XXXIV

1. Август, основателят на империята, не искаше да го наричат дори „господар“, защото това също е едно от прозвищата на Бога. Аз все пак ще наричам императора „господар“, но в общоприетия смисъл, стига да не ме принуждават да го наричам в смисъла, който влагам по отношение на Бога. Всъщност спрямо императора аз съм свободен човек, защото единственият ми господар е Бог, всемогъщият и вечният, който е господар и на самия император.

2. Как може „бащата на отечеството“ да бъде „господар“? Званието, свързано с благочестието, е по-мило от едно звание, свързано с могъществото. Дори главата на семейството се нарича по-често „баща“, отколкото „господар“.

3. Още по-неуместно е императорът да се нарича „бог“, понеже това е невероятно, т.о е ласкателство – не само позорно, но и гибелно. Ако при наличието на император наречеш така някого другиго, нима няма да си навлечеш ужасния и безмилостен гняв на истинския император? И няма ли с това да всееш страх у онзи, когото само си нарекъл император? Бъди благопочтителен към Бога, от когото искаш да е благосклонен към императора. Престани да вярваш в друг бог и да наричаш „бог“ този, който сам се нуждае от Бога.

4. Ако едно подобно ласкателство не се черви да изрече лъжа, като нарича един смъртен човек „бог“, то нека се побои поне от злата поличба. Лошо знамение е да наричаш цезаря „бог“ преди посмъртното му обожествяване. Трябва да знаеш, че с това звание му желаеш и му предвещаваш зло, защото наричаш императора още приживе „бог“ – звание, което ще му бъде дадено след смъртта.