XXVIII

1. Естествено щеше да изглежда несправедливо да принуждавате свободни хора да жертвопринасят пряко волята си – та нали култовите действия трябва да се извършват доброволно! Щеше да се счита за нелепо, ако човек принуждава някого да оказва почит към боговете, които и без друго сам трябваше да умилостиви в своя полза. Нямаше ли тогава този човек правото в името на личната си свобода да каже: „Аз не искам Юпитер да е благосклонен към мен. Ти защо ми се месиш? Нека гневният Янус ми обърне което си иска лице. Ти какво общо имаш с мен?“

2. Злите духове ви подучват да ни принуждавате да принасяме жертви за благополучието на императора. И на вас необходимостта да ни принуждавате на това ви е наложена така, както на нас – задължението да рискуваме живота си.

3. И сто, стигнахме до втория пункт на обвинение- то – обида на величието, по-августейшо от това на боговете, защото вие служите на цезаря с по-голям трепет и с по-горещо страхопочитание, отколкото на Олимпийския Юпитер. И с пълно право, стига да знаете защо. Та кой от живите не е по-силен от всеки мъртвец?

4. Но вие го правите не толкова от подобни съображения, колкото от уважение към силния на деня. Но тъкмо поради това можете да бъдете обвинени в безбожие спрямо боговете си, защото се боите повече от простосмъртния си господар. В крайна сметка вие ще нарушите клетвата си по-скоро в името на всички богове, отколкото в гения на императора.