XXXIX

1. Ако съм успял да ви разкрия истината, сега вече ще ви изложа заниманията на „християнското сдружение“, за да докажа, че са добри, след като заявих, че не са лоши. Ние сме едно цяло благодарение на съзнанието, че принадлежим на една и съща вяра, благодарение на това, че имаме едно учение и че ни свързва една надежда.

2. Събираме се заедно в една общност, за да обградим Бога с молитвите си, сякаш в плътни бойни редици. И тази сила се нрави на Бога. Ние се молим и за императорите, и за служителите, и за длъжностните им лица, и за благосъстоянието на този свят, и за спокойствието в обществения живот, и за отлагането на края на света.

3. Събираме се, за да си припомняме Божиите Писания, тъй като характерът на днешните времена ни заставя да търсим в тях или предупреждения за бъдещето, или обяснения за миналото. Чрез светите слова подхранваме вярата си, извисяваме надеждата си, подсилваме увереността си, укрепваме учението си, като втъкаваме в него и преподаваните ни наставления.

4. По време на събранията си насърчаваме и порицаваме, сурово претегляме според Божията мярка. Отсъждаме много строго като хора, уверени, че са пред Божия взор. Ако някой съгреши дотолкова, че да отпадне от общността на молитвите ни, на събранията ни, на светите ни тайнства, това е най-тежката предварително произнесена присъда за бъдещия съд.

5. Сред нас предстоятелстват изпитани старейшини, удостоени с доказана, а не със закупена почит, защото нищо Божие не се измерва с пари. Дори и да имаме обща каса, тя не се събира от „почетни суми“, сякаш за откупуване на вярата ни. Всеки внася скромната си лепта в определен ден от месеца или когато иска, при това само ако иска и само ако може. Всеки внася доброволно, не насила.

6. Това е един вид залог за благочестието. Той, естествено, се харчи не за пиршества, не за гуляй, нито пък за безсмислени разходи, а за храна и погребения на бедните, за момчета и момичета, останали без имот и родители, а също така и за престарели домашни прислужници, и за корабокрушенци. Ако някои хора пострадат в рудниците, по островите или в затворите, стига да е заради Божието учение, те се оказват под майчинските грижи на изповядваната от тях вяра.

7. Но в нечии очи именно тази активно проявяваща се любов ни жигосва с позорно клеймо. „Виж — казват – как се обичат помежду си“ (понеже самите те се мразят помежду си) и „как са готови да умрат един за друг“ (понеже самите те са готови по-скоро да се убиват един друг ).

8. Колкото до обръщението „братя“, с което се назоваваме един друг, те не могат да го разберат не по някаква друга причина според мен, а само защото сред тях зад всяко понятие за кръвно родство се крие едно лицемерно чувство. Ние сме и ваши братя по закона на природата, общата ни майка, макар че вие не сте истински хора, защото сте лоши братя. Колко по-справедливо се наричат братя и се считат за братя тези, които признаха Бога за свой общ Баща, които бяха закърмени с общия дух на светостта, които, ужасени от общото лоно на общото си неведение, се устремиха към общата светлина на истината?

10. Може би ни смятате за свои незаконни братя, защото не се рецитира нито една трагедия, посветена на нашето братство, или защото ползваме като братя семейното си наследство, което у вас изцяло разрушава братството.

11. Ние, които с духа и душата си се сливаме в едно, не се колебаем да споделим един с друг и имота си. Всичко ни е общо, освен жените.

12. Ние нарушаваме общото притежание само в това отношение, в което останалите хора го практикуват. Те не само си присвояват съпругите на приятелите си, но дори им предоставят своите с удивително спокойствие, като следват според мен обичаите на предците и на мъдреците си, гърците – на Сократ, а римляните – на Катон, които споделяха с приятелите си жените, за които се бяха оженили, за да им раждат деца.

13. Аз не знам дали жените всъщност не са го иска- ли – та какво има да се грижат за целомъдрието си, което съпрузите им раздаваха с лека ръка? О, образци на атинската мъдрост, на римското достолепие! И философът, и цензорът са просто сводници!

14. Какво чудно има, че една толкова голяма любов към ближния събира сътрапезници на пир? Вие издевателствате над нашите скромни трапези, като га наричате не само позорни заради мнимите престъпления, но и разточителни. Сякаш за нас се отнасят думите на Диоген: „Мегарците гуляят, сякаш утре ще умрат, а строят, сякаш никога не ще умрат“.

15. Но всеки вижда по-лесно сламката в чуждото око, отколкото гредата в своето. Въздухът се прокисва, докато. повръщат от преяждане толкова триби, курии и декурии. На салиите ще им е нужен кредитор, когато се готвят да пируват. Счетоводители пресмятат разходите за десятъците на Херакъл и за жертвените трапези. По време на апатуриите, дионисиите и атическите мистерии се свиква цяла армия от готвачи. Пожарникарите се вдигат под тревога при вида на дима от пиршествата в чест на Серапис. Но само християнската трапеза се одумва!

16. Нашата вечеря разкрива смисъла си чрез името си – оусетпу, което на гръцки означава „любов“. В колкото и големи разноски да се влиза, в името на благочестието е полезно да се правят разходи, особено ако с това хранено подпомагаме бедните. Правим го не като вашите паразити, които в стремежа си към славата превръщат свободата си в робиня на натъпкания си сред оскърбителните подхвърляния стомах, а като смирени хора, на които Бог гледа с по-голяма грижа.

17. Ако поводът за угощението ни е достоен, според него преценявайте и реда, на които то се подчинява. То се корени в нашите религиозни задължения, които не допускат нищо пошло, нищо разюздано. Не може да се сяда на масата, преди да се вкуси от Божията молитва. Яде се, докато го изисква гладът. Пие се, докато го позволява свенът.

18. Засищат се като хора, които ще помнят и нощем, че трябва да служат на Бога. Говорят като хора, които знаят, че Бог ги чува. След като си измият ръцете и запалят свещниците, християните се приканват в средата, за да възпеят Бога кой както може – по Светото Писание или по собствено вдъхновение. По този начин се установява кой колко е пил. Угощението свършва също с молитва.

19. После се разотиват, но не в бандите на убийците, не в шайките на бродягите, не в котилото на разврата, а със същата си предишна загриженост за скромност и свян подобно на хора, които са се нахранили не толкова с храната, колкото с учението.

20. Нека това „сборище“ на християните с право бъде забранено, ако прилича на забранените, нека с право бъде осъдено, ако не се различава от осъдителните, ако някой се оплаква от него със същите основания, с които се надига оплакването и срещу другите сдружения.

21. Но нима ние сме се събрали някога, за да погубим някого? Събрани, ние сме същите, каквито сме и разпръснати. Заедно ние сме същите, каквито сме и поотделно – никого не нараняваме, никого не натъжаваме. Когато се събират достойни, добри хора, когато се срещат благочестиви, целомъдрени хора, това не трябва да се нарича „незаконно сдружение“, а „законно събрание“.