XXXV
1. Ето защо християните са „обществени врагове“ – защото не отдават на императорите нито празни, нито лъжливи, нито случайни почести, защото като хора на истинската вяра честват празниците им по-скоро разумно, отколкото разгулно.
2. Няма що, голямо служение е да вдигаш клади и ложета, да устройваш гуляй по улиците, да придаваш на града вид на кръчма, да примесваш утайката с виното, да се носиш на тълпи към беззакония, безчинства и лъстиви забавления! Всеобщата радост се изразява чрез всеобщия позор! Нима проявите, които не подхождат на останалите празници, подхождат на празниците на принцепсите?
3. Тези, които съблюдават реда от уважение към цезаря, го нарушават пак заради цезаря? Нима развихрянето на пошлите нрави ще мине за благочестие, а разточителството, намерило сгоден случай да се прояви – за набожност?
4. О, ние с пълно право трябва да бъдем осъдени! Защо даваме обетите си и честваме празниците на цезарите чисти, трезви и умерени? Защо в радостния ден не засенчваме портите си с лаврови клонки и не заслепяваме дневния блясък със светилници? Достойно дело е да придадеш на дома си вид на нов бордей сред вихъра на всеобщото тържество.
5. Вие благоговеете пред второто по чин величие, откъдето възниква и второто ви обвинение спрямо нас, християните, задето не честваме заедно с вас празниците на цезарите така, както внушаваше, че трябва да се честват по-скоро сгодният случай за задоволяване на страстите, отколкото здравият разум, още повече че нито скромността, нито благоприличието, нито свенливостта допускаха подобни прояви. В благоговейната ви почит към второто по чин величие аз все пак бих искал да изтъкна искрената ви вяра, за да не би случайно тези, които искат хората да ни смятат не за римляни, а за врагове на римските императори, да се окажат по-долни и от християните.
6. Обръщам се към римските граждани и към самия народ, чието родно място са седемте хълма, с въпроса дали латинският език пощади някой свой цезар. Свидетели са ми Тибър и гладиаторските школи.
7. Ако природата бе покрила човешкото сърце само с една прозрачна обвивка, през която да се виждат мислите му, щеше ли да има поне един римлянин, в чието сърце да не се отпечата сцената на редуващи се все нови и нови цезари, които оглавяват разпределени- ето на продоволствените дарения – и всичко това тъкмо в мига, когато всички възкликват: „Юпитер да ти умножи годините, императоре, като вземе от нашите“! Християнинът не би могъл да произнесе тази фраза, нито да пожелае възцаряването на нов цезар.
8. „Но това е простолюдието“, казваш ти. Нека да е простолюдието, но това са все пак римляни, а именно простолюдието иска най-настоятелно наказание за християните. Явно останалите съсловия толкова по-искрено благоговеят пред императорския култ, колкото по-високо стъпало заемат в обществената йерархия. Никакъв враждебен дъх не полъхва от сената, от конниците, от армията, от самия дворец!
9. Откъде произхождат вашите касиевци, нигровци, албиновци? А откъде тези, които обсаждат цезаря „между двете лаврови горички“? Откъде пък тези, които се упражняват на палестрата, за да му прережат гърлото? Ами онези, които нападат двореца въоръжени, по-дръзки от всички сигериевци и партениевци? Всички те произхождат от средите на римляните, ако не се лъжа, т.е. не от средите на християните.
10. Тези хора на всичкото отгоре, като проявяваха неочаквано безчестието си, извършваха и жертвоприношения за благополучието на императора, и тържествено се заклеваха в неговия гений ту навън, ту вътре, а християните обявяваха за обществени врагове.
11. Но и тези, които ежедневно биват разкривани като съучастници или поддръжници на престъпни шайки и оцеляват след прибирането на отцеубийците, окичват портите си с възможно най-свежите и кичести лаври, опушват предверията си с възможно най-високо окачените и бляскави светилници, поделят си форума за възможно най-изящните и великолепни ложета. Но целта им е не да празнуват всеобщите тържества, а да обърнат в своя полза обществените оброци по време на някой чужд празник и да осветят пример и образец за надеждата си, като променят дълбоко в сърцето си името на императора.
12. Същия дълг спрямо цезаря изпълняват и тези, които се допитват до астролози, до прорицатели, до птицегадатели и магьосници за живота на цезарите. Тези умения, изобретени от падналите ангели и забра- нени от Бога, християните не прилагат дори в своя изгода.
13. Но кой има нужда да проучва съдбата на цезаря освен този, който замисля или му желае злото или пък се надява на някакви облаги след смъртта му? Човек не се интересува за близките си и за господарите си с едни и същи намерения. По един начин любопитства обезпокоеният кръвен роднина, по съвсем друг – изплашеният роб.