XXXVII

1. Ако ни е заповядано, както по-горе споменах, да обичаме враговете си, кого ни остава да мразим? Също така, ако ни е забранено да отвръщаме на обидата с обида, за да не се приравняваме към враговете си, кого ни остава да обиждаме?

2. Съдете сами за това. Колко пъти освирепявахте срещу християните, като следвахте отчасти собствена- та си душевна нагласа, отчасти законите си? Колко пъти враждебната тълпа самоволно връхлиташе върху, нас с камъни и факли, дори когато вие ни оставяхте на< спокойствие? Със същински вакханален бяс тя не пощадява дори мъртвите християни, а разкъсва, разпръсва, извлича било части, било цели тела от покоя на гроба, от убежището на смъртта.

3. Но забелязахте ли някога да сме сторили нещо на толкова много заговорници, възмездихте ли ни с нещо за неправдата, сторена ни от ожесточените чак до смърт наши преследвачи? А само една нощ с няколко факли би могла да ни осигури достойно отмъщение, ако ни бе позволено да отвръщаме на злото със зло. Но нека стоим далеч от мисълта Божието учение да подпалва хора, за да си отмъщава, или жестоко да страда, за да се утвърждава.

4. Ако искахме да се проявим и като отявлени ваши врагове, а не само като тайни отмъстители, нима щяха да ни липсват хора и войски? Може би маврите или маркоманите, или партите, или които и да било народи, населяващи дадена област или собствената си територия, са по-многобройни от народа, на който принадлежи целият свят. Ние съществуваме едва от вчера, а вече изпълнихме света и всичко ваше — градове, острови, крепости, муниципии, площади, лагери, триби, декурии, дори дворецът, сенатът и форумът. Оставих- ме ви само храмовете!

5. Можем да добавим и войските ви, но ние дори само в една провинция сме повече от тях. Дори да бяхме неравностойни вам по брой, за коя война нямаше да сме годни и готови ние, които на драго сърце се оставяме да ни посичат, ако учението ни не позволяваше по-скоро да бъдем убивани, отколкото да убиваме?

6. Можехме да се сражаваме срещу вас без оръжие и въстания, само чрез несъгласието си, чрез омразата и предизвикания от нея разрив с вас. Ако ние, едно толкова голямо количество хора, се бяхме отлъчили от вас в някой отдалечен земен кът, загубата на толкова много граждани, независимо какви са те, щеше при всички случаи да посрами вашето господство, нещо повече – щеше да го накаже чрез самия факт на изоставянето.

7. Несъмнено щяхте да се ужасите от самотата си, от затихването на обществения живот и от един вид мъртвешкото вцепенение на света. Щяхте да търсите хора, на които да заповядвате. Щяха да ви останат повече врагове, отколкото граждани.

8. А сега поради множеството християни вие имате по-малко врагове, защото в лицето на християните притежавате почти всички граждани в почти всички градове. Но предпочетохте да ги наричате „врагове на човешкия род“ вместо „врагове на човешкия грях“.

9. А кой щеше да ви изтръгва от лапите на онези врагове, тайнствени и повсеместно опустошаващи разсъдъка и силите ви, имам предвид набезите на демоните, които прогонваме от вас безвъзмездно, даром? За нас щеше да е достатъчно голямо отмъщение дори само това, да бъдете достъпни за нечистите духове също като имот без стопанин.

10. Накрая, ние дори не помислихме да ви искаме отплата, задето така сигурно ви охраняваме, ние, които не само не сме ви в тежест, а дори сме ви нужни. Но вие предпочетохте да ни осъдите като врагове, нас, които явно сме врагове, но не на човешкия род, а на човешкия грях.