Съдържание Цялата книга на една страница

XVIII

1. Но за да вникнеш по-пълно и по-задълбочено както в самия него, така и в заповедите му, и във волята му, той прибавя и набор от текстове, та ако някой иска, да търси Бога и, след като го търси, да го открие, и след като го открие, да повярва, и след като повярва, да му служи.

2. От самото начало той изпроводи в този свят хора, достойни поради своята праведност и невинност, да познаят и да разкрият на другите Бога, хора, изпълнени с Божия Дух, за да възвестят, че съществува един- единствен Бог, който е сътворил вселената и е изваял човека от пръст. А този човек бе истинският Прометей, който разпредели времето на периоди с определена продължителност и край.

3. Най-сетне тези избраници трябваше да възвестят какви знамения за величието на своята присъда даде Бог чрез поройните дъждове и небесния огън, какви закони установи, за да може човек да заслужи добре пред Него, какви въздаяния отреди на тези, който не ги знаят, на тези, който ги пренебрегват, и на тези, който ги спазват. В края на времената, след като възкреси всички умрели от самото начало и като им възвърне плътта, Той ще въздаде на всекиго според делата му и ще отреди като награда на своите служители вечен живот, а на нечестивите – огън, също така вечен и неугасим.

4. Едно време и ние се смеехме на тези истини, защото и ние сме от вашия корен, но човек не се ражда, а става християнин.

5. Споменатите от нас проповедници се наричат пророци поради мисията си да предричат. Словата им и делата, които извършиха, за да убедят всички в божествената си мисия, се пазят в съкровищницата на Свещеното Писание – те не са тайна. Птолемей, наречен още Филаделф, един изключително начетен цар с тънък усет за всяка словесност, се надпреварвал според мен с Пизистрат в страстта си към библиотеките. Наред с останалите летописи, които дължаха славата си на своята древност или необичайност, той изискал от юдеите книгите на собствения им език, които само те имали, по съвета на Деметрий от Фалерон, най-известния тогавашен граматик, на когото бе поверил ръководството на библиотеката си.

6. Пророните, по произход юдеи, бяха говорили винаги на самите юдеи – народа, Осиповен от Бога по силата на благодатта, дарена на бащите им. По-рано се наричаха евреи, а сега – юдеи. Затова и писмената, и езикът им се наричат еврейски.

7. Юдеите снабдиха Птолемей и с превод на тези книги. За целта му бяха предоставени седемдесет и двама тълкуватели, които Менедем, също философ и защитник на Провидението, почиташе поради сходството между техните и неговите възгледи. Всичко това ви потвърди и Аристей.

8. И тъй тези текстове, преведени на гръцки, са на разположение днес заедно с еврейските оригинали в библиотеката на Птолемей при храма на Серапис.

9. Но и юдеите ги четат публично. Това е свобода, за която плащат данък. Народът повсеместно влиза да ги слуша всяка събота. Които ги чуе, ще открие Бога. Които положи усилия да ги разбере, ще трябва и да повярва.

следваща глава XIX