XVII

1. Ние почитаме единия Бог, който чрез словото, с което заповядва, чрез разума, с който разпределя, чрез добродетелта, с която властва, извая от нищо цялото това мироздание с целия механизъм от елементи, тела и духове, за да украси своето величие. Затова гърците нарекоха света „космос“.

2. Невидим е Бог, макар че се вижда; неосезаем е, макар че се проявява чрез милостта си; непонятен е, макар че познавателната способност на човека го възприема. Тъкмо това доказва неговото съществуване и величие. Впрочем това, което може да се види, да се усети, да се възприеме, е по-нищожно и от очите, който го обхващат, и от ръцете, който го докосват, и от сетивата, който го откриват. А това, което е наистина необятно, е познато само на себе си.

3. Това, което ни кара да разберем Бога, е невъзможността да бъде разбран. Мащабите на неговото величие го възправят пред хората едновременно като позна- ваем и непознаваем. Върховен грях извършват тези, който не искат да опознаят онзи, когото не могат да опознаят.

4. Искате ли да ви докажем неговото съществуване чрез творенията му – толкова многобройни и прекрасни, който ни поддържат и крепят, който ни радват и ужасяват? Искате ли да ви го докажем чрез свидетелството на самата душа?

5. Макар и смазана от телесния си затвор, макар и обградена от лоши съветници, макар и обезсилена от похот и страсти, макар и поробена от лъжливи богове, все пак, когато дойде отново на себе си като след опиянение, като след сън, като след някаква болест и се усети здрава, тя назовава Бога само с това име, защото то принадлежи на истинския Бог. Всеобщият възглас е: „Велик е Бог, благ е Бог“ или „Каквото Бог дал“.

6. Душата го признава и за съдник с думите: „Бог вижда“ или „Уповавам се на Бога“, или „Бог ще ми въздаде“. О, свидетелство на една душа – по природа християнка! Като произнася всички тези слова, тя гледа не към Капитолия, а към небето, защото знае къде е престолът на живия Бог: от него и оттам е слязла тя .