XXXVIII

1. Затова трябваше доста по-меко да се третира сред забранените сдружения тази общност, понеже тя не върши нищо, което налага срещу нея да се вземат предпазни мерки.

2. Ако не се лъжа, забраната на тези сдружения се обяснява с грижата за общественото спокойствие, за да не се разцепи държавата на части, което лесно би разстроило работата на комициите, съветите, куриите, събранията, дори зрелищата. А това би станало поради сътресенията, предизвикани от опитите за преврат, още повече че гражданите започнаха да използват продажната си и подкупна склонност към насилие с печалбар- ски цели.

3. А ние, понеже оставаме безразлични към домогването до почести и слава, не изпитваме никаква необходимост от сдружение и нищо не ни е по-чуждо от обществения живот. Ние признаваме една обща за всички държава – света.

4. Колкото до вашите зрелища, ние се отричаме от тях, понеже отричаме и суеверията, от които те произлизат, а освен това стоим настрана и от всичко, което се върши по време на тяхното провеждане. Нашата реч, взор, слух нямат нищо общо с безумието на цирка, с безсрамието на театъра, с безсърдечието на арената, с безсмислието на гимназиона.

5. На епикурейците бе позволено да обявят едно ново схващане за удоволствието – за тях то е невъзмутимост на духа. С какво тогава ви засягаме, като си имаме и ние различна представа за удоволствието? В края на краищата, ако не искаме да се забавляваме, то си е за наша сметка, не за ваша. Ние осъждаме, ще кажете, това, което на вас ви се нрави! Но и вас също не ви забавляват нашите удоволствия.