XXV

1. Достатъчно убедително, струва ми се, доказах лъжливостта на вашите богове и истинността на нашия Бог, като изтъкнах силата на доказателствата си не само чрез дискусии и доводи, но дори чрез свидетелството на тези, които вие считате за богове. Така че няма нужда повече да се обсъжда този проблем.

2. И все пак понеже именно тук се намесва достолепието на името „римлянин“, аз не ще избегна сблъсъка, предизвикан от претенциите на всички, които твърдят, че като награда за ревностното им богопочитание римляните са издигнати и поставени на такава висота, че да завладеят света, и че боговете съществуват, щом като тези, които им служат по-добре, преуспяват повече от останалите.

3. Е, няма що, боговете дават тази привилегия като награда на римското име! Именно Стеркул и Мутун и Ларентина възвеличиха империята! Но не бих казал, че боговете другоземци предпочетоха чуждия народ пред своя и предадоха на отвъдморските племена бащината си земя, в която се родиха, израснаха, прочуха и в която бяха погребани.

4. Ако Кибела обикна горещо Рим поради спомена за Троянския му корен и за своите сънародници, които тя защити срещу ахейското оръжие, и ако реши да премине на страната на техните отмъстители, които знаеше, че ще покорят Гърция, завоевателката на Фригия, това бе лично нейно хрумване.

5. Но и в наши дни тя ни предостави славно доказателство за своето величие, утвърдено в Рим. След внезапната смърт на Марк Аврелий при Сирмий на шестнадесетия ден  преди априлските календи (17.111.180 г.) онзи твърде почитан жрец на Кибела отправи към богинята на деветия ден преди същите календи (24.111.) обичайните молитви за здравето на покойния вече Марк, като възля нечиста кръв и си прерязва вените.

6. О, лениви вестители, о, сънливи послания! По ваша вина Кибела не можа предварително да узнае за смъртта на императора, та сега християните се подиграват на една толкова славна богиня!

7. И Юпитер не позволи лесно римските фасци да се стоварят върху неговия Крит. Не бе забравил онази пещера на планината Ида, медните цимбали на кори- бантите и пресладкото благоухание на тамошната си кърмачка. Нямаше ли да предпочете прословутия си гроб пред целия Капитолий, след като трябваше да въздигне над света по-скоро тази земя, която покри праха му?

8. Нима Юнона щеше да поиска потомците на Еней да сринат възлюбения и Картаген, дори „предпочитай пред Самое“? Доколкото зная „… Колесника си в него държеше, в него държеше доспеха. Тя беше отдавна мечтала, ако съдбата даде, да владее той над племената.“ Горката съпруга и сестра на Юпитер, не може да надвие съдбата! Но явно „пред съдбата отстъпва сам Юпитер“.

9. И все пак римляните не оказаха на съдбата, която им дари Картаген въпреки твърдото решение и желание на Юнона, толкова почести, колкото на най-покварената кучка Ларентина!

10. Знае се, че повечето ви богове са били царе. В такъв случай, ако са имали правото да завещават властта, след като сами са царували, от кого бяха получили тази милост? Кого почитаха Сатурн и Юпитер? Някой си Стеркул? Но според мен той се появи заедно с молитвените си формули в Рим много по-късно.

11. Дори и някои от боговете ви да не бяха царе, те все пак бяха управлявани от царе, които още не ги почитаха, защото не ги смятаха за богове. Следовател- но някои други са имали правомощието да раздават царската власт, защото царе е имало много преди да се появят тези богове.

12. Е, добре, с укрепването на държавата се е развивала и религията. Но колко глупаво е величието на римското име да се отдава на религиозни заслуги, след като религията се развива чак след установяване- то на държавата (или по-скоро на царството). Макар че Нума Помпилий постави началото на ревностната грижа за суеверията, все пак почитането на боговете със статуи и храмове още не бе утвърдено сред римляните.

13. Култът бе прост, а обредите – скромни. Нямаше разни капитолии, влезли в надпревара с небето, а само временни олтари от чим и глинени съдове, и лек дим, но никъде не се виждаше самото божество. Тогава дарбите на гърци и етруски да ваят статуи не бяха залели Рим. И така, римляните не станаха набожни, преди да станат велики и следователно станаха велики не защото бяха набожни.

14. Напротив, как можеха благодарение на набожност да станат велики тези, чието величие произлезе от безбожието им! Ако не се лъжа, цялото им царство или, ако предпочитате, империя се създаде чрез войни и се разрасна чрез победи. На свой ред войните и победите се прочуват вследствие на превземането и унищожаването на градове. А това не става без онеправдаване на боговете. Еднакво се сриват и градски стени, и храмове, еднакво се посичат и граждани, и жреци, няма разлика между разграбването на светски и свещени имоти.

15. Светотатствата на римляните са толкова, колко- то са трофеите им. Триумфите им над боговете са толкова, колкото са и над племената. Незаконните им плячки са толкова, колкото изображения на племенни богове могат да се изброят днес.

16. Тези богове понасят почитта на своите врагове и отреждат „безконечна власт“ на онези, на които трябваше да се отплатят по-скоро за неправдите, от- колкото за угодничеството им. Но понеже са безчувствени, те биват обиждани толкова безнаказано, колкото и напразно биват почитани.

17. Невероятно е, сигурен съм в това, благодарение на заслуги пред религията да са се издигнали хора, които, както вече изтъкнахме, я възвеличаваха, като я унижаваха, и я унижаваха, като я възвеличаваха. Дори народите да бяха напуснали своите царства, които се сляха в целокупната римска империя, тези царства пак нямаше да останат без религия.