XX

1. Вместо едно такова отклонение ви предлагаме нещо много по-значимо – величието на Писанието. То ще потвърди божествеността му, ако ние не успеем да го сторим чрез древността му и ако неговата стародавност се подхвърли на съмнение. Няма нужда да се търси дълго и надалеко. Пред очите ви е всичко, което ще ви осведоми – този свят и този век, събитията и резултатът от тях.

2. Каквото и да се случва, то вече е било предречено. Каквото и да се вижда, то вече е било чуто, а именно, че земните недра поглъщат градове, че моретата зали- ват острови, че вътрешни и външни войни унищожават населението, че царства сриват царства, че гладът и епидемиите, локалните бедствия и зачестилите смъртни случаи опустошават цели страни, че смирените се възвеличават, а великите се смиряват.

3. Че справедливостта се среща все по-рядко, не- правдата расте, а грижата за добрите нрави отслабва, че дори сезоните и елементите на света се отклоняват от службата и задълженията си, че ликът на природата се обърква от злокобни чудеса и знамения. Всичко това бе описано от провидението. Като го преживяваме, ние всъщност четем Писанието. Като го разпознаваме, то се потвърждава. Истинността на едно пророчество според мен е солидно доказателство за неговата божественост.

4. Следователно оттук произтича и непоколебимата ни вяра в бъдещето, вече потвърдено, разбира се, защото бе предвъзвестено с предсказанията, които ежедневно се потвърждават. Едни и същи гласове ги възвестяват, едни и същи писмена ги запечатват, един и същи дух ги внушава.

5. За пророка, който предсказва бъдното, времето е едно. А за хората то неизбежно се раздвоява, дока-то отминава. Те противопоставят настоящето на бъдеще- то, а миналото – на настоящето. Каква грешка е тогава, питам ви аз, да вярваме и в бъдещето, след като вече сме свикнали да вярваме в настоящето и миналото?