XXIII

1. Ако магите предизвикват появата на призраци и безпокоят душите на покойните, ако убиват момчета, за да изричат прорицания, ако разиграват многобройни чудеса чрез измами и шарлатанства, ако изпращат и съновидения с помощта на демоните и насърчаващите ги ангели, с чието посредничество се случваше дори кози и маси да пророкуват, тогава колко ли повече тази тъмна сила ще се стреми да върши по собствено желание и за собствена изгода това, което прави с цялата си мощ в изгода на някой друг?

2. Но ако и ангелите, и демоните вършат същото като вашите богове, къде остава превъзходството на божеството, за което трябва да вярваме, че е по-възвишено от всяка нечиста сила? Следователно не е ли по-уместно да предполагаме, че самите ви богове са демони, превърнали се в богове, след като се проявяват така, че да ги вземат за богове, отколкото да допуска- ме, че са богове, равни на ангелите и демоните?

3. Може би ги разграничава различното им место- положение, щом като в храмовете вие считате за богове тези, които другаде не наричате богове, сякаш този, който прехвръква над свещените огради, не е също толкова луд, колкото онзи, който прескача покривите на съседите, и сякаш този, който си отсича ръцете, не проявява същото насилие като онзи, който си прерязва гърлото. Всъщност и резултатът от беснуването е сходен, и подбудата е една и съща.

4. Но стига приказки. Оттук нататък ще изложим фактите, с които ще докажем, че и под едното, и под другото се крие една и съща природа. Нека пред вашия трибунал доведат човек, за когото се знае, че е обладай от демон. Ако някой християнин му заповяда да говори, този дух ще признае, че е демон (което е и самата истина) така, както другаде ще се обяви за бог (което е чиста лъжа).

5. Нека също така доведат някого от тези, които се считат за обладани от бог; които поемат божественост- та от жертвения дим, който вдишват от олтарите; които се лекуват, като повръщат; които пророкуват, като издишват.

6. Ако самата Небесна Дева, обещаваща дъждове, ако самият Асклепий, разкриващ лековете и отложил за по-късна дата смъртта на Сокордий, Танатий и Асклепиодот, не признаят, че са демони (макар че по принцип те не смеят да лъжат християните), тогава пролейте кръвта на наглия християнин още в същия миг!

7. Какво по-явно от този опит? Какво по-достоверно от това свидетелство? Простата истина е очевидна за всички, подкрепя я собствената и мощ. Ще кажете, че се извършва магия или някаква подобна измама, но само ако очите и ушите ви го позволят.

8. Как можете да оспорвате нещо, което се разкрива с пълна искреност? Ако, от една страна, боговете ви наистина са богове, защо лъжат, че са демони? За да ни се подчинят ли? Излиза, че вашето божество се подчинява на християните. Но то не трябва да се смята за божество, щом като се подчинява на един човек, при това негов враг, което е още по-позорно.

9. Ако, от друга страна, са демони или ангели, защо отговарят, че играят един вид ролята на богове? Както онези, които се считат за богове, нямаше да искат да ги наричат демони, ако наистина бяха богове, за да не се лишат, естествено, от величието си, така и тези, за които сте твърдо убедени, че са демони, нямаше да дръзнат да играят ролята на богове, ако изобщо съществуваха някакви богове, чиито имена да си присвоят, защото щяха да се побоят да злоупотребят с величието на тези, които несъмнено ги превъзхождат и им вдъхват страхопочитание.

10. При това положение божественото, на което държите, не съществува, защото ако съществуваше, демоните нямаше да се домогват до него, а боговете нямаше да се отричат от него. След като и двете страни са единодушни в признанието си, като отричат, че са богове, разберете, че те са едно и също племе, т. е. демони.

11. Сега търсите богове, защото тези, за които претендирахте, че са богове, разбрахте, че са демони. Но от същия този наш труд и от същите тези ваши богове ще узнаете, макар и те да го крият, не само че нито те, нито някои други са богове, но и това, кой е истинският Бог, дали е единствен и дали е онзи, когото изповядваме ние, християните, и дали трябва да се вярва в него и да бъде почитан така, както препоръчват вярата и учението на християните.

12. Същевременно те ще ви кажат и кой е онзи „Христос с неговата небивала история“, дали е простосмъртен, дали е маг, дали след разпятието ученици- те му го откраднаха от гроба, най-сетне дали сега е в преизподнята или е по-скоро на небето и дали няма да дойде оттам и пред него да се разтърси целият свят, да потръпне от ужас земята, да се разплачат всички с изключение на християните – да дойде като Божия сила и като Божи дух, и като Божи разум, и като Божи Син, и като всичко, що принадлежи на Бога.

13. Нека и демоните се смеят с вас на всичко, на което се смеете. Нека отричат, че Христос ще съди всяка душа от началото на света, след като възкреси тялото и. Нека си говорят, щом им харесва, че Минос и Радамант са получили по жребий правото над този съд според единодушното мнение на Платон и на поетите.

14. Де да можеха да отхвърлят поне белега на позора и присъдата си! Нека отричат, че са нечисти духове. Това може да се разбере дори само по храната им – кръвта, дима и гнусните клади с жертвените животни, прескверните езици на собствените им прорицатели. Нека отричат, че злодейството им ги е осъдило предварително за оня съден ден заедно с всичките им почитатели и служители.

15. Цялата ни мощ и власт над тях черпи сили от произнасянето на Христовото име и от изброяването на всичко, което е надвиснало над тях като Божие възмездие чрез Христос, техния Съдия. Те се боят от Христос в лицето на Бога и от Бога в лицето на Христос, подчиняват се на Божиите и Христовите служители.

16. При нашето докосване и дихание, ужасени при вида и мисълта за вечния огън, те пряко волята си напускат човешките тела по наша заповед, опечалени и посрамени във ваше присъствие.

17. Вие, които им вярвате, когато лъжат, повярвайте им, когато казват истината за себе си. Никой не лъже, за да се опозори, а по-скоро за да си спечели слава. Повече се хваща вяра на тези, които признават в свой ущърб, отколкото на тези, които отричат в свой интерес.

18. Най-накрая християните обикновено привеждат следните доказателства за вашите демони: колкото повече се вярва в тях, толкова повече ние вярваме в Бога чрез Христос. Те самите запалват вярата в нашето Писание, те самите засилват упованието в нашата надежда.

19. Вие им оказвате почит, доколкото знам. дори чрез християнска кръв. Те нямаше да искат да ви загубят – вас, които винаги бяхте толкова щедри, толкова предани към тях, които нямаше да ги пропъдите дори и да станехте християни, ако им бе позволено да лъжат пред всеки християнин, пожелал да ви докаже истината.