XXXIII

1. Какво да говоря повече за почтителното отношение и благочестивостта на християните спрямо императора, когото трябва да уважаваме като избраник на нашия Господ? Така че с право бих заявил: „Цезарят е по-скоро наш, защото е поставен на власт от нашия Бог“.

2. А след като е мой, аз полагам повече усилия за благополучието му. Аз измолвам от Бога благополучието, което той може да осигури на императора, при това го измолвам като човек, който заслужава да го получи. Освен това, като поставям величието на цезаря под величието на Бога, аз дори го препоръчвам на Бога, комуто единствено го подчинявам, а всъщност аз му го подчинявам, доколкото не го поставям наравно с него.

3. Не наричам императора „бог“ било защото не искам да лъжа, било защото не смея да му се подигравам, било защото той самият не би желал да се нарича „бог“. Ако е човек, то за човека е добре да прекланя глава пред Бога. Достатъчно му е да се нарича „император“. Тази титла е велика, защото му е поверена от Бога. Онзи, който твърди, че е бог, отрича, че е император, понеже, ако не е човек, той не може да бъде император.

4. Дори когато триумфира в най-величествената колесница, му се напомня, че е човек. В гръб му внушават: „Гледай и след себе си! Помни, че си човек“! А той толкова се радва и сияе с такава слава, че е необходимо да му се припомни тленната му участ. Щеше да е по-нищожен, ако се наричаше „бог“, защото това звание нямаше да отговаря на истината. По-велик е този, комуто напомнят да не се мисли за бог.