XVI
1. Под нечие давление вие бълнувате, че наш бог е магарешката глава. Корнелий Тацит ви внуши това подозрение.
2. В четвъртата книга на своите „Истории“, посветена на юдейската война, той тръгва от произхода на юдейския народ и разправя, каквото му хрумне, както за името, така и за религията му. Разказва, че юдеите, освободени или, както сам смята, изгонени от Египет, измъчвани от жажда в пустинните, безводни местности на Арабия, се възползвали от дивите магарета, случайно тръгнали на водопой след пашата, за да им покажат извора, и от благодарност осветили едно изображение, наподобяващо тези животни.
3. Така според мен се е стигнало впоследствие до предположението, че и ние, понеже религията ни е сродна с юдейската, се посвещаваме в тайнствата на същия идол. Но Корнелий Тацит, ако и да бълва лъжи, разказва в същата своя история, че Гней Помпеи, след като превзел Ерусалим и влязъл в храма, за да види съкровените светини на юдейската религия, не открил там никакво изображение.
4. А при всички случаи, ако се почиташе нещо, представяно чрез изображение, то щеше да е изложено не някъде другаде, а именно в собственото си светилище, още повече че юдейският култ, макар и безполезен, не се боеше от преценките на чужденците. В светилището можеха да влизат само свещениците. Спуснатата завеса го скриваше от очите на останалите.
5. Колкото до вас, не ще отречете, че почитате всички впрегатни животни и всички мулета наред с тяхната Епона. Може би ни обвинявате именно в това, че сред почитателите на всички зверове и домашни животни ние почитаме само магаретата.
6. Но и този, който счита, че обожествяваме просто един дървен кръст, ще излезе наш единоверец. Когато се оказва почит на някое дърво, не е от значение външният му вид, защото веществото е все едно и също, не е от значение и формата му, защото самото то е тялото на бога. И все пак колко много се разли- чават от кръста Атинската Палада и Фароската Церера, които стърчат безобразни – един неодялан кол и маса безформена дървесина?
7. Дървото, което се забива в изправено положение, е само част от кръста. А ние почитаме неприкосновения и целокупен бог в него. Вече казахме, че вашите богове се изработват от майсторите именно върху кръст. Вие почитате и богините на победата върху трофеите, а скелето на трофеите представлява кръст.
8. В култовата практика на военните лагери почита- те знамена, обожавате знамена, кълнете се в знамена, на всички богове посвещавате знамена. Всички онези изображения, с които отрупвате знамената си, представляват огърлици за кръстовете; всеизвестните флагове по знамената и хоругвите представляват дрехи за кръстовете. Похвална е прилежността ви – не искате да освещавате неугледни и голи кръстове.
9. Други пък вярват, че нашият бог е слънцето. Това очевидно е по-човешко и по-правдоподобно. Макар че не почитаме изображения на слънцето върху платно, някои ни сравняват с персите, които носят слънчевия лик върху щитовете си.
10. И накрая те предполагат, че оттук произлиза добре познатият ни обичай да се молим с лице към изгрева. Но и мнозина от вас поради склонността си да почитат небесните светила раздвижват устни към изгряващото слънце.
11. Също така, ако посвещаваме на духовно веселие деня на слънцето, то ние го правим по съвсем други причини, а не защото боготворим самото слънце. В това отношение ние по-скоро наподобяваме тези, които посвещават на почивка и угощения деня на Сатурн и сами се отклоняват от юдейския обичай, като го пренебрегват“.
12. Но в този град вече бе разгласена една съвсем скорошна поява на нашия бог. Някакъв престъпник, нает, за да убива зверове, я изложи върху платно със следния надпис: „Богът на християните, чиста магарешка порода“. Нарисуваният бог бе с магарешки уши, с копито на едното стъпало, с везни в ръка и с тога. Смяхме се и на името, и на вида му.
13. Но двулико божество е трябвало да почитат и тези, които приеха богове с глава на лъв и куче, с копита на коза и овен, с облик на козел под слабините, с вид на змия под коленете, с прорасли криле по гърбовете.
14. Всичко това бе излишно, но не исках да ви се стори, че съзнателно подминавам някой от слуховете, без да го опровергая. Но аз ще ги отхвърля всичките, като се насоча вече към излагането на нашата религия.