XXIV
1. Цялото им признание, с което отричат, че са богове и отговарят, че няма друг бог освен Единия, комуто принадлежим ние, е достатъчно, за да отхвърли отправяното ни обвинение в оскърбяване на обществената религия, при това на римската. Ако със сигурност не съществуват вашите богове, то със сигурност не съществува и вашата религия. А ако не съществува религия, защото не съществуват богове, ние със сигурност не можем да бъдем обвинени в оскверняването А.
2. Това обвинение, напротив, ще се прехвърли върху вас. Като почитате една лъжа и като не само пренебрегвате, но на всичкото отгоре и нападате истинската религия на истинския Бог, вие действително се провинявате в истинско безбожие.
3. Дори да бе установено, че демоните са богове, нима сега нямаше да се съгласите с всеобщото мнение, че съществува някакъв по-възвишен и по-могъщ бог, властелин на света в абсолютното си величие? Мнозина си представят божеството по следния начин: те искат властта и върховното господство да принадлежат на един, а задълженията – на много, както например Платон описва великия Юпитер на небето, съпровождан от армия богове и демони. Следователно според тях трябва и неговите управници, началници и стражи да се почитат наравно с него.
4. А извършва ли някакво престъпление този, който посвещава и труда, и надеждите си на цезаря, за да заслужи добре пред него, и който не признава името „бог“ и титлата „император“ на никой друг освен на принцепса, след като се смята за върховно престъпление да назоваваш или да понасяш някой да назовава „цезар“ другиго освен цезаря?
5. Нека един да почита Бога, друг – Юпитер, един да простира ръце с молитва към небето, друг – към олтара на богинята на верността, един да брои облаците, докато се моли, както си мислите вие, друг – нишите в олтара, един да посвещава душата си на своя Бог, друг – на козела.
6. Внимавайте да не се сведе до обвинение в безбожие и отнемането на свободата в избора на религия, и забраната на избора на бог, при което ми се забранява да почитам когото искам и ми се налага да почитам когото не искам. Никой, дори и обикновеният човек, не иска да бъде почитан насила.
7. И на египтяните бе предоставено правото да се отдават на едно толкова нелепо суеверие – да обожествя- ват птици и зверове и да осъждат на смърт всеки,който убие такъв бог.
8. Всяка провинция и дори всеки град си има свой бог. Сирия има своя Атаргатис, Арабия – Дусарес, Норик – Белен, Африка – Целестис, Мавритания – своите царчета. Изброих, струва ми се, римските провинции, но боговете им не са римски, защото в Рим те се почитат не повече от онези, който се считат за богове из цяла Италия благодарение на освещаването им в муниципията: например Делвентин в Казин, Висидиан в Нарния, Анхария в Аскул, Норция във Волсини, Валенция в Ориколан, Хостия в Сутрий, Юнона във Фалиск, която получи прозвището Курия в знак на почит към баща и.
9. И само ние сме лишени от правото на собствена религия. Обиждаме римляните и не ни считат за римляни, защото не почитаме никой римски бог.
10. За щастие този, комуто волю-неволю принадлежим всички ние, е Бог на всички. А сред вас е позволено да се почита всичко друго, освен истинския Бог, сякаш този, комуто принадлежим всички ние, не е Бог повече от всички останали.