Гавраил каза, че следните шест неща трябва да бъдат завършени за седемдесетте седмици:

„Да спре престъплението, да се сложи край на греховете, да се направи примирение за неправдата, да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството, и да се помаже Пресвятия“ – Данаил 9:24.

Това е ключа за разбиране на посланието на Гавраил. Тези шест неща описват завършеното дело на Исус на кръста и ефектите, които то щеше да има върху юдеите и Ерусалим. Това писание точно датира идването на Месията и целта на Неговото идване. Същия този ангел е, който извести на Мария раждането на Исус в евангелието на Матей. Тези шест неща перфектно описват какво направи Исус на кръста, където Той завърши изкупителния план на Бог.

  •  Исус спря престъплението на човечеството на Кръста. Той каза: „Свършено е“.

„Той бе наранен за престъпленията ни, беше бит заради неправдите ни; суровото наказание за нашия мир беше върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме“. – Исая 53:5

  •  Исус сложи край на греха. Йоан каза за Него:

„Ето! Божието Агне, което носи греха на света!“ – Йоан 1:29

  •  Исус примири хората с Бог чрез кръвта Си.

„Защото, ако когато бяхме врагове, бяхме примирени с Бог чрез смъртта на Сина Му, колко повече, бивайки примирени, ще бъдем спасени чрез живота Му“. – Римляни 5:10

  •  Исус въведе вечна правда.

„Защото Той направи Този, който грях не познаваше да бъде грях за нас, за да можем ние да станем Божията праведност в Него“. – 2 Коринтяни 5:21

  •  Исус запечата и завърши Видението и Пророчеството на Стария завет за Кръста.

„И така никой да не ви осъжда за ядене или за пиене, или относно някой празник или нова луна или събота, които са сянка на идните неща, но същността е на Христос“. – Колосяни 2:16

„Не мислете, че съм дошъл да унищожа Закона или Пророците, не съм дошъл да ги унищожа, а да ги изпълня“ – Матей 5:17

  •  Като Първосвещеника Той веднъж завинаги влезе в Пресвятото място и с кръвта Си отвори нов и жив път.

„Затова, братя, имаме смелост да влезем в Святото място чрез кръвта на Исус, по нов и жив път, който Той освети за нас…“ – Евреи 10:19-20а

Всичките тези шест неща бяха извършени от Христос в посветените седемдесет седмици на Данаил, както прокламира ангел Гавраил.

Идващият Месия

Седемдесетте седмици на Данаил започват с указа направен през 457 г. пр. Хр.

„Знайте прочие и разбирайте, че от излизането на заповедта да се възстанови и построи Ерусалим до Княза Месия, ще има седем седмици и шестдесет и две седмици; улицата ще бъде възстановена и стената, и то в размирни времена“. – Данаил 9:25

Юда беше пратен в изгнание във Вавилон от Навуходоносор през 586 г. пр. Хр. Храма в Ерусалим беше разрушен и града сринат и изгорен с огън. Персия завладява Вавилон през 537 г. пр. Хр. И цар Кир издава указ Храма в Ерусалим да бъде възстановен. По-късно цар Дарий също издава указ8* за възстановяването на храма. Но последния указ е издаден от Артаксеркс Логиманус, който заповядва Юда да се върне и да възстанови и да построи наново града Ерусалим.9*

От трите, единствения указ, който довежда до възстановяването на града и на храма бил последният. Този указ е записан в Ездра 7:21, 25-26, където в детайли, Артаксеркс официално дава на Неемия и на лидерите на Юда не само позволение, но също и средствата и протекцията за възстановяването на храма и на града. 457 г. пр. Хр. е датата на този последен указа, с което са съгласни повечето библейски учени. И така 457 г. пр. Хр. е най-вероятната начална дата на 70-те седмици на Данаил.

Ангела казал, че от указа за възстановяването и повторното построяване на града до Месията ще има 69 седмици (483 години) до Княза Месия.

7 седмици (49 години) + 62 седмици (434) = 69 (483 години)

Броейки от 457 г. пр. Хр. и добавяйки 483 години ни води до 27 г. сл. Хр.

Това е била точната дата, когато Исус е бил обявен за Месията. Според историците, Исус е бил на 30 години през 27 г. сл. Хр., когато бил кръстен от Йоан в река Йордан. Той бил обявен за Божия Син от глас, който дошъл от небето и Божия Дух се спуснал върху Него.

Така че началото на служението на Христос е началото 70-та седмица на Данаил. Обаче нито едно от шестте неща описани от Гавраил все още не били извършени. Исус щеше да ги изпълни три години и половина по-късно на Кръста.

Следното описание в Данаил девета глава е удивително. То описва служението на Исус и Кръста:

„И след 62-те седмици Месията ще бъде отсечен, но не заради Себе Си“. – Данаил 9:26а

„…Защото Той беше отсечен от земята на живите; заради престъпленията на Моите хора беше поразен“. – Исая 53:8

Това означава, че през 70-та седмица Месията ще бъде убит, но не заради Себе Си. Еврейската дума за ‘отсичам’ е част от думата, която е използвана в еврейския език за ‘разсичането на завет’. Ние сега знаем, че описанието на Гавраил за „отсичането“ на Месията беше ясно описание на жестоката смърт на Исус извън Ерусалим. Това щеше да има сериозни последици за града. 40 години след разпъването, това поколение видя разрушаването на Ерусалим и на Храма както каза Гавраил:

„И хората на княза, който ще дойде разрушат града и светилището. Краят му ще бъде с потоп, и до края на войната са определени опустошения“. – Данаил 9:26б

Това описание на разрушението на Ерусалим и на Храма, беше потвърдено от Исус.

