XLVII

1. Тук ми идва на помощ доказаната по-горе древност на Божието Писание, защото на нея по-лесно ще повярвате, че Светото Писание е съкровищницата на всяка следваща мъдрост. Ако не възнамерявах да огранича труда си в един том, щях да се разпростра, за да ви докажа и това.

2. Кой поет, кой софист н е бе пил от извора на пророците? Оттам и философите утоляваха жаждата на търсещия си гений, така че с тях ни сближава всъщност това, което те взеха от нас. Тъкмо затова според мен философията бе прогонена от някои градове – имам предвид Тива, Спарта и Аргос.

3. Ако хората, закопнели, както казахме, единствено за слава и за дар слово, в домогването си до нашите истини се натъкнеха на нещо в Свещеното Писание благодарение на любопитството си, те веднага си г6 присвояваха, но не бяха нито достатъчно убедени в Божествения му характер, та да не го преиначават, нито достатъчно сведущи, защото Свещените книги тогава бяха все още непонятни и обгърнати в тайнственост дори за самите юдеи, на които принадлежаха.

4. Колкото по-проста е една истина, толкова повече човешката придирчивост се колебае и отказва да и повярва, като по този начин прави несигурно дори снова, което вече е установила като сигурно.

5. Та след като откриха само Бога и нищо повече, те не се задоволиха да го познаят такъв, какъвто го бяха открили, а разсъждаваха за свойствата, природата и местонахождението му.

6. Едни твърдяха, че е безплътен, други – че е от плът, например платониците и стоиците; едните, че е съставен от атоми, други – от числа, например епикурейците и питагорейците, а трети – че е от огън, както му се струвало на Хераклит. Според платониците той се грижел за всичко, а според епикурейците, напротив, бездействал и нехаел и бил, така да се каже, непри- чом в човешките дела.

7. Стоиците считали, че е разположен извън света и върти отвън тази грамада като грънчар, а платониците – че е поместен в света и че стой подобно на кормчията вътре в това, което управлява.

8. По същия начин се различават и мненията им относно света – роден ли е, или нероден, има ли край, или ще трае вечно. Така си противоречат и относно природата на душата – едни твърдят, че е Божествена и вечна, други – че е тленна. Всеки прибавя или преправя по нещо според личния си усет.

9. Не е никак чудно, че изобретателността на философите преиначава древните ни текстове. Някои хора от техните среди по собствено усмотрение приспособиха дори Новозаветните ни писания към своите философски постулати и изведоха от единствения прав път много странични и неясни пътеки. Подчертавам това, за да не се стори някому, че известните разновидности на това учение ни оприличават в това отношение на философите и за да не се стигне до заключението, че поради тези различия се изопачава истината.

10. Срещу фалшификаторите на нашето учение веднага ще излезем с пояснението, че единственото мерило за истината е онова, кое-то произлиза от Христос и се разпространява от преките му ученици, спрямо които тези враждебни нему тълкуватели се оказват много по-късни.

11. Всичко, което се противопоставя на истината, е сътворено от самата нея, а противопоставянето е дело на духовете на заблудата. Те подстрекават подобни изопачавания на спасителното ни учение, те внушават и някои измислици, за да подсилят уж доверието към истината чрез сходството им с нея или по-скоро да си присвоят това доверие. Благодарение на това човек решава, че не трябва да се вярва на християните, след като не трябва да се вярва и на поетите, и на философите, или заключава, че по-скоро трябва да се вярва на поетите и философите, след като не трябва да се вярва на християните.

12. И така, подиграват ни, когато предричаме Божия Съд. Но и поетите, и философите поставят съда също в преизподнята. Надсмиват ни се, когато заплашваме с геената, която представлява подземно вместилище на приготвения за наказание тайнствен огън. Но и в царството на сенките има река на име Пирифлегетон („огнен пламък“).

13. Ако ние наричаме „рай“ мястото на Божията красота, отредено за душите на светците, отделено от целия останал свят с един вид стена посредством онзи огнен пояс, то Елисейските полета си присвоиха доверието на всички.

14. Откъде, питам ви аз, се взеха у поетите и философите тези представи, толкова сходни с нашите? Отникъде другаде освен от нашите таинства. И ако е така, нашите тайнства, които са по-ранни, са по-надеждни и по-достоверни, щом като дори техните подражания спечелиха хорското доверие. А ако са плод на въображението им, то нашите тайнства ще се окажат подражания на нещо по-късно от самите тях. Но логиката на нещата не допуска това, защото сянката никога не предшества тялото, нито отражението – първообраза.