XXVI

1. Вгледайте се внимателно дали царствата не се разпределяха от този, на когото принадлежи и земята, над която се царува, и самият човек, които царува; дали империите, които една след друга се редяха във вре- мето, не бяха подредени в света от този, които съществуваше прели всяко време и който от целостта на вековете сътвори времето; дали държавите не се издигат и сгромолясват от този, под чиято власт бе човешкият род, когато още не съществуваха държави.

2. Защо се заблуждавате? Рим се появи сред горите преди своите богове. Той започна да царува, преди да издигне кръглата грамада на Капитолия. И вавилонците бяха царували преди понтифексите, и мидите – прели петнадесетте маги, и египтяните – преди салиите, и асирийците – преди луперците, и амазонките – преди весталките.

3. И накрая, ако римските богове се разпореждаха с царствата, Юдея, която презираше всички тези богове, нямаше никога да царува. Вие, римляните, можеше да почитате боговете си с жертви и храмовете си с дарове, и народа си със съюзни договори, но никога нямаше да господствате над Юдея, ако тя не бе прегрешила
накрая пред Христос.