„Затова, действително, Аз ви изпращам пророци, мъдри хора и книжници: едни от тях ще убиете и ще разпънете, а други ще измъчвате в синагогите си и ще ги преследвате от град в град, за да дойде върху вас всичката праведна кръв проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, сина на Варахий, когото убихте между храма и олтара.

Със сигурност, казвам ви, всички тези неща ще дойдат върху това поколение. „О, Ерусалиме, Ерусалиме, който убиваш пророците и замеряш с камъни изпратените до тебе! Колко съм искал да събера децата си, както квачка събира пиленцата си под крилете си, но вие не искахте! Ето! Домът ви се оставя пуст““. – Матей 23:34-37

„А Исус им каза: „Не виждате ли всички тези неща? Със сигурност, ви казвам, камък няма да остане върху камък тука, който да не бъде сринат“. – Матей 24:2

Следователно убиването на Исус и на всичките пророци щеше да доведе до разрушаването на града и на Храма. Тъжен исторически факт е, че народа, римската армия на княза, генерал Тит, дошла през 70 г. сл. Хр. и напълно разрушили Ерусалим и Храма. ‘Княза’ от Данаил 9:26, не е антихриста, както някой са заключили без каквото и да е доказателство. В същност княза в действителност дори не е темата на този стих, но това са ‘народа’, който ще разруши града и храма. Това са римските армии.

Но централната тема на посланието на Гавраил е помирителното дело на Месията, което ще се случи през седемдесетата седмица на Данаил. Обяснителната бележка относно разрушаването на Храма е просто последствие от тази главна тема. Следователно ‘Той’ в 27 стих, е Господ Исус Христос, понеже ангела сочи към един единствен човек, както е и в стих 26, а не към множество ‘хора’.

„Тогава Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица; но в средата на седмицата Той ще сложи край на жертвата и на приноса. И на крилото на мерзостите ще дойде един, който прави запустение, докато завършека, който е определен, се излее върху запустителя“. – Данаил 9:27

Исус е Този, който е центъра на това пророческо слово. Той дойде, за да потвърди завет с Израел за една седмица или седем години. Но по средата на седмицата (70-та седмица) Той ще сложи край на жертвата и на приноса.

Това изявление описва смъртта на Господ Исус, в средата на 70-та седмица. Исус служи само три години и половина и ставайки последната жертва, сложи край на всички жертви и приноси изисквани от Закона. Така че Исус изпълни всичко описано от Гавраил, което трябваше да се случи през 70-те седмици (490-те години).

„Но този човек, след като принесе една жертва за греховете завинаги, седна от дясната страна на Бог, от тогава чакайки докато враговете Му бъдат направени на столче под краката Му. Защото чрез един принос Той усъвършенства завинаги тези, които се освещават“. – Евреи 10:12-13

„…Той направи това за  всички когато принесе Себе Си“. – Евреи 7:27б

„Но както е сега, Той се яви веднъж завинаги в завършека и края на вековете, за да отмахне и анулира греха чрез Своята жертва [на Себе Си]“ – Евреи 7:27 (Amplified)

„Но вместо  това Той пожертва Себе Си веднъж завинаги, събирайки всички други жертви в пожертването на Себе Си, крайното решение за греха“. – Евреи 7:27 (MSG)

Юдеите и религиозните лидери в онези дни не разрешиха на Месията да завърши Своята седмица (70-та седмица), но Го разпънаха. Но в нощта преди Неговата смърт, нощта преди да бъде предаден, Той взе хляб и го разчупи и каза, че това е Неговото Тяло разчупено за тях. Исус знаеше, че те ще Го отсекат. И Той даде останалата половина от Своята седмица на Църквата Си, за да изпълни Неговото дело в Ерусалим.

Деянията на апостолите ни казват, че учениците на Исус останаха в Ерусалим и свидетелстваха там до убиването на Стефан с камъни, три години и половина по-късно.

И така седемдесетата седмица на Данаил беше завършена преди около 2000 години в Ерусалим. Седемдесетата седмица принадлежеше на Месията и на Неговото Тяло. През тази седмица беше, когато Той извърши Спасение за всеки, който вярва и завинаги спря всички жертви и приноси за грях.

Така че седемдесетата седмица на Данаил не принадлежи на един бъдещ антихрист. Диспенсационната теория е парализирала Църквата в един въображаем страх от нещо, което вече се е случило. Диспенсационната теория е използвала това неправилно тълкуване на Данаил девета глава като основа за есхатология, съсредоточена около голямата скръб, антихриста и грабването. Христос и Неговото славно дело на спасение са били недоловимо заменени от антихриста, отвличайки ни вниманието от завършеното дело на Христос и превръщайки най-славната седмица от историята на човечеството в едно оръжие на страх.

Сега нека да насочим вниманието си към тази мистериозна фигура наречена антихрист.

––––––––––

1* Матей 28:19 
2* Еремия 25:11
3* Данаил 9:22-23
4* Йоан 2:19
5* Лука 24:27
6* BDB Дефиниция: 1) да разделя,  определя 1а) (Niphal) да  бъде определено, да бъде постановено, да бъда установено, да бъде
отбелязано  като единица.
7* Данаил 9:2
8* Ездра 1:6-8
9* Ездра 7:11-26